Решение № 3174 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 750/2017 г.

Решение № 3174 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 750/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. Б. с адрес в гр. П. чрез процесуален представител адвокат М. против решение № 2344/9.12.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2252/2016 г. С него се отхвърля жалба на Б. против решение № 2153-15-225 от 7.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ П. в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 4505254512/ПР-3045-15-115 от 1.08.2016 г. на длъжностното лице по чл. 98 КСО. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ц. Б. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ П.. С него се заличава като погасено по давност задължение на Ц. Б. по разпореждане протокол № 3045-15-115/1.08.2016 г. съгласно чл. 115 КСО за периода от 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г. в размер на 26269.31 лева, от които главница в размер на 11419.37 лева и лихва за минало време в размер на 14849.94 лева и оставя без уважение жалба вх. № 1012-15-212/12.08.2016 г. в останалата част. В останалата част се разпорежда възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия от Ц. Г. Б.. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е по делото, че с предходно разпореждане въпросите с размера на пенсията е разрешен с влязло в сила решение и изплатената неправилно сума в по висок размер следва да бъде възстановена от Ц. Б.. Установено е също така, че Б. не е удостоверила осигурителен стаж от втора категория труд 10 г., 9 м и 22 д. и от трета категория 23 г. 4 м. и 16 д, или общ осигурителен стаж превърнат в трета категория по чл. 104 КСО - 36 г. 4 м. и 16 д. При тези данни е прието, че тя не е имала право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1- 3 КСО и това обстоятелство сочи на категоричен извод, че тя е недобросъвестна по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО. При установеното от фактическа страна съдът е отхвърли жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Поддържаните в касационната жалба доводи за необоснованост на решението са неоснователни. Недобросъвестността се извлича от обстоятелствата при които Б. е подала заявление за отпускане на пенсия, че тя не може да посочи съответните осигурители при които е полаган стажа, че се позовава на изгубване на пенсионното досие при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Всички тези обстоятелства са правилно съобразени от съда в обжалваното решение и водят до единствения е непротиворечив извод за недобросъвестност при получаване на неправилно отпусната пенсия. Не е извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради което е неоснователен довод за "споделена вина" в смисъл на оневиняване частично или напълно на жалбоподателката. При правилно установени факти от съществено значение за правилното решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Добросъвестно получените суми не се възстановяват от осигурените лица, освен в изрично посочените случаи на чл. 114, ал. 2, т. 1, 2 и 3 КСО. Не се намира законово определение на добросъвестност, респективно на недобросъвестност и при смислово граматическото тълкуване се извежда извод, че тази преценка е относима към субективното отношение на осигурените лица представляващо знание, съгласие, допускане и непротивопоставяне на резултат, който е в разрез с нормата на закона. Или, заявяване и получаване на пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж, както е в настоящия случай е категорично доказателство за такова недобросъвестно отношение както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. В случая е без значение знанието и действията на други лица по отношение на тези обстотятелства. Изведеният правен извод за неоснователност на жалбата е съответен на материалния закон и решението като правилно следва да бъде оставено в сила при отсъствие на касационни основания за отмяната му. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция на основане чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение