Решение № 151 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 260/2018 г.

Решение № 151 от 6.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 260/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на А. П. Г. чрез адв. М. З. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.17 г., постановено по гр. дело № 79111/15 г. на Софийски районен съд, 36 състав, с което е осъден да заплати на В. А. Ч. по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 пр. 1 ЗЗД сумата от 790 лв, представляваща наемна цена за периода от м. юли 2014 г. - м. септември 2014 г. по договор за наем от 10.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 17.12.15 г. до окончателното изплащане. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че е бил лишен от възможността да участва в процеса, като неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и му е определил служебен защитник. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Ответницата по молбата В. А. Ч. чрез пълномощника си адв. В. Д. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С определение № 23 от 26.01.18 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание, като е счел, че е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. От данните по делото се установява, че ответникът А. Г. е бил търсен на адреса, посочен в исковата молба, но не е намерен. Адресираното до него съобщение с приложен препис от исковата молба е върнато на 11.04.16 г. в цялост със забележка, че не живее на адреса по данни на собственика на имота и домоуправителя на входа. На 13.06.16 г. връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на вратата на входа, поради затруднен достъп до апартамента. Посочено е, че адресът е посетен на 9.05.16 г., на 30.05.16 г. и на 13.06.16 г. в различно часово време, при което лицето не е открито, нито друго лице, което да е съгласно да получи книжата. Тъй като ответникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съдът е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК и му е предоставил правна помощ на разноски на ищцата. С определение от 29.09.16 на СРС адв. М. П. е назначена за особен представител на А. Г. и го е представлявала в процеса, в т. ч. и в съдебното заседание на 21.06.17 г. На същата е връчен препис от постановеното решение на 24.07.17 г. От показанията на разпитаната в проведеното на 5.06.18 г. съдебно заседание пред ВКС свидетелка С. Й. се установява, че същата е племенница на молителя, който е регистриран на нейния адрес /посочения в исковата молба/ за кореспонденция. Твърди, че на датите, цитирани в призовките, не е била на адреса, не е получавала документи и не е заявявала, че вуйчо й не живее на този адрес. Не е виждала залепени уведомления на вратата на апартамента или на входа. Установява, че на същия адрес живее и майка й, която също не е приемала никакви съобщения. Входът се заключва и до апартамента може да се стигне, само ако някой съсед отвори входната врата. Домоуправител на входа е външна фирма, чийто офис е на друг адрес. Разпитан в качеството на свидетел, връчителят Л. Б. твърди, че живее в същия квартал и познава св. С. Й., майка й и баща й. Достъпът до апартамента бил затруднен, тъй като входната врата се заключва, а пощенските кутии са изпочупени, поради което залепил уведомлението на входната врата. Сведението, че молителят не живее на адреса получил от бащата на св. Й. и домоуправителя - фирма "Вход мениджър", тъй като при едно от посещенията му имало събрание на входа. Заявява, че отразените посещения в призовката са толкова, колкото са посочени. При тези данни по делото настоящият състав намира, че не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Установено е, че връчителят е посещавал адреса на молителя, на който е регистриран, както и че той не живее там. Страната е била представлявана в процеса от служебен защитник. Спазена е процедурата по чл. 47 ГПК при назначаването му. Ето защо в случая следва да се приеме, че не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.