Решение № 2122 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2013 г.

Решение № 2122 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Христина Николаева Петкова от град Видин срещу решение № 3356 от 18.05.2013 г. по адм. д. № 2613/2013 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подаденото от нея жалба срещу заповед № 0СОС-117/22.11.2012 г. на Изпълнителния директор на Българска Агенция за Безопасност на Храните/БАБХ/-София, с която органът по назначаването е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за наличието на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ответната страна, редовно призована не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че с влизането в сила на ново длъжностно разписание са намалени бройките, предвидени за длъжността "главен инспектор" в отдел "Граничен контрол", при ОДБХ-Видин и че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Независимо, че длъжността /като вид/ е продължила да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, са намалени бройките, определени да изпълняват длъжността, поради което заповедта е издадена в съответствие с материално правната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбоподателката излага доводи, че неправилен е извода на съда, че органа по назначаването е свободен в преценката си да извърши или не подбор измежду служителите заемали една и съща длъжност, чиято щатна численост е намалена. В съдебно заседание Петкова поддържа твърдението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 87а ЗДСл, поради което служебното й правоотношение не е следвало да бъде прекратявано. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателката е заемала длъжността, описана в оспорената заповед и в длъжностното разписание в сила от 1.07.2012 г., а именно- "главен инспектор" в отдел "Граничен контрол" са били предвидени 4 щатни бройки. От длъжностно разписание в сила от 21.11.2012 г. е установено, че в този отдел за длъжността "главен инспектор" бройките са намалени от 4 на 3. Длъжността главен инспектор в отдел "Граничен контрол" продължава да фигурира като система от нормативно установени функции, задачи и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, но са намалени бройките, определени за тази длъжност от 4 на 3. При тази фактическа установеност, която не се оспорва от жалбоподателката, изводът за реално съкращение на длъжността, която е заемал същата и материална законосъобразност на процесната заповед е правилен. В случая са съществували четири щатни бройки за длъжността, едната от които е съкратена, поради което е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Правилно съдът е приел, че е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността и въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването е кои лица да бъдат съкратени, като в ЗДСл не се съдържа изискване за подбор. Преценката коя длъжност или бройка на длъжността да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността и негово право е да я организира по най-ефикасен начин. В правомощията органа по назначаването е да извършва структурни промени в рамките на нормативно определената структура и численост на администрацията. Съкращаването на длъжността е налице и когато макар длъжност със същото наименование и функции да продължава да съществува, бройката на служителите, натоварени с изпълнението й е намален. В случая съкращаването е резултат не от премахването на длъжността като нормативно определена позиция, а от намалените бройки за нея, което налага прекратяване на служебното правоотношение на част от служителите. Неоснователен е и довода на касаторката, че в случая е приложим чл. 87а ЗДСл. Намаляване на щатната численост на едни длъжности в един отдел и увеличаване на щатни длъжности в друг отдел, в рамките на една определена структура и численост на дадена администрация- не е преобразуване на администрация, нито преминаване на дейност от една администрация в друга, още по малко преминаване на дейност от закрита администрация в друга- за да се приложи защитата по чл. 87а ЗДСл- и служебното правоотношение с държавния служител да се запази. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Пето отделение