Решение № 6906 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12339/2013 г.

Решение № 6906 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12339/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и "Агрария Сървиз" ЕООД - гр. Свищов чрез процесуалния представител на дружеството адв. Веселка Коева срещу решение № 143/6.08.2013 г., постановено по адм. дело № 904/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд. Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 041200454/11.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в тази част с решение № 423/10.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Агрария Сървиз" ЕООД - гр. Свищов общо в размер на 27 828 лв. по 22 бр. фактури с доставчици земеделски производител (ЗП) Михаил Гарванов, "Агро Форест Консулт" ООД, "Бора-СС" ЕООД и "Корилус" ЕООД, както и за начислените лихви в размер на 5 587,49 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът при обсъждане на събраните по делото доказателства е игнорирал съществени факти от обективната действителност, при което се е стигнало до изопачаване на фактическата обстановка. Неправилно според касатора съдът се е позовал на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи и свидетелските показания на Малин Монев, за да приеме, че са налице реални доставки от ЗП Михаил Гарванов и "Агро Форест Консулт" ООД. За доставките от "Бора-СС" ЕООД касаторът е изложил оплакване, че неправилно съдът въпреки оспорването на представените приемателно-предавателни протоколи по чл. 193 ГПК е прието, че те доказват доставките с помощта на съдебно-техническата експертиза и при съвкупна преценка на доказателствата. Касаторът твърди, че по делото липсват доказателства как и от кого е извършена услугата по изработка на процесните заготовки за маркирчета от широколистна дървесина, както и че по доставките на акациеви колове е налице реално осъществена доставка. За доставките от "Корилус" ЕООД с предмет "авансово плащане по договор за превозни билети" и за "доставка на 20 000 бр. акациеви колове съгласно договор от 9.02.2010 г. касаторът излага оплаквания, че няма достатъчно доказателства за реалното изпълнение на тези доставки и че неправилно съдът е приел, че въпреки оспорените по чл. 193 ГПК приемателно-предавателни протоколи отразяват реални доставки, след като и не е установено кой ги е подписал. В тази връзка според касатора неправилно отново съдът отново се е позовал на свидетелските показания на Малин Монев. Изложени са и оплаквания, че съдът не е съобразил, че някои от предходните доставчици на "Корилус" ЕООД - "Орагон лес 2006" ООД и ЕТ "Краси-Мирослав Божидаров" са издали фактури с предмет "широколистни дърва акация" и "технологична акациева дървесина" и от което касторът прави извод, че няма доказателства "Корилус" ЕООД да е бил собственик и да е притежавал част от фактурираните от негова страна стоки. Иска се отмяна на обжалваните части на решението и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същите части, включително и отмяна на решението в частта за разноски. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 2 236 лв. Ответникът по тази касационна жалба "Агрария сървиз" ЕООД - гр. Свищов чрез адв. Коева я оспорва, както и в депозиран по делото писмен отговор. "Агрария Сървиз" ЕООД - гр. Свищов чрез процесуалния представител на дружеството адв. Веселка Коева обжалва решението в отхвърлената част на жалбата за отказано право на данъчен кредит по 4 бр. фактури от ЗП Ганчо Шишманов в общ размер на 11 865,70 лв. и лихви - 2 305,74 лв., както и в частта за разноските за сумата от 741,05 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че съдът в нарушение на процесуалните правила е отказал да съобрази събраните по делото доказателства, установяващи техническата и кадрова обезпеченост на земеделския производител, както и че изводите на съда за липса на реални облагаеми доставки са необосновани и противоречат на материалния закон. Според касатора от икономическата и агротехническа експертизи е установено, че земеделският производител е разполагал с техника за машинно засаждане на лози, като от договора от 4.03.2010 г. и приемателно-предавателните протоколи се установява реалното извършване на доставките по засаждане на лози, а от удостоверението от Лозаровинарския институт в гр. Плевен, че лозовият масив в с. Совата е засаден. Установено е според касатора, че след засаждане на масива, той е предаден от "Агрария Сървиз" ЕООД на "Совата 2004" ООД и е издадена фактура № 0...099/17.06.2010 г. Касаторът се позовава на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част и отмяна на решението за разноските в размер на 741,05 лв. Касаторът претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново. По доставките от ЗП Михаил Гарванов по 2 бр. фактури от месеците май и юни 2010 г. с предмет "засаждане на лозя в землището на гр. Свищов 65 746 бр., аванс по договор" и "засаждане на лозички съгласно договор 57627 бр" с ДДС в общ размер от 5 428,53 лв. съдът е приел, че въпреки оспорването по чл. 193 ГПК от пълномощника на приходната администрация на приемателно-предавателен протокол от 12.05.2010 г. и товарителница № 123135, с тях се установява реалността на доставките. За да направи този извод съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза по делото, в която е констатирано, че земеделският производител е използвал един трактор и една засаждаща машина, които са транспортирани от "Табак 2005" ООД, както и че за този транспорт дружеството е издало фактура № 526/13.04.2010 г., редовно осчетоводена. Относно кадровата обезпеченост на доставчика съдът се е позовал и на свидетелските показания на Малин Монев, които съдът е кредитирал, тъй като според него съвпадат с останалите доказателства по делото и според тях Любен Стойнев е действителният извършител на услугата. Относно обстоятелството, че в периода на извършване на услугата Любен Стойнев се е водел в неплатен отпуск според съда по никакъв начин не опровергава показанията на Монев, доколкото не представлява обективна пречка работник, който е в отпуск въз основа на облигационни отношения или друго трудово правоотношение да извърши процесната услуга. Въз основа на събраните доказателства, както и съдебните експертизи - счетоводна и агротехническа съдът е направил извод, че услугите са извършени в изпълнение на сключения договор със земеделския производител от 28.04.2010 г. Относно оспорените приемателно-предавателен протокол и товарителница, съдът е изложил мотиви, че те кореспондират с другите доказателства по делото, вкл. и с надлежното осчетоводяване на фактурите и е прието, че фактурираните доставки са действително осъществени. Съдът се е позовал на решение № 147/10.04.2012 г. по адм. дело № 385/2011 г. (а не 2012 г., както е посочено от решаващия съд) на същия съд, в което е било прието реално осъществяване на последващата доставка от "Агрария Сървиз" ЕООД към "Совата-2004" ЕООД, включително и за използването като подизпълнител на ЗП Михаил Гарванов. По доставките от "Агро Форест Консулт" ООД по 4 бр. фактури с предмет "авансово плащане за механизирано засаждане на лозов посадъчен материал" за три от фактурите и една фактура за "механизирано засаждане на лозов посадъчен материал" за данъчни периоди на месеците април, май и юни 2010 г., първоинстанционният съд също е приел, че е доказана реалността на доставките, тъй като въпреки оспорените приемателно-предавателни протоколи и пътни листове, съдът е приел, че от тях се установява предаване на извършените услуги и превоза на техниката на доставчика до обекта. Съдът се е позовал и на съдебно-техническата експертиза, според която процесните имоти са засадени с лозови насаждения през 2010 г. и то е извършено механизирано, т. е. по метода, предвиден в договора от 27.04.2010 г. Установено е според съда, че земеделският производител притежава агрегат за засаждане на лозя, агрегат за набиване на колове и общо 3 бр. трактори, а услугите са извършени с един трактор и един агрегат за засаждане на лозя. От заключенията и на двете експертизи съдът е направил извод, че "Агро Форест Консулт" ООД е притежавал собствена техника и персонал, позволяващи му (10 работници), позволяващи му извършването на фактурираните към жалбоподателя услуги. От съвкупната оценка на доказателствата, включително и оспорените от ответника приемателно-предавателни протоколи и пътни листове, съдът е направил извод, че доставките са реално осъществени. Относно документите за командироване на работниците, съдът е изложил мотиви, че от значение за облагането с ДДС е фактическото извършване на дейността, а не документирането й при доставчика и от анализа на всички доказателства е прието, че въпросните услуги са извършени от дружеството-доставчик. Налице са според съда и доказателства за превозване на работниците до обекта предвид договора с ЕТ "Борил-Росен Борисов". По доставките от "Бора-СС" ЕООД е установено от съда, че са издадени 4 бр. фактури с предмет "изработка на заготовки за маркирчета от широколистна дървесина по договор от 1.04.2010 г. по превозни билети № 069811, № 069812 и № 069813 - количество 105 куб. м. ", "аванс за доставка на акациеви колове по договор от 4.05.2010 г. по превозни билети № 000400 и № 069843", "аванс за доставка на акациев колове по договор от 04.05.2010 г. по превозни билети № 000414 и № 069844" и частично по фактура за доставка с предмет "акациеви колове 20146 бр. по 2,70 лв. и 5608,92 бр. по 3,00 лв. " с общ размер на ДДС 4 472 лв. Съдът се е позовал на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че в имотите на жалбоподателя е извършено засаждане на лозови масиви и то по механизиран начин, като всяка лоза има индивидуална пластмасова подпорка (маркирче), както и че лозето съществува реално и понастоящем в местността "Совата". Относно оспорения от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК приемателно-предавателен протокол, съдът е преценил достоверността му при съвкупна преценка на доказателствата - договор и превозни билети, както и експертизите, приети по делото. Относно фактурирането на авансовите плащания от същия доставчик, съдът е приел, че е доказана реалността на доставките на акациеви колове съгласно 13 бр. приемателно-предавателни протоколи и пътни листове, както и показанията на Малин Монев, от които е установено, че той е подписвал приемателно-предавателните протоколи и е приемал въпросните стоки. Въз основа на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че доставчикът е притежавал 1 бр. товарен автомобил "МАН 26403", рег. № РВ 43-54 КА, поради което липсата на превозни документи не обосновават нереалност на доставките. Затова е направен извод, че акациевите колове са придобити от ревизираното лице, така както е предвидено в договора от 4.05.2010 г. Съдът се е позовал на чл. 25, ал. 7 ЗДДС относно авансовите плащания, според който данъкът е бил изискуем към момента на издаване на фактурите, а впоследствие е установено и действителното извършване на доставката, поради което според съда незаконосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит. По доставките на "Корилус" ЕООД съдът е установил, че този доставчик е издал 12 бр. фактури с предмет "аванс 10% за доставка на акациеви колове" и "аванс за доставка на акациеви колове" и "доставка на акациеви колове" с общ размер на ДДС 8282,88 лв. Въпреки оспорените от приходната администрация 17 бр. приемателно-предавателни протоколи и открито производство по реда на чл. 193 ГПК, съдът е счел, че е установено от показанията на свидетеля Монев, че тези протоколи са подписани от управителя на ревизираното дружество, поради което съдът не е ценил оспорването, че е налице различие в подписите, положени в тези протокол. Според съда в договора от 9.02.2010 г., който не е оспорен е уговорена доставката на акациевите колове и затова е прието, че той съответства на приемателно-предавателните протоколи. Съдът е обсъдил и съдебно-счетоводната експертиза, от която е установено, че доставката и транспорта на акациевите колове е извършена от външни транспортни фирми, издали на доставчика "Корилус" ЕООД фактури, които са осчетоводени, като тези фирми са: ЕТ "Лес Комерс-Иван Иванов", "Поли Транс ВТ" ЕООД и ЕТ "Меги-2001 Меншуре Идризова". Относно липсата на транспортни документи от предходните доставчици според съда те не могат да обосноват извод за нереалност на доставките от прекия доставчик. Съдът се е позовал и на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, според което за правото на данъчен кредит е необходимо установяване реалното придобиване на стоките от получателя, което не е обвързано с издаването на съответните транспортни документи от доставчика. Решението в тези обжалвани части е правилно постановено. Относно доставките от ЗП Михаил Гарванов. Няма спор по делото, че с този ЗП касаторът е сключил договор от 28.04.2010 г. за засаждане на лози, като в него е предвидено възложителят (касаторът) да предостави на изпълнителя (ЗП) растения за засаждане и подготвен терен, а изпълнителят се е задължил да транспортира засаждащата техника до обекта, да извърши маркиране за засаждане на терените, засаждане на лозите, както и да осигури транспортирането и използването на гориво. Относно засаждането на лозите съдът правилно е приел, че то е извършено от Любен Стойнев, който работи на трудов договор при доставчика ЗП Михаил Гарванов. Това обстоятелство се установява от свидетелските показания на Малин Монев. Установеното от приходните органи, че към момента на извършване на услугата Стойнев е бил в отпуск, не може да аргументира категоричен извод, че той не е могъл да я извърши. В този смисъл настоящият съдебен състав изцяло подкрепя мотивите на съда в тази част, че няма пречка посоченото лице да полага труд и по извънтрудови правоотношения. Освен това, макар и оспорен по реда на чл. 193 ГПК приемателно-предавателния протокол за извършване на процесните услуги, съдът правилно е приел, че той е подписан от свидетеля Монев и като се има предвид, че са налице достатъчно доказателства за установяване реалността на доставката, законосъобразни са изводите в първоинстанционното решение, че са налице реални доставки. От представената по делото справка за ДМА и от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че доставчикът е разполагал с колесен трактор и още един трактор, а представените фактури и счетоводни справки за горивото и наличието на фактура за осъществена транспортна услуга от "Табак 2005" ООД, правилно са обусловили съда да приеме, че не се касае за нереални доставки. Настоящият съдебен състав подкрепя изводите на решаващия съд, че оспорването на товарителница № 1213135 не е проведено успешно, тъй като данните в нея кореспондират с останалите по делото доказателства за извършено транспортиране на засаждащата техника до обекта, а и свидетеля Монев е заявил, че е заверявал същата товарителница. Наред с това правилно първоинстанционният съд се е позовал на решението по адм. дело № 385/2011 г. на АСВТ, като се установи от извършената служебна справка в деловодната система на ВАС, че посоченото решение е оставено в сила с решение № 7324/2012 г. на ВАС, VIII отделение. В това решение е прието, че процесните лозя са засадени и "Агрария Сървиз" ЕООД е извършил последваща доставка към "Совата-2004" Е ООД, включително и чрез използването на подизпълнител ЗП Михаил Гарванов. По доставките от "Агро Форест Консулт" ООД. Този доставчик е издал 4 бр. фактури с предмет "авансово плащане за механизирано засаждане на лозов посадъчен материал" за три от фактурите и една фактура за "механизирано засаждане на лозов посадъчен материал" за данъчни периоди на месеците април, май и юни 2010 г. Относно фактурите за авансово плащане, правилно съдът е изследвал осъществяването реалността на доставката, тъй като наличие само на авансово плащане не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит. Авансовото плащане по смисъла на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. не съществува само за себе си, след като и законът не го определя като данъчно събитие, поради което винаги трябва да се държи сметка при наличие на такова, извършена ли е съответната доставка на стока или услуги. От доказателствата по делото - договор от 27.04.2010 г. за засаждане на лозя, фактури, приемателно-предавателен протокол от 14.06.2010 г., пътни листове и фактура, издадена от ЕТ "Борил-Росен Борисов" на "Агро Форест Консултинг" ООД и от анализа им правилно първоинстанционният съд е направил извод, че е установена реалността на доставките, поради което и незаконосъобразно приходните органи не са признали правото на данъчен кредит по фактурираните авансови плащания. Правилно съдът се е позовал и на съдебно-техническата експертиза, която е установила, че в имота са засадени лозови насаждения през 2010 г., както и че засаждането е извършено механизирано, така както страните по доставките са го договорили. От съдебно-счетоводната експертиза съдът правилно е установил наличието у доставчика на трактор и агрегат за засаждане на лозя, както и три трактора, един агрегат за набиване на колове и още един агрегат за засаждане на лозя. От тази експертиза правилно съдът е направил извод за материалната обезпеченост на доставчика, като пак от съдебно-счетоводната експертиза е установено, че доставчикът е имал и кадрова обезпеченост при наличие на 10 работници на трудов договор, вкл. механици и шофьор. Оплакването на касатора, че не са представени командировъчни заповеди за работниците, е неоснователно, тъй като то не може да обори изводите на съда след извършен анализ на писмените доказателства по делото, от които се установява реалността на доставките, фактурирани от посочения доставчик. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на съда, че по делото са налице доказателства и за превоз на работници до обекта по повод сключения между доставчика и ЕТ "Борил-Росен Борисов" договор за транспортна услуга и издадената въз основа на него фактура. Освен това правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение по адм. дело № 385/2011 г. на същия съд относно оспорения ревизионен акт на "Совата-2004" ЕООД за същия данъчен период. В решението по адм. дело № 385/2011 г., оставено в сила с решение № 2808/27.02.2013 г. по адм. дело № 7324/2012 г. на ВАС, VIII отделение е установено, че "Агрария Сървиз" ЕООД е осъществил доставки на услуги на "Совата-2004" ЕООД, като е прието изрично, че е ползван подизпълнител за тези услуги ("механизирано засаждане на лозов посадъчен материал") и той е "Агро Форест Консулт" ООД. Това е така, защото е доказано, че "Агрария Сървиз" ЕООД след получаване на стоките и услугите от неговите доставчици е продал готовия лозов масив на "Совата-2004" ЕООД и с цитираното влязло в сила решение Великотърновският административен съд този факт е безспорно доказан. По доставките от "Бора-СС" ЕООД. Няма спор по делото, че от този доставчик с ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит по 4 бр. фактури с предмет на стопанските операции - "изработка на заготовки за маркирчета от широколистна дървесина", доставка на "акациеви колове 20146 бр. по 2,70 лв. и 5608,92 бр. по 3,00 лв. " и "аванс за доставка на акациеви колове". Относно фактурирането на изработка на заготовки за маркирчета от широколистна дървесина и за доставка на акациеви колове, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, извършвайки обстоен анализ на доказателствата по делото. Въпреки проведеното по реда на чл. 193 ГПК оспорване от процесуалния представител на приходната администрация на приемателно-предавателни протоколи досежно тяхната автентичност и достоверна дата на същите, първоинстанционният съд правилно е приел, че от тях се доказва предаването на стоките, което е в съответствие с чл. 6, ал. 1 и чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, като според посочената разпоредба от Директивата не се изисква прехвърляне право на собственост върху стоките, а да се установи само прехвърляне правото на разпореждане върху процесните стоки. От показанията на свидетеля Монев, съдът е направил законосъобразни изводи, че се установява съставените приемателно-предавателните протоколи да са подписани от свидетеля, предвид показанията му, събрани след оспорването по реда на чл. 193 ГПК на посочените протоколи. Касаторът се оплаква, че липсват доказателства - пътни листове за доставка на 105 кв. м. маркирчета от широколистна дървесина по превозните билети. По отношение на това обстоятелство обосновано първоинстанционният съд е приел, че при установена реална доставка на стоки - акациеви колове, както и изработването на заготовките, не може да се възприемат констатациите на приходните органи за липса на доставки, тъй като те не съответстват на доказателствата, събрани и обсъдени обстойно от първоинстанционния съд. По доставките от "Корилус" ЕООД. Този доставчик е издал на "Агрария Сървиз" ЕООД 12 бр. фактури с предмет "аванс 10% за доставка на акациеви колове" и "аванс за доставка на акациеви колове" и "доставка на акациеви колове" с общ размер на ДДС 8 282,88 лв. законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС за авансово плащане, след като са налице достатъчно доказателства, установяващи реалността на доставките на акациеви колове, което е последващо събитие след осъщественото авансово плащане. За доставката на акациеви колове законосъобразни са изводите на съда за реална доставка, предвид представените по делото приемателно-предавателни протоколи и макар в съдебното производство пред първоинстанционния съд те да са оспорени от приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, правилно съдът е приел, че с тях се установява реалността на доставките, като изводите си съдът е направил и въз основа на свидетелските показания на Малин Монев, който е обяснил пред съда, че е подписал голяма част от приемателно-предавателните протоколи и съдебно-икономическата експертиза. Правилно съдът не е приел за основателни възраженията на приходните органи за непредставяне на транспортни документи от предходни доставчици, тъй като правото на данъчен кредит за получателя е обвързано само с пряката доставка и той не е дължен да доказва обстоятелства по предходните доставки. След като по делото са налице достатъчно доказателства за преките доставки, законосъобразни са мотивите на съда и в тази част на постановеното от него решение. Предвид изложеното по-горе касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново е неоснователна, а решението в обжалваните части от този касатор е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Агрария Сървиз" ЕООД. Този касатор обжалва съдебното решение само по отношение доставките от ЗП Ганчо Шишманов, по които е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт. Касае се за издадени фактури с предмет "плащане по договор от 4.03.2010 г., "аванс" и "механизирано засаждане на лозички" с общ размер на ДДС 11 865,70 лв. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че по делото липсват доказателства за реалното им извършване, респ. предаване на фактурираните услуги от този земеделски производител. Съдът е обсъдил договора на този производител за съвместна дейност с "Югланс" ООД, но е направил извод, че от него не се установява реалността на фактурираните от ЗП Ганчо Шишманов доставки на услуги, тъй като не е установена връзката между договора за съвместна дейност и процесните услуги. Направен е извод, че не са доказани предпоставките на чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Решението в тази обжалвана част е неправилно. По време на ревизията е представен договор за съвместна дейност между ЗП Ганчо Шишманов и "Югланс" ООД в областта на засаждане на трайни насаждения и извършване на други, позволени от закона дейности, като "Югланс" ООД се е задължил да участва с материалната си база, предвид наличието на трактор, машинен оператор и трима общи работници, а ЗП Ганчо Шишманов със засаждаща машина. По делото е представен протокол за приемане работата по фактурираната услуга за механизирано засаждане на 238267 бр. лозички, като само от него не се установява то да е извършено от издателя на фактурите. Издадените на ЗП Ганчо Шишманов фактури от "Югланс" ООД правилно е прието от решаващия съд, че от тях не може да се установи връзката с договора за съвместна дейност и участието във фактурираните услуги, по които на касатора е отказано право на данъчен кредит. Необосновани са доводите на касатора, че и материалната и кадрова обезпеченост на доставките са предоставени от "Югланс" ООД по силата на договора за съвместна дейност с издателя на процесните фактури. Наистина получателят не може да отговаря за обезпечеността на доставчика си, но в същото време негово е задължението да докаже действителното осъществяване на доставката и предаването на резултата от нея. Неоснователно се сочи в касационната жалба, че останалите доставчици -"Агро Форест Консултинг" ООД и ЗП Михаил Гарванов са засадили само част от масива: 500 ска и и 284 дка от общо 1284,61 дка., поради което следва да се приеме, че наистина от ЗП Ганчо Шишманов са засадени останалите 500 дка, като се има предвид, че цялата посочена площ впоследствие касаторът е предал на "Совата-2004" ЕООД. Този довод би бил основателен само, ако съществуваха категорични доказателства, че процесните услуги действително са извършени от ЗП Ганчо Шишманов. В цитираното по-горе решение по адм. дело № 385/2011 г. също е прието, че няма достатъчно убедителни доказателства, че именно ЗП Ганчо Шишманов е извършил процесното механизирано засаждане на 238267 бр. лозички и тяхното предаване на "Агрария Сървиз" ЕООД. При това положение не могат да се споделят аргументите на касатора, че правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит е възникнало, вследствие фактурираните от ЗП Ганчо Шишманов услуги. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението на съда е правилно и не са налице основанията за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на "Агрария Сървиз" ЕООД следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 2 138,26 лв. На дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК не се дължат разноски за касационното производство, с оглед на това, че такива са присъдени от първоинстанционния съд и те са за цялото производство, а не за всяка съдебна поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,