Решение № 6826 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2023 г.
ВАСВторо отделение04.06.2024 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 459 от 12.07.2023 г., постановено по адм. дело 745/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., с [ЕГН] и Д. К. М., с [ЕГН] да заплатят на Община Пазарджик направените разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. и Д. К. М., чрез адв. Чавдаров като процесуален представител, срещу решение 459 от 12.07.2023 г., постановено по адм. дело 745/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. С. С., чрез особения си представител адв. Иванова, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Община Пазарджик, чрез пълномощника си юрк. Виячева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за тази инстанция Ответниците - кметът на Община Пазарджик, М. Д. Ф., А. Д. Ф., Н. Й. Ф., Н. Т. В., П. И. Г., Ц. П. Ч., С. Г. Г., С. Т. С. и С. И. Т. не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед 60/22.03.2022 г. на кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за УПИ II-103 (ПИ с идентификатор 55155.504.103), в кв. 348 по плана на гр. Пазарджик, обхват УПИ I-101, УПИ II-103, УПИ III-104, УПИ IV-105, УПИ ХХVI-102 и УПИ ХХV-108, като с плана за регулация УПИ II-103 се допълва и става УПИ II-103 за жилищно строителство, съгласно служебна корекция; планът за застрояване предвижда основно сключено застрояване между УПИ I-101, УПИ II-103, УПИ III-104 с височини от 8,60 м до 12 м и едноетажно тяло на 1 етаж с височина на калканната стена на съществуващата сграда в УПИ I-101, при промяна на устройствената зона от Жм на Ц с показатели: плътност на застр. 80%, озел. 20% и Кинт 3.0, съгласно означенията на приложения проект; паркирането за зона тип Централна (Ц) се осигурява 100% в границите на собствения имот съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба 7 за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони. С обжалваното решение оспорването срещу заповедта е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата срещу административния акт за допустима като подадена в законоустановения срок и от лица с правен интерес от оспорването. Обосновава извод за компетентност на издателя на акта и за спазване на предвидената в закона форма. Излага мотиви за липса на допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗУТ процедура и за съответствие на одобрения проект с материалния закон. Посочва, че проектът за изменение на ПУП отговаря на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗУТ, съгласно която в него се отразяват разрешените строежи по предходен подробен устройствен план. Като се позовава на заключението на вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза приема, че предвиденото с изменението основно сключено застрояване фигурира и в действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с решение 237 от 18.12.2008 г. на Общински съвет Пазарджик. Излага съображения, че предвидената нова устройствена зона Ц отговаря на тази по общия устройствен план (ОУП) на град Пазарджик, одобрен с решение 150 от 26.07.2006 г. на Общински съвет Пазарджик, както и на изискванията на Наредба 7 от 2003 г. Достига до извод, че с оспорената заповед не се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Обосновава извод за неоснователност на възражението за липса на геодезическо заснемане като задължителен елемент при изготвянето и одобряването на РУП с оглед събраните по делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Съдът се произнася по допустима жалба, подадена от лица с пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Жалбоподателите се легитимират като собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 55155.504.101.1 и носители на вещни права в УПИ I-101, кв. 348 по плана на гр. Пазарджик, съседен на УПИ ІІ, предмет на одобреното изменение на ПУП - ПРЗ и РУП, с оглед частично предвиденото с оспорения проект между двата имота ново като конфигурация свързано застрояване по целия калкан на съществуващата сграда в УПИ I, поради което са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Относимите за спора факти са установени от първата инстанция след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, като са изложени аргументирани съображения защо не се възприемат заключенията на вещото лице Д.. Обсъдени са възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От доказателствата по делото се установява, че административното производство е образувано по заявление на А. Д. Ф. и М. Д. Ф. в качеството им на собственици на УПИ II-103. Видно от графичната част на одобрения ПУП в обхвата на разработката попада този имот и съседния УПИ III-104, от чийто собственик е представена декларация за съгласие за предвидената нова сграда с височина до 12 м на регулационната граница между тях и предвиденото едноетажно надстрояване на съществуващата сграда в неговия имот. Не се спори, че със заповед 23/13.03.2017 г. на кмета на Община Пазарджик е разрешено изработването на проекта за изменение на ПУП - ПРЗ по реда на чл. 135, ал. З ЗУТ, както и че същата е влязла в сила. Според разработката е предвидена промяна на устройствената зона за имотите с групата от сгради, сключено застроени от южната страна на [улица], гр. Пазарджик; промяна на застроителния план, като за УПИ II-103 е предвидено ново строително петно на 4 етажа и максимална височина 12 м, едноетажно допълващо застрояване във вътрешната част на двора, сключено с основното и на височина 3,60 м; за УПИ III-104 е предвидено надстрояване с един етаж на част от съществуващата сграда откъм регулационната граница с УПИ II. Предвижда се промяна в устройствената зона на имотите от Жм в Ц със стойности: плътност на застрояваме 80%, Кинт 3.0 и озеленяване 20%. Показателите за застрояване са в съответствие с допустимите по чл. 38, ал. 1 от Наредба 7/2003 г. за средни градове, какъвто е гр. Пазарджик, както и с тези на ОУП от 2006 г. за устройствена зона Ц2, в която попадат имотите. Предвид свързаното застрояване между имота на заявителите и съседните, включително и този на оспорващите, т. е. в повече от два УПИ, е разрешено също в съответствие с ПЗ да се изготви и РУП с конкретизиране на точни размери и височини на застройките и отстоянията спрямо сградите в съседни УПИ, при отчитане характера на терена съгласно чл. 113 ЗУТ. Проектът е съгласуван на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 80, ал. 3 ЗКН с Министерство на културата. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. От значение за преценката относно правилното приложение на материалния закон е заявеното съгласие за извършване на исканата промяна, каквото в случая безспорно е налице. С административната преписка е представена декларация от 21.02.2017 г., подписана от собственика на УПИ III-104, представляваща приложение към направеното искане до органа да бъде одобрен приложения проект за изменение на ПУП - ПРЗ и РУП. Имотът, в който жалбоподателите притежават вещни права, е съседен на УПИ II, предмет на разработката, като свързаното (сключено) застрояване между тях и други съседни имоти е предвидено с действащия ПУП. Промяната с одобрения проект се изразява единствено в предвиждането на нова застройка в УПИ II, която да покрие цялата калканна стена на сградата, паметник на културата, изпълнена в УПИ I, поради което съгласието на неговите собственици, респ. притежатели на вещни права не е необходимо. Не се променя и отреждането на УПИ II, което остава за жилищно строителство, каквото е по плана от 2008 г. При тези данни следва да се приеме, че са изпълнени предпоставките на посочената като правно основание в оспорената заповед разпоредба за одобряване изменението на застроителния план по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти) и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. С работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно ал. 2 от същата норма работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота, каквато е настоящата хипотеза. В случая РУП е изработен едновременно с изменението на ПУП - ПРЗ, което е допустимо. С него не се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с одобрения с оспорената заповед ПУП, противно на възражението на касаторите. Изменението в застрояването, при това на съседен имот спрямо този на жалбоподателите, е съобразено при едновременното му изработване с РУП. Видно от графичната част задължителните линии на застрояване, предвидени с РУП съвпадат с тези по одобрения със заповедта ПЗ. Неоснователно е възражението в касационната жалба за одобряване на РУП в нарушение на чл. 62, ал. 3 от Наредба 8/2001 г., тъй като същият не е съпроводен от изискуемото геодезическо заснемане, а само от архитектурна снимка. По делото изрично е изискано и представено архитектурното заснемане като е разпитан и свидетел архитекта, който го е изготвил, с цел доказване на представянето на същото в общината при подаване на заявлението за издаване на оспорения административен акт. Следователно, РУП е одобрен и при наличие на предвидените в чл. 62, ал. 3 от посочената наредба графични материали. По отношение оплакването за изменението на устройствената зона на имотите от Жм в Ц, доколкото същото е относимо към проекта за изменение на регулационния план, а не към работния устройствен план, с него зоната и устройствените показатели се привеждат в съответствие с предвижданията на общия устройствен план за територията, в която попадат имотите, вкл. и тези, предмет на разработката, поради което липсва соченото в касационната жалба нарушение. Издаването на оспорената заповед извън предвидения за това срок по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, считано от приемането на проекта от общинския експертен съвет, е порок, който не съставлява основание за отмяна на акта поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сроковете за произнасяне на административния орган са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността за произнасяне по искането, като постановеният по-късно акт не опорочава процедурата, същият е действителен, поради което не може да обуслови извод за неговата незакоконосъобразност само на това основание. Предвид изложеното, заключението на съда за издаването на оспорената заповед при липса на допуснати съществени нарушения в регламентираната процедура и за съотвествието й с материалния закон е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От първоинстанционния съд е извършена цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е надлежно мотивирано с излагане на фактически и правни изводи, поради което отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Обсъдени са всички възражения, направени от жалбоподателите и са изложени аргументирани съображения за тяхната неоснователност. С оглед изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Община Пазарджик за присъждане на разноски, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят такива, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение