Решение № 7416 от 25.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - Добрич против решение 40 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело 168/2020 г. по описа на Административен съд Габрово, в осъдителната му част. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че Василев е бил задържан за 24 часа в Първо РУ на МВР - Добрич, поради което съдът е завишил размера на обезщетението. По втория предявен иск се твърди, че вредите не са доказани. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от Т. Василев. Излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила в обжалваната му част. Иска се в тази част да бъде отменено и да бъдат уважени претенциите изцяло. Претендира се адвокатско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на който не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 АПК. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на втория касатор Т. Василев за обезщетяване на неимуществени вреди е частично основателна. В конкретния случай е отменена заповедта за задържане на Василев с рег. 712/17.12.2017 г. в сградата на Първо РУ при ОД на МВР Добрич. Налице са и доказателства за причинени на Василев телесни повреди на същата дата след задържането му в сградата на МВР. При тези фактически установявания са обосновани изводите на първоинстанционният съд, че предявените искове са основателни, в частта за причинени на Василев неимуществени вреди от отменената заповед за задържане, така и в частта за претърпени от него болки и страдания, като психически негативни последици от нанесен му побой от служители на РУ Добрич след задържането му в сградата на Първо РУ при ОД на МВР Добрич на 17.12.2017 г. Не споделям доводите на процесуалния представител на втория касатор Василев, че същият следвало да бъде обезщетен с по-голяма сума в сравнение с другите граждани, които са били жертва на полицейско насилие или по отношение на които е отменена заповед за задържане. Тези доводи са в пряко противоречие с принципа на равенство пред закона. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред АС Габрово e образувано по искова молба от Т. Василев против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Добрич, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за всяка претенция. Първата претенция е за вреди, причинени от незаконно задържане на ищеца в РУ Добрич, съгласно Заповед за задържане, впоследствие отменена като незаконосъобразна. Вредите са за периода от задържането на 17.12.2017 г. до подаване на исковата молба. Втората е за претърпени болки и страдания, както и психически негативни последици от нанесен му побой от служители на РУ Добрич при това задържане, като вредите се претендират за периода от задържането 17.12.2017 г. до подаването на исковата молба. Претендира се и лихва върху всяка от двете главници, считано от 23.10.2019 г., когато с Решение на ВАС е отменена заповедта за задържане на ищеца като незаконосъобразна. С обжалваното решение Административният съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Добрич да заплати на Т. Василев обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за незаконно задържане в РУ на ОД на МВР Добрич по Заповед за задържане на лице с рег. 712 от 17.12.2017 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ гр. Добрич, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, както и сумата от 2000 лв. за претърпени болки и страдания в резултат на телесни увреждания на 17.12.2017 г. в сградата на Първо РУ при ОД на МВР гр. Добрич, ведно със законната лихва за всяка от сумите, считано от 23.10.2019 г., до окончателното им изплащане на ищеца. С решение 67/27.01.2022 г. по делото са отхвърлени предявените искове в останалата им част. Съдът е изложил мотиви, че са налице всички елементи от фактическия състав по отношение на претендираните неимуществени вреди, представляващи фактически болки и страдания и негативни психически изживявания, причинени от задържането, съгласно издадената и отменена Заповед за задържане. Приел е, че неимуществени вреди са причинени и от нанесения побой при задържането на Т. Василев. Причинените множество травми са били свързани с изтърпяване на болки и психически страдания, чувство за безпомощност и страх за живота и здравето, унижение на човешкото достойнство и срам от изтърпяното физическо посегателство, когато то е станало достояние на други лица. Решението е правилно в осъдителната му част. Съдът подробно е изяснил фактите по делото и ги е подвел под приложимия закон. Задълбочено са обсъдени всички събрани по делото доказателства. От фактическа страна по делото е установено, че по време на празненството на 16 срещу 17.12.2017 г. в заведение в гр. Добрич ищецът е бил водещ и организатор на мероприятието. След станало сбиване между гостите в заведението, пристигнал полицейски екип, а след това и още две патрулни коли. По-късно ищецът се отправил към друго заведение, където също имал уговорено участие като дисководещ. Около 02.00 03.00 ч. ищецът бил пред сградата на Първо РУ Добрич, където отишъл да се види със свой приятел, който бил в сградата по това време за да даде показания във връзка с инцидента в ресторанта. Докато Василев бил навън с приятели, от РУ излезли трима полицейски служители, като единият от тях бил цивилен-инспектор М. Михалев. Той се запътил към ищеца и го попитал дали идва да дава показания, на което последният отвърнал, че желае да знае с кого разговаря, че не е участвал в сбиването и нямал отношение към него, като посочил и причината, поради която се намирал в близост до сградата на полицията да види приятеля си. Било му разпоредено да влезе да даде показания, като бил заплашен, че в противен случай ще му постави белезници. Последвала употреба на физическа сила без причина от страна на полицейските служители в следствие на която Василев бил приведен в сградата на РУ. Там му бил нанесен побой, вследствие на който Василев изгубил съзнание. Свестил се след известно време в стая в сградата на полицията, проснат на един диван, с белезници на