Решение № 13070 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. М., от гр. Шумен в качеството му на лице по чл. 210, ал.2 АПК против решение 175 / 22.12.2023 г. по адм. дело 201 / 2023 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания в процеса и необсъждане на изхождащ от касатора частен свидетелстващ документ (декларация) касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Шумен, чрез юрисконсулт Л. Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът, ТД М. 2022 ЕООД, гр. Шумен не изразява становище. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.2 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 175 / 22.12.2023 г. по адм. дело 201 / 2023 г. Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на М. 2022 ЕООД, гр. Шумен срещу решение 2153-27-87 / 02.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е било образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ, възложена със заповед ЗР-5-27-01290609 / 31.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен и по повод сигнал 2914 / 30.01.2023 г. на началник отдел Пенсии при ТП на НОИ. В рамките на проверката главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ град Шумен е поискал от осигурителя- ТД М. 2022 ЕООД, гр. Шумен да представи счетоводни документи и регистри, касова книга, приходни и разходни документи, свидетелство за регистрация на фискално устройство, документи за собственост на недвижими имоти офиси или търговски обект на дружеството, както и сключени търговски договори и списък с клиенти. Търговското дружеството е депозирало отговор, в който е посочило, че осъществява посредническа дейност при покупко-продажба на недвижими имоти в КК [наименование] . Управителят е декларирал, че е живеел в комплекса и е поддържал контакти с множество агенции за недвижими имоти, както и е публикувал обяви във вестник Ало Бургас . Не е събирал счетоводни документи и няма счетоводни регистри, както и няма собствени офиси и търговски обекти. Декларира също, че не е регистрирал фискално устройство както и няма сключени търговски договори и сделки. Директорът на ТП на НОИ - Шумен, поради възникнали съмнения за реално полаган труд и фиктивно осигуряване с цел достигане на действителен осигурителен стаж от 15 години по чл.68 ал.3 от КСО, е поискал от ТД на НАП Варна да извърши проверка налице ли е осъществявана от дружеството дейност за процесния период и дали Р. М. е извършвал дейност, за която да подлежи на осигуряване. В рамките на последвалата проверка, обективирана в протокол П-03002723045157-073-001/07.06.2023 г., органът по приходите е констатирал, че дружеството не извършва независима икономическа дейност в страната. Няма данни през процесния период дружеството да е получател на доставки за стоки и услуги наеми, интернет, вода, ел. енергия и др. Не е установена материална, техническа и кадрова обезпеченост, както и не са налице първични счетоводни документи за извършени разходи на територията на страната. Констатирано е също, че няма собствени недвижими имоти и превозни средства, не е декларирало ЕКАФП, няма банкови сметки и парични средства и няма нает персонал. Въз основа на това органът по приходите е приел, че дружеството не е работодател и осигурител и доколкото не е упражнявало търговска дейност, то не е упражнявал и трудова дейност като собственик и управителя Р. М.. Въз основа на така установените обстоятелства главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Шумен е издал задължителни предписания ЗД-1-27-01385790/28.06.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО на Р. А. М. за периода от 12.10.2022 г. до 31.10.2022 г., с вид осигурен 12, декларация образец 1 и за периода от 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г., с вид осигурен 22, декларация образец 1. Предписанията са потвърдени с решение 2153-27-87 / 02.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен. Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физически членове на неперсофицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, а съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО. Обосновано административният съд е приел, че самоосигуряващото се лице - едноличен собственик на дружеството, след като не е упражнявал реално трудова дейност през процесния период, не попада в кръга на осигурените лица по чл.4 ал.3 т.2 от КСО и не е следвало да подава декларация обр.1 за същия период, както и да плаща осигурителни вноски, поради което правилно и законосъобразно контролният орган е предписал заличаване на подадените данни за периода от 12.10.2022 г. до 31.12.2022 г.. Законосъобразно съдът не е ценил приобщените гласни доказателства, тъй като същите установяват факти, които не кореспондират с останалите обстоятелства. Липсата на конкретика в показанията на свидетелите във връзка с характера и естеството на спорната трудова дейност, законосъобразно са дали основание на административния съд да не ги кредитира с доверие. Неоснователни са доводите на касатора, че необсъждането в мотивите на съда на декларацията по чл. 43 АПК е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касае се за частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща доказателствена сила, а наред с това е лишен и от конкретика. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Законосъобразно съдът е посочил, че в случаите когато съдружниците в търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове, съгласно чл.4 ал.1 т.1 от КСО, върху полученото трудово възнаграждение. Ако съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата по трудово правоотношение, те следва да се осигуряват и за своя сметка, на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл.5 ал.2 от КСО. Лицата, които не упражняват трудова дейност в дружеството извън работата по трудово правоотношение, не подлежат и на осигуряване по чл.4 ал.3 т.2 от КСО. Следователно, за да възникне задължение за социално осигуряване на собственика на дружество, той трябва да осъществява трудова дейност през процесния период, заявен от него с декларация образец 1. В конкретната хипотеза наред с регистрацията като самоосигуряващо се лице, следва да бъде налице и фактическото извършване на трудова дейност, започнало към определен момент, което отговаря на основния принцип, че осигуряването се обвързва с полагането на труд(чл.10 КСО). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение