Решение № 6302 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2021 г.

Решение № 6302 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2801/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4874 от 15.09.2020 г., постановено по административно дело № 6549/2020 г., Административен съд – София-град е: 1) отхвърлил жалбата на Поделение "Земляне", Булстат [номер], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. "Житница" № 21, представлявано от директор А. К., чрез адвокат Б. К. от САК, против Решение № Ц 1040-21-23/10.06.2020 г. на директора на Териториално поделение (ТП) – София-град на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е оставено в сила Разпореждане № РЖ-5-21-00746884 от 8.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-град за събиране на суми по ревизионен акт за начет пореден № РА-5-21-00736328/17.03.2020 г. в размер на 1612, 98 лв., от които главница в размер на 1380, 84 лв. и лихва в размер на 232, 84 лв., за причинени щети на ДОО от неоснователно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на М. Д. за периода от 11.06.2018 г. до 24.07.2018 г., тъй като Д. към 11.06.2018 г. е извън кръга на осигурените лица в нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО; 2) осъдил Поделение "Земляне", Булстат [номер], със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. "Житница" № 21, представлявано от директор А. К., да заплати на Териториално поделение – София-град на Националния осигурителен институт, сумата в размер на 100 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Поделение "Земляне", подадена чрез пълномощника адвокат Д.. По съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли то да бъде отменено и да се отмени потвърденото с него решение на ТП на НОИ – София-град, което потвърждава разпореждането за плащане на ревизионния акт. Наведени са доводи за противоречие между диспозитива и мотивите на съдебното решение, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неточност при идентификацията на осигурителя. Претендира и присъждане на направените разноски в производството пред двете съдебни инстанции по делото, в общ размер на 952 лв., съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – София-град, в писмени бележки, подадени от процесуалния му представител юрисконсулт В., оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят в полза на ТП на НОИ – София-град разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага оспореното съдебно решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея съдебно решение е постановено при следната правилно установена фактическа обстановка: Със заповед на директора на ТП на НОИ – София-град от 26.06.2019 г. е било възложено извършването на проверка на разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на Поделение "Земляне" - София, Булстат [номер], в качеството му на осигурител. С последваща заповед от 12.03.2020 г. е изменена заповедта от 26.06.2019 г. и е било възложено на контролен орган на ТП на НОИ да извърши частична ревизия на осигурителя. След осъществяването й е извършен анализ на събраните доказателства е съставен ревизионен акт за начет (РАН) № РА-5-21-00736328/17.03.2020 г., с който контролният орган е установил, че са налице причинени щети на ДОО от неоснователно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на М. Д. за периода от 11.06.2018 г. до 24.07.2018 г. включително, тъй като към дата 11.06.2018 г. лицето било извън кръга на осигурените лица, в нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО. Начетът по ревизионния акт е в размер на 1612, 98 лв., от които главница – 1380, 84 лв. и лихва – 232, 14 лв. След връчването на РАН Поделение "Земляне" е депозирало възражение срещу него, като на основание чл. 110, ал. 2 от КСО по подаденото възражението е изготвено мотивирано заключение от старши инспектора по осигуряването, извършил частичната ревизия на осигурителя, с което е потвърден издаденият ревизионен акт за начет и установеното с него задължение. В справка № 1 към ревизионен акт за начет пореден № РА-5-21-00736328/17.03.2020 г. контролният орган е описал номерата на болничните листове, по които неоснователно са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на М. Д., както и датите на ведомостите, с които те са изплатени по декларираната от лицето платежна сметка. В хода на контролното производство е установено, че Д. е назначен с трудов договор № 13 от 19.02.2007 г. на основание чл. 68, т. 3 във връзка с чл. 70 от КТ от "Столичен автотранспорт" ЕАД, Поделение "Земляне", ЕИК [номер], на длъжност "шофьор на автобус", при 8-часов работен ден с основно месечно възнаграждение в размер на 376. 24 лв., считано от 20.02.2007 г. Според представения от осигурителя дневник за приети документи, съгласно чл. 6 от НПОПДОО, служителят е представил и са заведени от осигурителя болнични листове за настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване, както следва: с вх. № 000756 от 22.06.2018 г. е вписан болничен лист № Е20181645387 за периода 11.06.2018 г. до 24.06.2018 г. вкл.; с вх. № 000795 от 28.06.2018 г. е вписан болничен лист № Е20181883312 за периода 25.06.2018 г. до 24.07.2018 г. вкл.; с вх. № 000914 от 31.07.2018 г. е вписан болничен лист № Е20181883546 за периода 25.07.2018 г. до 23.08.2018 г. вкл. За М. Д. със справка вх. № Р14-21-000-0-0003981581/26.06.2018 г. е представено от осигурителя Поделение "Земляне" за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в ТП на НОИ – София-град удостоверение Приложение № 9 към болничен лист № Е20181645387 за периода от 11.06.2018 г. до 24.06.2018 г. включително; със справка вх. № Р14-21-000-00-0003997810/29.06.2018 г. е представено за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в ТП на НОИ – София-град удостоверение Приложение № 9 към болничен лист № Е20181883312 за периода от 25.06.2018 г. до 24.07.2018 г. включително, и със справка вх. № Р14-21-000-00-00041200043/1.08.2018 г. е представено за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване в ТП на НОИ – София-град удостоверение Приложение № 9 към болничен лист № Е20181883546 за периода от 25.07.2018 г. до 23.08.2018 г. включително. Изчисленото парично обезщетение било изплатено на лицето по декларираната от него платежна сметка, както следва: с ведомост от дата 9.07.2018 г. - 7 дни в размер на 332. 80 лв., за месец 06.2018 г. по болничен лист № Е20181645387; с ведомост от дата 9.07.2018 г. - 5 дни в размер на 237. 71 лв., за месец 06.2018 г. по болничен лист № Е20181883312; с ведомост от дата 30.07.2018 г. - 17 дни в размер на 808. 22 лв., за месец 07.2018 г. по болничен лист № Е20181883312. Не е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № E 20181883546. По време на проверката било установено, че с писмо вх. № 5001-21-562 от 7.08.2018 г. осигурителят Поделение "Земляне" е обжалвал по реда на чл. 112, ал. 1 и 2 от Закона за здравето пред ТЕЛК горецитираните болнични листове. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от НПОПДОО, в случай че болничните листове са обжалвани от осигурителите по реда на чл. 112 от Закона за здравето, удостоверенията съгласно приложение № 9 се представят след приключване на производството по обжалването на болничните листове. Предвид обжалването на болничен лист № Е20181645387 за периода от 11.06.2018 г. до 24.06.2018 г. вкл., и на болничен лист № Е201 81883312 за периода от 25.06.2018 г. до 24.07.2018 г. вкл. се достигнало до извода, че от осигурителя с подаване на удостоверения Приложение № 9 по цитираните болнични листове е нарушена разпоредбата на чл. 8. ал. 2 от НПОПДОО. На 28.08.2018 г. осигурителят заличил със справки подадените в ТП на НОИ – София-град удостоверения Приложение № 9 към болничен лист № Е20181645387 и към болничен лист № Е 20181883312. С ЕР на ТЕЛК № 3271/6.11.2018 г. е потвърден болничен лист № Е20181883312 и е отменен болничен лист № E20181883546, а с решение на ЛКК № 1745/23.08.2018 г. е отменен болничен лист № Е20181645387. Предвид отмяната на болничен лист № Е20181645387 от осигурителя е представена докладна от 10.09.2018 г. подписана от зам. директор на Поделение "Земляне", от която е видно, че за периода от 11.06.2018 г. до 24.07.2018 г. включително лицето е в "самоотлъчка". С оглед гореизложеното, според контролния орган към настъпване на временната неработоспособност на дата 25.06.2018 г., констатирана с болничен лист № Е20181883312, М. Д. е бил с прекъснати осигурителни права, не е отговарял на изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съответно е нямал право на парично обезщетение, поради което неоснователно му е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за посочения период. Въз основа на констатираното на осигурителя Поделение "Земляне" бил съставен частичен ревизионен акт за начет № РА-5-21-00736328/17.03.2020 г. на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за причинени щети на държавното обществено осигуряване за неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност на М. Д. в нарушение на чл. 40, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 10 от КСО поради некоректно попълнени от осигурителя данни, относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност в представените приложения № 9 (към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО). Осигурителят е обжалвал цитирания по-горе ревизионен акт по реда на чл. 110, ал. 2 от КСО в 7-дневен срок. С мотивирано заключение контролният орган е потвърдил ревизионния акт за начет РА-5-21-00736328/17.03.2020 г. в размер на 1612, 98 лв., от които главница – 1380, 84 лв. и лихва – 232, 14 лв. Въз основа на така развилото се ревизионно производство е издадено Разпореждане № РЖ-5-21-00746884/8.04.2020 г. от длъжностното лице, определено със заповед на директора на ТП на НОИ – София-град, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е разпоредено внасяне от осигурителя Поделение "Земляне" на сума общо в размер на 1612, 98 лв., от която главница 1380, 84 лв. и лихва – 232, 14 лв., начислени по ревизионния акт за начет от 17.03.2020 г. Разпореждането е обжалвано от неговия адресат, който е изложил съображения за допуснати процесуални нарушения при издаване на ревизионния акт и неправилност на същия. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение № Ц 1040-21-23/10.06.2020 г. директорът на ТП на НОИ – София-град е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното Разпореждане № РЖ-5-21-00746884 от 8.04.2020 г., като е приел, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни и е изложил подробни аргументи относно спазването на относимите изисквания на Инструкция № 1/3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ при издаването на акта. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град, Административен съд – София-град е приел, че оспореният административен акт изхожда от компетентен орган и е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с действащите материалноправни разпоредби, като притежава и подробни мотиви относно формираните от административния орган изводи. Съдът е анализирал материалната законосъобразност на оспорения контролен акт. Приел е за обоснован извода на осигурителните органи за наличие на неправилно извършени осигурителни плащания, предизвикани от действията на осигурителя към М. Д. и представляващи неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, размера на задължението, датите на неоснователните плащания, дата до която е начислена лихвата, реда за подаване на възражения и приложените към РАН документи. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната инстанция се солидаризира с аргументираната от първоинстанционния съд теза, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1-5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на суми по ревизионния акт за начет и потвърждаващото го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на Държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез надлежна преценка на установените факти и относимата към тях нормативна уредба. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, отговорността по чл. 110 от КСО е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е (както в случая) да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Изплащането на парични обезщетения за временна неработоспособност на М. Т. е станало поради това, че въпреки че осигурителят е оспорил издадените му болнични листове по реда на чл. 112 от Закона за здравето, е представил в ТП на НОИ документите, необходими за изплащането им. Неоснователен е въведеният с касационната жалба довод за неправилност на оспореното съдебно решение, поради несъответствие между мотивите и диспозитива, предвид посочената в мотивите основателност на жалбата и същевременното отхвърляне на същата в диспозитива на проверяваното съдебно решение. Действително, в абзац пети, изречение второ на страница втора на съдебното решение е вписано, че жалбата е основателна. В изложените правни изводи последователно, аргументирано и безпротиворечиво е мотивирано становище на съда за липса на пороци на оспорения административен акт, водещи до неговата незаконосъобразност и налагащи отмяната му. Така формираните изводи изцяло кореспондират с извършеното в диспозитива на решението отхвърляне на жалбата като неоснователна. С оглед посочените обстоятелства и при констатирана липса на каквото и да било противоречие между решаващите мотиви на съда и диспозитива на решението следва да се приеме, че в посоченият абзац на страница втора съдът е допуснал техническа грешка, която обаче не се отразява върху правилността на съдебния акт. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 17 и чл. 23 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (Инструкцията) също се преценяват като неоснователни. Неоснователен е наведеният от касатора довод досежно допуснато процесуално нарушение по чл. 23 от Инструкцията, поради непосочването на органа, пред който може да се подаде възражение срещу ревизионния акт за начет. Приложеният по първоначалното дело ревизионен акт за извършване на частична финансова ревизия по разходите на ДОО е надлежно връчен на ревизираното лице и то е упражнило правото си на възражение по него. В ревизионния акт изрично е отбелязано, че съгласно чл. 110, ал. 2 от КСО, възражения по направените в него констатации могат да се направят в 7-дневен срок от връчването му. Посочването на текста на чл. 110, ал. 2 от КСО, в който е казано пред кой орган могат да се направят възраженията и срока за това, е било достатъчно за проверявания осигурител да организира защитата си, което той е сторило своевременно. От друга страна, въпреки, че съгласно константната съдебна практика ревизионният акт по чл. 110, ал. 1 от КСО не е индивидуален административен акт, може да се възприеме за относимо трайно приетото в съдебната практика становище, че непосочването на органа, пред който актът подлежи на обжалване (в случая пред който се подава възражение), е нарушение на административнопроизводствените правила (а според част от съдебната практика на изискването за форма на акта), което обаче не е съществено и води единствено до удължаване на срока за обжалването му, съгласно приложимия в хипотезата на оспорване на административен акт чл. 140, ал. 1 от АПК. По аргумент на по-силното основание (per argumentum a fortiori) непосочването на органа в ревизионния акт за начет е относимо към правото на възражение, а не към законосъобразността и няма отражение върху съдържанието на РАН. Ревизионният акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените интереси на ревизираното лице, а изпълнява функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени щети по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. С оглед посочените обстоятелства РАН не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На основание чл. 117, ал. 2, т. 2, б. "в" от КСО обжалването на издадения акт по чл. 110, ал. 3 от КСО се извършва по указания ред от чл. 117 и чл. 118 от КСО. Контролът за законосъобразност върху констатациите в ревизионния акт за начет се осъществява в производството по оспорване на издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение за събиране на сумите по акта. Действително, провеждането на ревизионно производство при спазване на изискванията на Инструкцията е предпоставка за защита на интересите на ревизираните лица и за изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за материалната законосъобразност на крайния акт - разпореждането по чл. 110, ал. 3 от КСО. Описаните в касационната жалба нарушения на 23, ал. 1, т. 7; чл. 23, ал. 2 и ал. 3 и чл. 17, ал. 1, т. 2 (в относимата редакция) от Инструкцията не са ограничили в значителна степен възможността на касатора да разбере констатациите на контролния орган, поради което не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят, настоящ касатор, е имал възможност да реализира правото си на защита и да направи съответните възражения в хода на производството по обжалването на акта по административен и по съдебен ред, каквито действия той своевременно е предприел. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание различно от процесния, какъвто не е обсъжданият случай. Единствено такова изменение на съдържанието на акта би произтекло от включването на датата на съставянето на РАН - 17.03.2020 г., при изчисляване на размера на дължимата лихва, каквито доводи са изложени в касационната жалба. Съдът е изложил обоснован извод, като е приел за доказано, че денят 17.03.2020 г. е бил включен при изчисляване на лихвата по РАН, предвид съдържанието на разпореждането за събиране на сумите, в което изрично е посочено, че при неизпълнение или забавено такова върху невнесената част от главницата на основание чл. 113 от КСО се дължи лихва, която се начислява от 18.03.2020 г. до окончателното плащане на главницата. Следва да се посочи, че дори да не бъде взета предвид тази индиция и да се възприемат аргументите на касационния жалбоподател в обратната насока, обстоятелството, че този ден не е включен при изчисляването на лихвата, е благоприятстващо за касатора и за него липсва правен интерес от търсената промяна. РАН съдържа информация за произхода на начета, за нарушението, с което е причинена щетата на бюджета на ДОО и нарушената нормативна уредба. По отношение на другото обективирано в касационната жалба твърдение за наличие на противоречиви данни в ревизионния акт и справката към него, относно идентификацията на осигурителя, следва да се посочи, че независимо от използваното в РАН и справката към него изписване на наименованието на осигурителя, включващо в част от случаите и наименованието на едноличното общинско търговско дружество, към което е поделението (но са два отделни осигурителя), не съществува двусмислие относно неговата идентификация, установяваща се по безспорен начин от използвания в различните документи еднакъв единен идентификационен код (ЕИК) на осигурителя Поделение "Земляне", производен, но и различен от този на дружеството, част от което е Поделение "Земляне" като структурна единица. Правилен е решаващият извод на осигурителните органи в обсъжданите по-горе разпореждане от 8.04.2020 г. и решение от 10.06.2020 г., възприет обосновано от съда. От изложеното явства, че поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му е отменен издаден акт на медицинската експертиза – болничен лист № Е20181645387 за периода от 11.06.2018 г. до 24.06.2018 г. включително. За периода от 11.06.2018 г. до 24.07.2018 г. включително М. Д. е заведен от работодателя/осигурителя в "самоотлъчка". Неявяване на работа без уважителна причина, за което в практиката е установен и се използва терминът "самоотлъчка", води до прекъсване на осигуряването на лицето за съответния период, през който същото трае/продължава. Този период не се зачита за осигурителен стаж, осигуряването се прекъсва без правоотношението да е прекратено, а с прекъсването му преди началото на неработоспособността лицето е загубило качеството си на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което не му се следва парично обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност на основание чл. 40, ал. 1 от КСО. Предвид горното, към настъпване на временната неработоспособност на дата 25.06.2018 г., констатирана с потвърдения при обжалването болничен лист № Е20181883312, М. Д. е бил с прекъснати осигурителни права и не е отговарял на изискването за осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и съответно е нямал право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Тези обстоятелства не се оспорват в касационната жалба и в нея възражения срещу тях по същество липсват. На посоченото основание са били неправомерно изплатени парични обезщетения в общ размер на 1612, 98 лв., от които главница – 1380, 84 лв. и лихва – 232, 14 лв. Затова (както правилно е преценил и първоинстанционния съд) трябва да се счита за реализирана една от хипотезите по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на причинени щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, поради което законосъобразно е бил издаден ревизионен акт за начет, и на основание чл. 110, ал. 3 от КСО - и разпореждане за събиране на сумите по акта. В резултат на това са нанесени щети на Държавното обществено осигуряване в размер на 1380, 84 лева главница, дължима ведно с изчислената лихва върху тях в размер от 232, 14 лв., която сума в общ размер на 1612, 98 лв. следва да бъде възстановена в бюджета на ДОО от Поделение "Земляне". Неоснователен е и касационният довод за необоснованост на оспореното съдебно решение - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Като е стигнал до извод за липса на пороци на процесния административен акт в съдебно-административното производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с материалния закон е преценил сезиралата го жалба за неоснователна. Предвид това и поради липса на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред Върховния административен съд съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Административният орган, за когото изходът на спора е позитивен, е бил защитаван в процеса пред ВАС от юрисконсулт, поради което и като се отчете липсата на фактическа и правна сложност на спора, в полза на ТП на НОИ - София-град следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,