Решение № 3237 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2008 г.

Решение № 3237 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Златко Годумов от гр. Неделино срещу решение № 112 от 20.06.2008 г. по адм. д. № 217/2007 г., по описа на Административен съд - Смолян. С доводи за неправилност и необоснованост се претендира отмяна на решението и постановяване ново по същество, със законните последици. Ответникът - началник РДНСК, гр. Смолян, чрез процесуалният си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - кмета на Община Неделино не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-09-44 от 20.09.2007 г. на началника сектор "СК" на РДНСК, гр. Смолян, с която е спряно изпълнението на всички видове строително монтажни работи на незаконен строеж "жилищна сграда " в имот № 1020 по плана за земеразделяне на гр. Неделино. Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 3 и 7 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ и констативен акт № 73/13.09.2007 г. Прието е, че е налице строеж, изграден на фаза груб строеж преди повече от 20 години, без строителни книжа и предвиждане по ПУП, недовършен понастоящем, незахранен с ток и вода, което е основание за спиране на строежа със заповед по чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка, залегнала в Констативен акт № 73/13.09.2007 г., съставен и връчен надлежно на адресата на обжалваната заповед не са оборени с доказателства в съдебната фаза на производството. Както в Констативният акт, така и в мотивите на процесната заповед е обосновано наличието на незаконен строеж, съставляващ "масивна сграда", извършван без строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж не се оспорва и от извършителя, като дори в касационната жалба се сочат обстоятелствата, довели до липса на надлежно заверени строителни книжа, които са ирелевантни в това производство, тъй като цитираната разпоредба не визира изключителни хипотези. Предвид това изводът на административния орган и съда, че са налице условията по чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ за спиране на строежа е обоснован и законосъобразен. Неотносимо е позоваването в настоящето производство на търпимост на строежа по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като видно от съдържанието на самата разпоредба търпимостта на строежа е относима само в производство по премахване на незаконен строеж (чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ) и забрана на ползването (чл. 222, ал. 1, т. 6 ЗУТ), а в случая се касае за спиране на строежа по чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,