гърба и двама полицаи до него, от чийто разговор разбрал, че са го влачили по стълбите. След като установили, че е вече в съзнание, Михалев разпоредил на колегата си да излезе и започнал да обижда Василев, извадил бяла бухалка от бюрото си с топка на дръжката и започнал да го удря по левия крак и седалищните части. Когато в стаята влязъл началникът на криминална полиция Богданов и като видял в какво състояние бил ищецът, наредил да бъде откаран в болница. С патрулен екип Василев бил откаран в лечебното заведение, където му била направена снимка, кардиограма и той поискал да му направят кръвно изследване за алкохол и наркотици, резултатите от което се оказали отрицателни. На 17.12.2017 г. полицейски орган при ОД на МВР Добрич е издал Заповед за задържане на ищеца за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в която като фактически мотиви е отразено, че Василев съзнателно пречи за изпълнение на полицейски действия . С Решение 14191 от 23.10.2019 г. на първо отделение на ВАС Заповедта е отменена като незаконосъобразна. Според мотивите от съдебния акт не са представени доказателства, че Василев е имал намерение да укрие или да попречи на дейността на полицейските органи, поради което не се установяват целите и смисъла на издадената заповед и наложената с нея ПАМ. Лицето е могло да даде сведения по образуваното ДП при провеждане на процесуално-следствените действия, реализирани от разследващите органи по реда на НПК, без да се налага изобщо да бъде задържано. Обосновани са изводите на административния съд, че незаконосъобразното задържане на ищеца в РУ Добрич му е причинило негативни психически преживявания, страх, а впоследствие срам и неудобство, поради това че близките и приятелите му са разбрали за това задържане. То е продължило 24 часа и не е било мотивирано от поведението на Василев освен изтърпяната физическа болка, установява се, че пострадалият продължително време след това е имал и негативни психически изживявания, чувствал се е депресиран и потиснат, за преодоляването им е ползвал и помощта от специалист. След подробен анализ на свидетелските показания, съдът правилно е приел, че ищецът е изпитал не само физическа болка от нанесения в ареста побой, но и продължително време след това е имал и негативни психически изживявания, чувствал се е депресиран и потиснат, за преодоляването им е ползвал и помощта от специалист. По отношение на неимуществените вреди от задържането, правилно съдът е приел, че ищецът по никакъв начин не е предизвикал органите на реда и необяснимо за всички е бил задържан за 24 часа в ареста. Видно и от мотивите на отменителното решение на ВАС, самата заповед не съдържа обосновка и мотиви, които да дадат отговор на този въпрос. С оглед на това законосъобразен е изводът на съда, че престоят в ареста за период от 24 часа без основание е бил силно травмиращ за ищеца и за неговите близки и познати. За това са допринесли както условията в самия арест, така и чувството за несправедливо наложено наказание. Те са предизвикали физически страдания и психически дисконфорт за ищеца, така и са накърнили доброто му име и авторитет след близки и познати. Тези факти правилно са преценени от съда, който е определил обезщетение за незаконосъобразното задържане в размер на 1000 лв., а в останалата част на тази претенция е отхвърлил иска. По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от нанесения побой в ареста от служители на ответника, съдът се е позовал на приложена епикриза, издадена от МБАЛ Света Ана Варна АД, клиника по неврохирургия, според която в периода от 17.12.2017 г. 21.12.2017 г. ищецът е постъпил за лечение на [заличен текст]. Обективното му състояние включва описание на [заличен текст]. Анамнезата е снета по данни на болния, според които уврежданията са в резултат на нанесен му побой на 17.12.2017 г. сутринта. По време на прегледа той се е оплакал от световъртеж, главоболие, повърнал е еднократно. Същите данни се установяват от приложено Медицинско удостоверение 1276 от 2017 г. на началник отделение Съдебна медицина при същото лечебно заведение е описано подробно обективното състояние на ищеца към 17.12.2017 г., които описание говори за причинени множество, макар и не особено тежки травми по тялото и главата на ищеца. Направеното от съдебния лекар заключение е също за претърпяно [заличен текст]. Тези травми са резултат на действието на предмети с подчертан ръб и взаимно успоредни действащи повърхности, каквито могат да са повърхностите на белезници. Останалите увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. Всички увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените медицински показания се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели, които съдът подробно е обсъдил. Свидетелите са видели следите от нанесените удари по тялото на ищеца още при излизането му от ареста. В съответствие с тези данни са изводите на съда за наличието на основания за присъждане на обезщетение и за вредите, причинени от действията на служителите на ответника по време на задържането в ареста на Василев. Те са изпълнявали дейност по охрана на задържаните, която по характер е административна дейност, и следва да носят отговорност за незаконосъобразните действия, станали причина за болките и страданията на задържаното лице. Касационната инстанция намира, че предвид причинените множество увреждания на Василев, определеният размер на обезщетението по тази претенция е занижен. Като общ размер на ищеца следва да се присъди сумата от 5000 лв. Поради това, че административният съд е присъдил с решението си 2000 лв., решението в отхвърлителната му част по този иск следва да бъде отменено за размера от 2000 лв. до 5000 лв. и спорът да бъде решен по същество с присъждане на допълнително на 3000 лв. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендираните от касационния жалбоподател Т. Василев разноски следва да се уважат за сумата от 677 лв., съразмерно на уважената част от иска и платената държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,