Решение № 9261 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2015 г.

Решение № 9261 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2015 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационна жалба на И. Й. К. против решение № 134 от 25.03.2015 г., постановено по адм. д № 44 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил иска на И. Й. К. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди - адвокатски хонорар в размер на 300 лева и неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, настъпили вследствие отмяна на Наказателно постановление № 34-0000053/29.02.2012 г., издадено от Началника на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ". Съдът е приел, че търсените по реда на чл. 1 ЗОДОВ суми, заплатени като адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление са доказани от ищеца, но исковата претенция е неоснователна. Също е приел, че не са доказани неимуществените вреди и е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наказателното постановление е отменено по съдебен ред с решение на Районен съд - Радомир, влязло в сила на 24.11.2012 г., но същото не представлява административен акт, приет по реда на АПК, поради което чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неприложим за търсене на вреди от същия, сумите, заплатени на адвокат във връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателното постановление не представляват вреди по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не е налице пряка причинно - следствена връзка между отменения акт и твърдените вреди, развити са съображения, че участието на защитник в производствата по ЗАНН не е задължително. Решението на Административен съд - П. е валидно, допустимо, но е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Няма спор по обстоятелството, че наказателно постановление № 34-0000053/29.02.2012 г., издадено от Началник на ОО "КД-ДАИ" е обжалвано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и с решение № 260 от 02.11.2012 г., по НАХД № 440 по описа за 2012 г. и същото е отменено като незаконосъобразно. От доказателства по делото е видно, че в хода на производство пред РС - Радомир, ищецът е бил представляван от адвокат, редовно упълномощен, за който се представя пълномощно. Установявава се, че процесуално представителство от упълномощения адвокат е извършено. Представят се и договори за възлагане на правни услуги № 12710 от 31.08.2012 г., в който е договорена сумата от 150 лв. за представителство пред Пернишкия районен съд, което дело е прекратено и изпратено по компетентност на районен съд Радомир и договор № 12673 от 05.10.2012 г., в който е договорена сумата от 150 лв. за представителство пред районен съд Радомир. С ТР № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. ОС на ВАС прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С цитираното решение спорният въпрос за правната характеристика на акта и възможността сумите, заплатени като адвокатски хонорари в производството по обжалване на наказателните постановления и представляват ли същите вреди, както и относно наличие на пряка причинно-следствена връзка, е разрешен по задължителен начин за настоящата инстанция. С оглед безспорността на релевантните факти, липсата на спор относно тълкуването и прилагането на закона, настоящата инстанция намира, че решението на АС П. следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен както следва до размер на 300 лв. имуществени вреди Що се отнася до претендираните неимуществени вреди, видно от показанията на разпитания свидетел, същият твърди, че ищецът е имал неприятности /скандали/ в семейството във връзка със спирането на автомобила от движение, налагало се е друг да го превозва от едно място на друго. Показанията на свидетеля са единственото доказателствено средство, ангажирано от ищеца в тази насока, освен това не може де се приеме, че същите са достоверни предвид обстоятелството, че не се установява по делото дали същите са преки или косвени. По тази причина решение правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля и е приел, че искът за присъждане на имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан. В тази част решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на ищецът следва да се присъдят и разноски в размер на 520 лв. съобразно представения списък. С оглед на горното, Върховният административен съд