Решение № 9047 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2013 г.

Решение № 9047 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13989/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "М. И." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С. Загора, ул. "К." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Илиева, против решение № 1566/08.07.2013 г. на Административен съд /АС/ - гр. П., постановено по адм. д. № 3599/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 241200191/03.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 833/12.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Доводи за недопустимост и необоснованост не се излагат. Твърди се, че съдът изцяло е възприел за правилни констатациите на органите по приходите без да обсъди представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и че не е кредитирал основната и двете допълнителни съдебно-счетоводни експертизи /ССЕ/ без да изложи мотиви. Счита, че неоткриването на доставчиците не е основание да му се откаже приспадане на ДДС. П. се на решения на СЕС и твърди, че по делото не е установено, че жалбоподателят е знаел или е могъл да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата е опорочена от измама с ДДС. П. се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. П. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Гинина и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 241200191/03.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 833/12.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "М. И." ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 261013.19 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури, издадени от "З. К." ООД, "Мик 05" ЕООД, "С. С. 09" ЕООД, "Б. П. К." ЕООД, "Б. Т. Ф. БТФ" ЕООД, "А. С. 2011" ЕООД, ЕТ "Мариана - С. С.". За да отхвърли жалбата против РА, Пловдивският АС е обсъдил резултатите от извършените в хода на ревизията проверки на доставчиците и представените от жалбоподателя и от един от доставчиците писмени доказателства и е приел, че реалността на доставките на стоки и услуги от изброените доставчици по издадените от тях фактури не е доказана. Приел е също така, че основното и двете допълнителни заключения на ССЕ следва да бъдат кредитирани, но те не установяват нови факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, свързан с реалността на доставките. Те установяват отразяване на процесните фактури в счетоводството на жалбоподателя и последваща реализация на стоките и услугите, което не е спорно. Така постановеното решение е правилно. Не се установяват твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с неизлагането на мотиви за некредитирането на ССЕ и необсъждането на събраните в хода на ревизията документи. Заключенията на ССЕ са кредитирани, но съдът правилно е приел, че те установяват факти и обстоятелства, по отношение на които няма спор между страните по делото. С изключение на двама от доставчиците всички останали не са открити в хода на ревизията и от тяхна страна документи и писмени обяснения не са представени. Част от поисканите документи са представени от един от тях. Вещото лице по назначената ССЕ не открило нито един от доставчиците и не е извършило проверка в техните счетоводства. В хода на ревизията ревизиращият екип е установил, че "З. К." ООД, "Мик 05" ЕООД, "Б. П. К." ЕООД, "Б. Т. Ф. БТФ" ЕООД не са включили в дневниците за продажбите издадените на жалбоподателя фактури. "С. С. 09" ЕООД и "Б. Т. Ф. БТФ" ЕООД нямат регистрирани фискални устройства, а към фактурите има приложени фискални бонове. "Мик 05" ЕООД не е намерено не само при извършените насрещни проверки в хода на ревизията на жалбоподателя, но и при ревизията на самото дружество, видно от представените РА и РД. По отношение на "Б. Т. Ф. БТФ" ЕООД, видно от издадения на това дружество РА и РД в хода на ревизията е установено, че водената счетоводна отчетност не осигурява систематично счетоводно отчитане. Ревизията на "Б. П. К." ЕООД е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, поради констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 4 ДОПК - липса на счетоводна отчетност и ненамиране на ревизираното дружество на адреса за кореспонденция. При ревизията на "С. С. 09" ЕООД ЗВР, РД и РА са връчени по реда на чл. 32 ДОПК. В т. 62, т. 63 и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е прието, че данъчните органи са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции. Те следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи. За тази цел всяко данъчнозадължено лице е длъжно да води достатъчно подробна отчетност, за да даде възможност за прилагането на ДДС и неговия контрол от данъчните органи. Както беше посочено по-горе, доставчиците /без двама от тях/ не са открити при извършените насрещни проверки. Поисканите им документи не са представени. Установено е неотразяване на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС и справките-декларации, както и че приложени към фактурите фискални бонове са издадени от нерегистрирани на доставчиците фискални устройства. Самите доставчици не са потвърдили извършването на доставките и не са представили доказателства във връзка с тях. При така установените факти в рамките на съдебния спор съдът е длъжен да провери дали самият издател на фактурата е извършил доставката /т. 50 от решение на СЕС по дело С- 324/11 от 6 септември 2012 г./. "С. С. 09" ЕООД е издало на жалбоподателя фактура № 37/31.08.09 г. с предмет строителни дейност по опис. О. страна на доставчика не са представени поисканите документи и писмени обяснения. От страна на жалбоподателя също не са представени каквито и да било доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, от които да се установи вид, количество цени на строителните работи. Той не е посочил дори обекта, където са извършени строителните работи. Доставчикът е включил в дневника си за продажбите за м. август 2009 г. издадени фактури към 28 получателя с предмет строителни услуги. Правилен с оглед изложеното е изводът на съда и данъчния орган, че налице документиране на доставки, които не са извършени. След като самият жалбоподател не представя никакви доказателства и не сочи дори обект, където е извършена строителната услуга, няма как да не е знаел, че упражнява право на данъчен кредит по фактура, по която не е налице доставка. "Мик 05" ООД е издало на жалбоподателя фактура № 60/31.07.09 г. с предмет материали по опис - арматурна стомана, арматурно желязо, ламарина, винкел. Липсват доказателства за предаване и приемане на стоките. В хода на ревизията е установено, че това дружество няма деклариран обект за извършване на търговия със стоки от посочения вид. "А. С. 2011" ЕООД е издало на жалбоподателя две фактури с предмет материали по списификация /алуминий, месинг, неръждавейка/. Доставчикът е представил договор, сключен с жалбоподателя, според който доставчикът се е задължил да достави стоките до обект на жалбоподателя в С. З. със собствен транспорт, като транспортът не е включен в цената на доставката и следва да бъде заплатен допълнително. Освен договора са представени и приемо-предавателни протоколи без доказателства за това откъде и по какъв начин са доставени стоките на жалбоподателя, без фактури за извършен транспорт. Това дружество също не разполага с обект за извършване на търговска дейност с материали от посочения вид, а само с офис в гр. С. на ул. "Т. А." .№.... В противоречие с твърденията на жалбоподателя и доставчика, че стоката е доставена и предадена в С. З. във фактурите е посочено, че мястото на доставката е в С., а в протоколите не е уточнено къде е предадена стоката. "Б. Т. Ф. БТФ" ЕООД е издало на жалбоподателя 19 фактури през различни данъчни периоди от 2008 г. за доставка на стоки - алуминий, месинг, неръждавейка. Това дружество също няма деклариран обект за извършване на търговска дейност, не разполага с ДМА /транспортни средства/. Не са представени доказателства за това откъде е натоварена стоката и по какъв начин е доставена до обект на жалбоподателя. "Б. П. К." ЕООД е издало на жалбопадателя 12 фактури с предмет изработка на детайли и доставка на алуминий, месинг и неръждавейка. Установено е, че дружеството не разполага с обект за извършване на търговия с метали, нито производствено помещение, наети лица по трудови договори или изплатени суми по граждански договори. От негова страна не са представени доказателства за това къде и от кого са получени стоките и по какъв начин са предадени на жалбоподателя, нито за това от кого са изработени детайлите. Не е доказана реалност на доставките и по фактурите, издадени от ЕТ "Мариана - С. С." с предмет арматурно желязо, черна ламарина, топлоизолационна вата, компютърна конфигурация, преносим компютър, сървър, климатик, джанти. При извършената ревизия на ЕТ е установено, че извършва търговия на дребно в детски магазин "Пиеро" - С. З.. Установено е също така, че ЕТ не разполага с обект, в който да извършва търговия със строителни материали, както и че не разполага със собствени транспортни средства. При така установените факти би следвало да се приеме, че е могъл да действа само като посредник, както и другите доставчици, но доказателства за това липсват. Не е доказано получаването на стоката от доставчика и предаването й на жалбоподателя в неговия обект. С РА е прието, че ЕТ не е получил реално стоки по издадените му фактури през м. ноември 2008 г. За данъчните периоди през 2009 г., които не попадат в обхвата на ревизията, ЕТ не е представил доказателства. Във връзка с фактурата, издадена от "З. К." ООД не са представени доказателства нито от доставчика, нито от жалбоподателя, които да установят вида на ремонтната услуга, поръчка за възлагането й, протокол за приемане на извършената работа. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС - наличие на облагаеми доставки. Единствено фактурата не е достатъчна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Точно обратното е прието в т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД: "От една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки. " Следователно, доказването на осъществена облагаема доставка е основна предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит. Според приетото от СЕС в решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 "Боник" /т. 32 и т. 33/, националната юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите доставки на стоки или услуги са реално осъществени и впоследствие тези стоки или услуги са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Според заключението на вещото лице по ССЕ при проверка в счетоводството на жалбоподателя се установява използването на стоките във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност /производствена и търговска/, но това е само една от двете предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и поради присъждането на юрисконсултско възнаграждение на ответника в пълния размер по Наредба № 1/2004 г. в първоинстанционното решение, за настоящата инстанция разноски на ответника не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение