Решение № 15151 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2014 г.

Решение № 15151 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2728/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еф Ен Консулт " ЕООД, представлявано от Васил Иванов Вълчев, против решение № 2225 от 12.12.2013 г., постановено по адм. д. № 2259/2012 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 021200518/31.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 340/05.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас (понастоящем Дирекция "ОДОП" - Бургас). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Подадена е и касационна жалба, представляваща по съществото си частна жалба, срещу определение № 133 от 27.01.2014 г. по горното адм. д., с което дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 904 лв. с искане за отмяна на така постановеното определение. Претендират се и разноски за двете инстанции. Ответникът директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Еф Ен Консулт" ЕООД против РА № 021200518/31.05.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 340/05.09.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас (понастоящем Дирекция "ОДОП" - Бургас). За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е обоснован и съответен на материалния закон. Решението е правилно. При съвкупен анализ на всички доказателства, съдът правилно е приел, че в хода на ревизионното производство и пред съда не са представени надлежни документи по смисъла на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС, доказващи транспортирането на стоките от територията на РБ до територията на Чехия - друга държава членка, както и достатъчно даказателства, че са налице доставки на стоки с място на изпълнение територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА, с който на жалбоподателя за ревизирания данъчен период 01.03.2011 г. - 31.03.2011 г. е определено задължение по ЗДДС и лихви на основание чл. 86, ал. 1 и 2 вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, поради непризната ВОД на риба на стойност 333 469,02 лв. с получател чешкото дружество "Иликс спол" (ILIX SPOL S. R. O). Обосновано, въз основа на анализа на доказателствения материал е прието от съда, че не е доказано по безспорен начин осъществена от жалбоподателя ВОД на риба. Не е доказано наличие на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС - факта на транспортиране на стоките от територията на Република България до територията на Чехия - друга държава-членка, както и наличието доставки на стоки с място на изпълнение територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Обосновано съдът е съобразил факта, че при ревизията са приобщени несъмнени доказателства, получени при обмен на информация от полската приходна администрация, от които се установява, че търговското дружество WITJAS-WITOLD Przybylski c WIN 7751002256 не е извършвало превоз на риба с получател "Иликс спол", представляващият полското дружество не е подписвал и подпечатвал представените от жалбоподателя СМR от 12.03.2011 г. и от 20.03.2011 г. и не притежава транспортни средства с вписаните в тях регистрационни номера. В международните товарителници СМR не са отразени данни в графа 24 "подпис и печат на получател", от които да е видно, че чешкото дружество е получило стоките. Потвърждението от 31.03.2011 г. за получаване на стоките не отговаря на изискването на чл. 45, т. 2, б "а" от ППЗДДС, а именно да са посочени в него място на получаване, вида и количеството на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е осъществен транспорта. Същото е подписано от лице, което не е представляващ чешкото дружество, нито е упълномощено от управителя на дружеството Вергил Гарчев, който пък не е знаел за съществуването на това дружество. Установено е, че във връзка с реализацията на стоките по фактурата за ВОД, същите са отписани от счетоводството на ДЗЛ и не са налични. При тези доказателства, правилно е прието от органите по приходите и от административния съд, че е налице облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, данъкът по която е със ставка 20%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде оставено в сила и обжалваното определение № 133 от 27.01.2014 г., с което на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размера, определен по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение