Решение № 128 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 749/2008 г.

Решение № 128 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 749/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Г. И. В. от гр. Т. против решение № 244 от 13.12.2007 г. по гр. дело № 360/2007 г. на Апелативен съд- В. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба "А" И., гр. С. не изразява становище по нея. Върховната к. п., в качеството си на контролираща страна и представлявана от прокурор С. изразява становище за нейната основателност и моли касационният съд да се произнесе по съществото на иска, който бил допустим за разглеждане в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да обезсили първоинстанционното решение № 38/22.06.2005 г. по гр. дело № 175/2005 г. на Т. окръжен съд само в частта, с която е отхвърлил иска на Г. В. за обезщетение в размер на 2 400 лева, представляващо понесени от него имуществени вреди и да прекрати производството в тази му част, решаващият съд се е позовал на задължителните указания в отменителното решение на касационния съд под № 676/24.07.2007 г. по гр. дело № 704/2006 г. и констатирал тяхното неизпълнение, с оглед на постановеното определение № 304/27.09.2007 г. за отстраняване нередовности по исковата молба. Решаващият съд е изискал от ищеца да конкретизира как формира пропуснатитеси ползи от нереализиран доход от таксиметрова дейност, посредством ЕТ "В", какви са договорните му отношения с този превозвач, как се формира месечния му доход, като водач на таксиметровия автомобил-по трудово правоотношение или по друг начин и как се определя дохода му. Решаващият съд е обсъдил депозираната от ищеца уточняваща молба като неизпълнение на указанията до него, конкретизирани в определение № 304 и обосновал извода, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, прилагайки т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, затова обезсилил първоинстанционното решение в тази му част и прекратил производството по делото. Неоснователен е касационния довод, че с представяне на договора за наем касаторът-ищец е изпълнил задължителните указания за отстраняване на нередовностите в исковата си молба. Претенцията за имуществени вреди се основава на пропуснати ползи от нереализиран доход за периода от 17.02.2004 г. - до 18.06.2004 г. Представеното копие от договора касае договорни правоотношения между касатора и ЕТ "В" за период от 14.02.2003 г. до 14.02.2004 г., т. е. за един предходен период, ирелевантен към спорното правоотношение. Касаторът не е уточнил, че договорът за наем е относим и за процесния период, през който е продължил да произвежда правните си последици, не е уточнил обстоятелствата, на които основава иска си, прилагайки отново фискалните бонове, които са били вече обсъждани от касационната инстанция в отменителното решение, като неотносими към спора, поради липса на уточнение на обстоятелствената част на исковата молба. Доколкото съществуват касационни доводи, че въззивният съд е следвало служебно да приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 34/1999 г. като определи нереализирания доход, съгласно правната норма, същите са неотносими към предмета на касационното обжалване, ограничен само до упражнявания касационен контрол върху въззивното решение, в което е прието, че съдът е сезиран с нередовна искова молба, чиито нередовности не са отстранени от касатора, в определения за това срок, поради което по тези доводи, които са по съществото на спора, касационният съд не дължи отговор. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова