Решение № 15207 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2012 г.

Решение № 15207 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дарина Иванова Иванова, от гр. Габрово против решение № 154/20.03.2012 г. по адм. дело № 1203/2011 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. По делото е установено, че с решение за отказ № 1004/01.06.2011 г. инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново е отказал на Дарина Иванова възстановяване на внесени суми за здравноосигурителни вноски за 2010 г. в размер на 201,60 лева. С решение № 553/02.11.2011 г. директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново е потвърдил обжалвания по административен ред индивидуален административен акт. С атакуваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение № 154/20.03.2012 г. по адм. дело № 1203/2011 г. Административен съд - Велико Търново е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на НАП и е присъдил разноски в тежест на жалбоподателката. За да постанови този резултат, съдът е приел че законосъобразно е отказано възстановяване на внесени суми за здравноосигурителни вноски за 2010 г., тъй като същите са били дължими. Приел е, че оспорването е насочено срещу акт, издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Фактите по спора сочат, че Дарина Иванова е подала декларация вх. № 0700001277/29.01.2010 г., с която е посочила основание за осигуряване по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, считано от 01.03.2008 г. През процесния период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. е внасяла месечни вноски за фонд здравно осигуряване в размер на 16.80 лева месечно върху избран от нея доход от 210 лева. Подала е годишна данъчна декларация за 2010 г., в която е посочила че няма реализирани доходи и е направила искане за прихващане или възстановяване на внесените здравноосигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, каквато е и Дарина Иванова. Същата не попада в хипотезите на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО за здравно осигуряване, поради което е внасяла здравноосигурителни вноски при условията на чл. 40, ал. 5 от закона. В изпълнение на тази норма здравноосигурителните вноски се внасят върху не по-малко от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, което изискване е било изпълнено. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приел, че внесените от жалбоподателката здравноосигурителни вноски не подлежат на връщане като надвнесени. Същите съответстват на размера на дължимите здравноосигурителни вноски. След като за процесния период страната не е реализирала доходи, подлежащи на облагане не е следвало да подава данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, респ. не е налице основание за изравняване и връщане на внесени здравноосигурителни вноски. Неполучаването на доходи не освобождава лицата от внасяне на здравноосигурителни вноски, а още по-малко това е основание за връщането на внесени такива в минимален размер. Предвид гореизложеното след като жалбоподателката се е осигурявала върху доход в размер на половината от минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, без да е имала задължение да прави годишно изравняване на осигурителния си доход, правилно съдът е приел, че здравноосигурителните вноски за процесния период са дължимо внесени и не следва да бъдат възстановени. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени претендираните от ответника по касационната жалба разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд