Решение № 12997 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С., гражданин на Иран, чрез процесуален представител адв. В. Кирилова, срещу Решение 13124/15.04.2025 г., постановено по адм. дело 2650/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1743/17.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Излагат се доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в хипотезата на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания отказ за предоставяне на международна закрила на чужденеца. Прави възражение, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е изложил мотиви по същество на спорните въпроси. Сочи, че съдът не е обсъдил всички възражения и фактически твърдения на жалбоподателят. Излага доводи, че съдът е игнорирал причините да напусне страната си и семейната му история, мотивира се, че е [етническа принадлежност] и като такъв има ограничени права, няма право да учи или да изразява мнение, че в университета не му давали хубава храна, бил изгонен оттам, не му давали да се облича с националните дрехи. Посочва още, че дядо му имал смъртна присъда и бил убит, защото протестирал срещу тормоза на [етническа принадлежност], баща му имал ресторант и властите го затворили и заявили, че докато не го предадат няма да го отворят, допълва, че властите го преследвали, защото изразява мнението си и качва много снимки в социално приложение. В представеното по делото писмено становище добавя, че интервюто не е проведено коректно и не му е дадена възможност да представи реалната обстановка. Ответникът - председател на ДАБ при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя един брой писмена справка за Ислямска република Иран с вх. МД-02-444/15.08.2025 година. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Пето отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. С., гражданин на Иран, срещу решение на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, както и два броя справки вх. МД-02-2/15.10.2024 г. и вх. МД-02-162/20.03.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Иран, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България (РБ), подадена от чужденеца с вх. В-13-1808/01.10.2024 г. по описа РПЦ-София. Молителят е регистриран като С. С., [ЛНЧ], мъжки пол, роден на [дата] в гр. Санандадж, Иран, гражданин на Иран, етническа принадлежност -[заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: неженен. На 18.11.2024 г. е проведено интервю, обективирано в Протокол с рег. УП-16980, от което се установява, че С. С. 5-6 месеца преди проведеното интервю е напуснал нелегално Иран и е отишъл в Турция, където е останал около месец-два и е тръгнал за България. Споделя, че трафикантът ги настанил в къща около София и там е бил принуден да подаде молба за закрила, след което бил арестуван. Твърди, че е платил на трафиканта да го заведе в Италия, защото там е щял да се чувства спокоен. Чуждият гражданин мотивира молбата си за международна закрила с обстоятелството, че е [етническа принадлежност] и като такъв има ограничени права, няма право да учи или да изразява мнение в родината си. Споделя, че в университета не му давали хубава храна, бил е изгонен оттам, не му давали да се облича с националните дрехи, тормозили го психически. Твърди, че е бил на 11-то място по успех в университета, но заради това, че бил от политическо семейство, както и че е [етническа принадлежност] и [вероизповедание] му се е наложило да напусне Иран. Заявява, че много негови приятели са били убити в Иран заради етноса им, а дядо му е имал смъртна присъда и бил убит, защото бил привърженик на партията К. и протестирал срещу тормоза и издевателствата над [етническа принадлежност]. Разказва, че няколко пъти разпитвали хора от квартала за него и когато един ден не си е бил у дома, представители на властта нахлули в дома му и тормозили баща му и мащехата му, като ги разпитвали къде се намира. Споделя, че са имали ресторант, но властите го затворили и заявили на баща му, че докато не го предаде нямало да го отворят и по тази причина бил принуден да напусне дома си. Заявява, че първоначално спял при различни приятели, после отишъл в дома на майка му. Сочи, че нейният нов съпруг искал да го изнасилва, за да може да остане в дома им и затова бил принуден да се махне и оттам. По време на интервюто, жалбоподателя е посочил още, че властите го преследват, защото изразявал мнението си, както и че имали информация за него относно това, че качвал много снимки в социално приложените инстаграм . Споделя, че правителството тормози всички иранци, но най-вече [етническа принадлежност]. Съобщава, че властите искали да го задържат и да го вкарат в затвора. Сочи, че другият му проблем бил, че след като напуснал Иран станало още по-несигурно, защото Израел започнал да бомбардира Иран. Декларира, че заплаха лично насочена към него не е имало, не е насилван, бит или отвличан, но се чувствал застрашен. При тези данни, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В обжалваното решение административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в контекста на актуалното положение в Ислямска република Иран, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Иран, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от иранския гражданин международна закрила. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено трудната икономическа обстановка в Иран, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото (общо три броя за двете съдебни инстанции) справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" (тоест хуманитарен статут). Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът не е изложил мотиви по същество на спорните въпроси, както и че е обсъдил всички възражения и фактически твърдения на жалбоподателят. Противно на твърдяното е видно, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. В административния акт, а и в съдебния такъв са обсъдени установената фактическа обстановка, бежанската история на молителя, така както тя е предадена от него, както и неговото лично положение и обществено-политическото и икономическо положение на страната му на произход. Изложени са доводи, че съдът е игнорирал причините да напусне страната си и семейната му история, мотивира се, че е [етническа принадлежност] и като такъв има ограничени права, няма право да учи или да изразява мнение, че в университета не му давали хубава храна, бил изгонен оттам, не му давали да се облича с националните дрехи. Посочва още (както се изложи и по-горе), че дядо му имал смъртна присъда и бил убит, защото протестирал срещу тормоза на [етническа принадлежност], баща му имал ресторант и властите го затворили и заявили, че докато не го предадат няма да го отворят, допълва, че властите го преследвали, защото изразява мнението си и качва много снимки в социално приложение. Във връзка с тях следва да се посочи, че административният орган изрично е разгледал и се е произнесъл по твърденията му, че е [етническа принадлежност], и че е [вероизповедание] и е разгледал тези фактически положения съобразно предоставените справки за тези общности в Иран, а съдът е приел изводите му за законосъобразни и доказани. Така, че по тях има изрично, ясно, недвусмислено произнасяне и от решаващия орган и от съда по съществото. За пълнота на изложението настоящият състав също ще изложи съображения, че са верни изводите в административния акт, че от приложените справки е видно, че [етническа принадлежност] не попадат сред етническите и религиозни общности, които могат да бъдат обект на репресии от страна на действащото правителство в Иран. В параграф 70 от Наръчника по процедури и критерии за определяна на статут на бежанец на ВКБООН е посочено, че самата принадлежност към определена етническа група обикновено не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец, като същото важи и по повод факта, че е [вероизповедание]. Твърденията, че като [етническа принадлежност] има ограничени права, няма право да учи или да изразява мнение, че в университета не му давали хубава храна, бил изгонен оттам, не му давали да се облича с националните дрехи са голословни и бланкетни, те не се доказват и подкрепят с приобщените по делото доказателства. Няма представени каквито и да било доказателства, че е изгонен от университета, няма представени документи, че е учил в университет и какво е учил, няма студентска книжка, студентски номер и какъвто и да е друг писмен документ потвърждаващ тези твърдения. Доводът, че не му дават в университета да се облича с национални дрехи първо не е повод да се иска международна закрила, а второ може в университетите да има униформи и да не се допуска облекло, различно от утвърденото за съответния университет, но това не доказва ограничаване на права нужни за предоставяне на статут. Молителят не е представил и никакви доказателства във връзка с довода, че дядо му е имал смъртна присъда и бил убит, защото протестирал срещу тормоза на [етническа принадлежност]. Няма посочена присъда с номер, с акт за изпълнение, със смъртен акт, няма никакви документи удостоверяващи това. Още повече, че дядо му е починал през далечната 1989 г. това е период доста отдалечен във времето и няма как това събитие да се отрази на молителя в наши дни. Не на последно място следва да се посочи, че молителят и дядо му са две отделни личности, независими една от друга, а срещу С. С., лично срещу него не се установява да има смъртна присъда, да е осъждан, да е преследван, да е изправен пред заплахи, пред насилие. Не се установява и доказва, и че събитията свързани с дядо му (в случай, че приемем за верни) станали преди толкова много време намират отражение сега в днешната действителност върху внука му, като няма данни те да са се отразили негативно върху сина му бащата на С.. Неверен е доводът, изложен в представеното по делото писмено становище, че интервюто не е проведено коректно и не му е дадена възможност да представи реалната обстановка. Напротив, видно от протокола с рег. УП-16980/18.11.2024 г., в който то е обективирано, е че то е осъществено при строго спазване на установените законови правила за това, при съблюдаване на разписаната в ЗУБ процедура и при зачитане правата на молителя. По време на него му е дадена и предоставена изрична възможност да представи ясно, без страх, в пълнота цялата своя бежанска история и реална обстановка. Конкретно е попитан дали има да добави нещо към изложеното, като той единствено добавя, че няма подслон в неговата родина. Изрично е декларирал, че текстът му е представен на разбираем език, че не съществуват комуникативни пречки, че разбира смисъла на написаното и няма възражения по него. С оглед на което може обосновано да се предположи, че този довод е опит впоследствие, и то с писмено становище, да се направи опит да се дискредитират фактите, установени в интервюто и да се даде различна и удобна с оглед на исканата закрила бежанска история. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,