Решение № 556 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2009 г.

ВАСIII отделение14.01.2010 г.докладчик Ваня Пунева

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Милен Иванов Стефанов, против заповед № К-45/07.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Мотиви

Решение № 556 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милен Иванов Стефанов от гр. Варана против заповед № К-45/07.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание, "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". В жалбата са развити доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - липсва подпис на оспорения акт, мотивите не съответстват на доказателствата и посоченото ЕГН не съответства към самоличността му. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед № К-45/07.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или за степен за една година" на основание чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. Мотивите са, че жалбоподателят като специалист V степен (експертна дейност) на ГКПП - Аерогара Варна по време на платен отпуск е напуснал пределите на страната и не е сдал по установения ред числящите му се боеприпаси, оръжие и служебна карта. Тези деяния са квалифицирани като дисциплинарни нарушения поради което е приложена разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 228, т. 1 ЗМВР, мотивирана е и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР. При издаването й са спазени изцяло административнопроизводствените правила по налагане на такъв тип дисциплинарно наказание, визирани в закона. Повод за образуване на дисциплинарното производство е била докладна записка рег. № 7699 от 19.09.2008 г. от началника на ГКПП - Аерогара Варна относно констатирано нарушение на служебната дисциплина от служител, поради което е била разпоредена и проверката със заповед рег. № 1411 от 03.10.2008 г. В хода на проверката с покана рег. № 8283 от 09.10.2008 г. след запознаване на жалбоподателя със заповедта за извършване на проверката дисциплинарно разследващия орган е поканил Стефанов да даде писмени обяснения. Същият е дал такива под № 8299 от 9.10. 2008 г. Във връзка с проверката е изготвена справка на 15.10.2008 г. с която жалбоподателя е запознат на 23.10. 2008 г. Направено е предложение до министър за налагане на дисциплинарно наказание поради установено дисциплинарно нарушение от страна на Стефанов. Установено е било, че на 4.09.2008 г. жалбоподателя е излязъл от РБ през ГКПП-Капитан Петко Войвода без да е сдал служебната си карта и боеприпасите си и оръжието си. С това си поведение жалбоподателя е нарушил чл. 24, ал. 2 от Инструкция рег. № I-з 435 от 15.03.2007 г. съгласно която при напускане на страната служебните документи и оръжието на съответните длъжностни лица и Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и контрола над тях в МВР, а също така и Заповед рег. № I-83/1990 по силата на която за всяко задгранично пътуване служителите на МВР следва да съобщават за пътуването си. От приложената декларация от 05.04. 2007 г. е видно, че жалбоподателя е запознат с цитираната инструкция. Няма спор по делото, че на Стефанов със заповед рег. № 17 от 02.06. 2008 г. е наложено преди това наказание "порицание", като заповедта е влязла в сила. С оглед направените в справка № 16815 от 15.10. 2008 г. изводи за извършени от жалбоподателя дисциплинарни нарушения директорът на ГД "ГП" е изготвил до министъра на вътрешните предложение рег. № 32687 от 28.11.2008 г., за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. От събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства и писмени обяснения безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил дисциплинарните нарушения правилно квалифицирани в обжалваната заповед. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че в заповедта не се съдържа правното основание, на което му е наложено наказанието, както и че мотивите, изложени в заповедта имат общ характер, без да бъде взето отношение по тях. Безспорно е, че административния орган при издаване на оспорения акт се е основавал на фактическите констатации отразени в предложението и приложената справка, които следва да се считат за инкорпорирани в мотивната част на акта. От събраните доказателства, а и този факт не се оспорва е видно, че при напускане на страната жалбоподателя не е спазил нормативните документи уреждащи реда и начина за съхраняване на служебните документи и оръжие. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че към инкриминирания момент, няма нормативна уредба от която за него да произтичат задълженията нарушението на които се счита за дисциплинарно нарушение, тъй като заповед № 283 от 10.11. 2008 г. относно определяне на служители и ред за съхранение е издадена след издаването на оспорения акт. Видно от приложената декларация жалбоподателя е запознат с Инструкция № I-з 435 от 15.03.2007 г. създаваща задължение за него във връзка със служебните документи и оръжие. Издадената по-късно заповед уточняваща конкретно длъжностните лица не отменя задържанието, тъй като изрично в чл. 24 е посочено къде и как да стане това при напускане на страната. освен това с оглед длъжността която заема в системата на МВР жалбоподателя следва да е запознат със задълженията си при напускане на страната и нормативната уредба уреждаща това. Неоснователни се явяват и доводите, че посоченото в заповедта ЕГН е неотносимо към неговата самоличност и това води до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Дори да е допусната грешка при изписването на ЕГН това не води до незаконосъобразност на оспорения акт. По делото са налице достатъчно доказателства установяващи, че дисциплинарното производство и оспорената заповед е издадена по отношение на жалбоподателя и е подписана от издателя видно от приложения по делото препис. С оглед на изложените съображения оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

2