Решение № 483 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2017 г.

Решение № 483 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6747/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. против решение № 654/19.04.2017 г. на Административен съд, град В., постановено по адм. дело № 1883/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-08-1402153-091-001/26.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП град В., потвърден с решение № 170/18.05.2015 г. при обжалването по административен ред. Изложени са доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е открил производство по чл. 193 ГПК при направено оспорване, изрично заявено в хода на съдебното производство с молба от 07.10.2015 г. В тази връзка от жалбоподателя са направени доказателствени искания, от съда са допуснати свидетелски показания на шофьори, но при постановяване на решението съдът не е обсъдил тези доказателства. Касаторът счита, че насрещната страна не е провела успешно доказване истинността на оспорените документи. Липсва произнасяне по доказателствената стойност на писмените доказателства, включително по твърдението на административния орган, че представените кантарни бележки са с невярно съдържание. Според касатора единственият документ, въз основа на който дружеството твърди, че е налице предаване и приемане на стоката са кантарни и придружителни бележки, които не са подписани от доставчик и получател, а разпитаните по делото шофьори не удостоверяват за кого са превозвали стоката и от кого са я получили за превоз. Неправилна е правната квалификация на така съставените документи като разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са документи съставени между кредитор и длъжник. Не са налице доказателства, че документът е подписан от Агросилоз ЕООД. Нито един от преките доставчици не е посочен в тези документи. Като процесуално нарушение се сочи и отказът на съда да приеме като доказателство направените по реда на чл. 54, ал. 1 ДОПК разпечатки на данни от технически носител, относими към твърдението, че жалбоподателят и единият от доставчиците му не са собственици на посочените в документите автомобили. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Агросилоз ЕООД, гр. К., чрез адв. М. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, а по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Агросилоз ЕООД, гр. К. е отказано право на данъчен кредит в размер на 4 893.26 лева и съответните лихви за данъчен период м. 11.2013 г. по фактура № 73/08.11.2013 г. издадена от "Инвестор 11" ЕООД и е определен ДДС за внасяне в размер на 18355.29 лева и съответните лихви за данъчен период м. 12.2013 г., резултат от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Корект консулт груп" ЕООД. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че са доказани материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС и по-конкретно действителното осъществяване на доставките на 43.457 т слънчоглед реколта 2013 г. по фактурата от "Инвестор 11" ЕООД, както и на 227.873 т царевица по фактура № 3...12/06.12.2013 г. и 99.90 т царевица по фактура № 3...13/06.12.2013 г. издадени от К. К. Г." ЕООД. Според съда основният аргумент на данъчния орган да отрече правото на приспадане на ревизираното дружество е, че неговите доставчици не могат да се легитимират като собственици на стоката, предмет на сделките, за които са издадени процесните фактури. Изводите си по приложението на материалния закон съдът е основал на преценка на заключението на съдебно - счетоводната експертиза във връзка с представените писмени доказателства по делото относно спорния факт за реалното доставяне на стоката. Посочил е, че данъчно събитие по доставки на стоки настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. По доставката на слънчоглед от "Инвестор 11" ЕООД съдът е установил, че фактурираното количество 43.457 т, реколта 2013 г., съответства на договорено между страните по договор от 08.11.2013 г. От заключението на ССЕ е приел, че доставката е отчетена в счетоводството на ревизираното лице в съответствие със счетоводното законодателство, отразено е плащане и е последвала продажба на слънчогледа на Г. Г. Б. ЕООД. Съгласно уговореното в договора, транспортните разходи са за сметка на продавача. Приемането и предаването на стоката е извършено в складовата база на жалбоподателя, където е била налична. Продажбата на процесната стока е отчетена в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика. Предаването и получаването на стоката е удостоверено от представените по делото приемо - предавателен протокол, между страните по пряката доставка, договор за заместване в дълг в договор за влог, кантарни бележки за приемане на стоката, издадени от Агросилоз ЕООД, анализно свидетелство и придружителни бележки. Аналогични са и фактическите установявания по доставките на царевица - фактурираното количество съответства на посоченото в кантарните и придружителните бележки. За предаването на стоката между страните по преките доставки е подписан приемо - предавателен протокол. Налице е плащане по банков път. От плащането е приспадното дължимото от прекия доставчик възнаграждение за сушене съгласно издадени ревизираното лице фактури и протокол за прихващане на насрещни задължения. Установено е, че царевицата е предметна последващи доставки към Г. Г. Б. ЕООД. По доказателствената сила на представените кантарни бележки, съдът е приел, че имат характер на разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД и доказват изпълнение на задължението на продавача по договора за покупко-продажба за предаването на вещта по чл. 187 ЗЗД. Това задължение според съда счита изпълнено с предаването й на превозвача по реда на чл. 186а ЗЗД, поради което кантарната бележка може да удостовери само получаването на стоката, който факт съдът е приел за доказан. Възраженията на органите по приходите и директора на дирекция ОДОП - В. за липса на действително осъществени доставки съдът е отхвърлил като неоснователни, като се е аргументирал с легалната дефиниция на понятието "доставки на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 и тълкуването му в преюдициалните заключения на Съда на ЕС (делото Евита - К, С-78/12, ). Приел е, съгласно тълкуването по съединени дела С-80/11 и С. 142/11, че не може да се откаже правото на данъчен кредит, поради нарушения, извършени от доставчиците, без данъчният орган да доказва въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, в която участва е част от данъчна измама. От данните по делото е приел, че не се установява наличие на знание или задължение за знание у ревизираното лице. Всички документи по делото установяват продажбата на стоките и сочат като изпращач и предаващ стоката прекия доставчик. Според съда липсват данни, ревизираното дружество да е получило стоката от друг доставчик, но да ползва фактурите за да прикрие действителния доставчик и да упражни неправомерно право на данъчен кредит. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и го е отменил. Решението е правилно постановено. Неоснователни са касационните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - на чл. 193 ГПК и отказ за събиране на относимо доказателство, а именно справки - разпечатки от регистъра на МВР за регистрираните превозни средства на името на Агросилоз ЕООД и на доставчика Корект консулт груп ЕООД. В хода на първоинстанционното производство директорът на дирекция ОДОП - В. не е направил оспорване истинността на обсъжданите в решението му частни документи. В молбата от 07.10.2015 г. и в молбата от 04.11.2015 г. процесуалният му представител е заявил, че поддържа оспорването на всички конкретни документи, в решението по чл. 155 ДОПК (стр. 5 и стр. 7). От мотивите на това решение е видно, че обсъждайки събраните по преписката доказателства решаващият орган е приел, че кантарните бележки и придружителни бележки са с невярно съдържание - чл. 193, ал. 3 изр. 2 от ГПК. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата му доказателствена сила и е приложимо срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Съдът не е обвързан от материалната доказателствена сила на частните документи, каквито са процесните, а ги преценява съобразно останалите данни по делото, поради което защитата в този случай не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа (Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, стр. 288, изд. Сиела, 2000). Поради това дори и да се приеме, че е направено твърдяното съдопроизводствено действие, непрецизно формулирано, съдът не е имал задължение да открива производство по чл. 193 ГПК и не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е преценявал доказателствената сила на събраните по делото частни документи във връзка с останалите доказателства. Въпросът дали правилно е извършил тази преценка е отделен и касае фактическите установявания по делото и изводите му по приложението на материалния закон. Отказът на съда да събере като доказателство представени от касатора разпечатки от регистъра на МВР относно регистрираните на името на Агросилоз ЕООД и на Корект консулт груп ЕООД - моторни превозни средства е мотивиран с неотносимостта на този доказателства към предмета на спора, а не с редовното им събиране по реда на ДОПК. По делото от събраните гласни доказателства е установено, че превозните средства, посочени в кантарните бележки за приемане на стоката са собственост на трети лица, а не на страните по доставката. Освен това и в двата случая ревизираното лице е твърдяло, че стоката е предадена и получена в склада му, съответно в гр. К. или с. П., където е била налична. Основателно е възражението, че в решението не са обсъдени събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. Р. В. относими към доставката от Инвестор - 11 ЕООД и показанията на св. К. К. К., св. К. Д. Д. и св. Р. А. Р. относими към доставката от Корект консулт груп ЕООД, но допуснатото нарушение не е съществено, тъй като дадените показания подкрепят изводите на съда за осъществяване на доставките. При постановяване на решението не е допуснато и твърдяното нарушение на материалния закон. Доставка на стока съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС (Директива 2006/112), която разпоредба дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Поради това за доказване осъществяването на доставки на стоки, определени по своя род, е необходимо да се установи преди всичко фактическото доставяне и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Преценката се извършва въз основа на събраните по делото доказателства. По фактурата от "Инвестор 11" ЕООД съдът е установил, че на 06.11.2013 г. с кантарна бележка № 29005 слънчоглед - внос с бруто тегло 40 880 кг постъпва в зърнобаза Агросилоз ЕООД, гр. К., ул. Д. ..№... с кола № ТХ 4127, фирма Д. ойл агро ЕООД, шофьор Р. В. и оператор Д. С.. Качествените показатели на слънчогледово семе с хектолитрово тегло 44 са удостоверени с придружителна бележка на зърнобаза К.. Тази бележка е подписана от лаборант и от Д. С.. За предал е посочен Р. В.. По силата на договор за заместване в дълг от 08.11.2013 г., подписан от Д. ойл агро ЕООД, Инвестор 11 ЕООД и Агросилоз ЕООД, прекият доставчик е поел правата и задълженията по договор за влог, сключен първото дружество. В този договор е посочено, че Д. ойл агро ЕООД прехвърля на Инвестор 11 ЕООД собствеността върху 43.457 т слънчоглед внесени в Агросилоз ЕООД - база К. с посочените кантарни бележки. На 08.11.2013 г. между ревизираното дружество, собственик на базата и Инвестор 11 ЕООД е сключен договор за продажба на слънчогледово семе и на същата дата с приемо - предавателен протокол стоката е предадена между продавача и купувача, в склада на последния. Плащането е по банков път. От показанията на свидетеля Р. В., който е посочен като шофьор в кантарните бележки и като предал стоката в придружителните бележки, се установява, че е направил два курса слънчоглед в края на 2013 г., месец декември до база К., с товарен автомобил Волво рег. № ТХ 4127 СХ, негова собственост, който съответства на посочения в документите. Този свидетел твърди, че не е разписвал документи, свързани с приемането на стоката. По доставките от К. К. Г. ЕООД е установено, че са в изпълнение на сключени два договора за покупко - продажба на царевица от 06.12.2013 г. По делото от представените кантарни бележки и придружителни бележки е установено, че царевицата е постъпила на името на К. К. Г. ЕООД в зърнобазите на ревизираното лице в гр. К. и с. П. на 05.12.2013 г. Превозена е от посочените в бележките физически лица, св. К. К., Р. А. и К. Д. и транспортни средства, които са тяхна собственост или собственост на трети лица. По кантарна бележка 20274/05.12.2013 г. като шофьор е посочен Г. Г.. Предаването и получаването на стоката между К. К. Г. ЕООД и Агросилоз ЕООД е удостоверено от представените по делото приемо - предавателни протоколи. Стоката е предадена на място в склада на купувача. С. К., Райчев и Дяков описват подробно начина на товарене, превоз и разтоварване на стоката. Потвържават, че стоката е разтоварена в съответната база в гр. К. и с П. и че са подписали кантарните бележки. Обстоятелството, че са узнали фирмата - доставчик, за която превозват от кантарните бележки, не променя факта, че са превозили стоки до базата. Потвърждават измерването и вземането на проби, както и обстоятелството, че част от царевицата е била влажна, което е наложило разтоварването й в гр. К.. Последното обстоятелство кореспондира с издадената от Агросилоз ЕООД фактура за сушене на прекия доставчик, стойността на която е приспадната от цената на процесните стоки. При тези доказателства правилно съдът е приел, че е доказано фактическото предаване на стоката между страните по преките доставки. П. Д. 2006/112 доставката може да е извършена от несобственик. Неправилно съдът е приел, че съставените кантарни бележки имат характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД за изпълнение договора за прокупко - продажба на слънчоглед. Те удостоверяват първоначалното влагане на стоката на името на съответния доставчик (пряк и предходен) в конкретния склад, находящ се в зърнобазата, собственост на ревизираното дружество. Предаването между страните по преките доставки е удостоверено от приемо - предавателните протоколи, след внасянето на стоката и наличието й в складовата база. Това не променя крайните изводи на съда, че е доказано осъществяването на доставките на стоки. По тези съображения решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника за адвокатска защита в размер на 1644 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,