Решение № 60156 от 29.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 555/2021 г.

Решение № 60156 от 29.09.2021 г. на ВКС по н. д. № 555/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия М. В. Ц., чрез защитника му - адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 2/25.02.2021 г., постановено по в. н. о. х. д. № 019/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Алтернативно се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът на подс. Ц. – адвокат Бастрев, поддържа жалбата, като едновременно с това прави искане за прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне на въззивното решение в сила. Подсъдимият М. Ц. предявява искане за прекратяване на наказателното производство, поради изтеклата погасителна давност. Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното: Настоящото касационно производство е трето по ред. С присъда от 18.11.2016 г., постановена по н. о. х. д. № С – 182/2008 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 4 – ти състав, подсъдимият М. В. Ц. е признат за виновен в това, че за времето от 30.06.2006 г. до 13.09.2006 г. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от А. Д. и с участници С. И., Н. М. и В. Н., създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354 а, ал. 1 и 2, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подс. Ц. е оправдан по обвинението да е участвал в организирана престъпна група заедно с подсъдимите А. С. и Ю. Б., както и групата да е ръководена от подс. В. Х., като е оправдан и по обвиненията за извършени престъпления по чл. 354 а, ал. 1, пр. 4 от НК и чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. С посочената присъда за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354 а, ал. 1 и 2 от НК и по чл. 354 а, ал. 1 от НК са осъдени подсъдимите С. И., Н. М. и В. Н., а изцяло оправдани са подсъдимите В. Х., А. С. и Ю. Б. по обвиненията по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1 и 2, вр. с чл. 354 а, ал. 1 и 2 от НК. Така постановената първоинстанционна присъда е проверявана по протест на прокурора с искане за осъждане на всички подсъдими по повдигнатите с обвинителния акт обвинения и по жалби на подсъдимите М. Ц. и С. И. с искане за цялостното им оправдаване. С решение № 35/25.10.2017 г., постановено по в. н. о. х. д № 032/2017 г., по описа на САС първоинстанционният съдебен акт е потвърден изцяло. Въззивното решение е обжалвано само от подс. М. Ц. с искане за оправдаването му. С решение № 45/27.02.2018 г., постановено по н. д. № 92/2018 г., ВКС, НК, ІІ н. о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При второто въззивно производство е постановено решение № 38/18.12.2018 г., по в. н. о. х. д. № 08/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, НО, с което първоинстанционната присъда отново е потвърдена. Този въззивен съдебен акт също е отменен с решение № 60/09.04.2019 г., по н. д. № 235/2019 г., по описа на ВКС, НК, ІІІ н. о., като делото за втори път е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. При третото въззивно разглеждане е постановено обжалваното в настоящото касационно производство въззивно решение № 2/25.02.2021 г., по в. н. о. х. д. № 019/2019 г., по описа на САС, НО, 1 – ви състав, с което за пореден път е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба подадена срещу последното въззивно решение е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 2 от НПК. Основателно е искането за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия М. Ц. за престъплението по чл. 321 от НК. Същото е извършено, съгласно повдигнатото обвинение, в периода 30.06.2006 г. – 13.09.2006 г. Към момента на осъществяване на деянието по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354 а, ал. 1 и 2 от НК, а и към настоящия момент законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от три до десет години. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК абсолютният давностен срок за наказателно преследване на подсъдимия М. Ц. за посоченото деяние е в размер на петнадесет години, като започва да тече от датата на довършване на деянието – 13.09.2006 г. Този срок е изтекъл към 13.09.2021 г., поради което и предвид изричното искане на подсъдимия Ц., воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с чл. 354 а, ал. 1 и 2 от НК, следва да бъде прекратено. Това предполага и отмяната на постановените първоинстанционна присъда и въззивното решение в съответните части относно посоченото обвинение. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение