Решение № 363 от 1.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 226/2010 г.

Решение № 363 от 1.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 226/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решението си от 23.05.2007 г. по гр. д. № 277/2006 г. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 8.11.2005 г. по гр. д. № 1807/2005 г. на Софийския районен съд /съгласно решението от 2.12.2009 г. на СГС за поправка на очевидна фактическа грешка в основното му решение/. С него районният съд е предоставил упражняването на родителските права над децата Н. А. Т., роден на 26.10.97 г. и К. А. Т., роден на 29.04.99 г., на бащата А. Л. Т., определил режим на лични контакти на децата с майката С. Г. Н., както следва: същата да има право да ги взема при себе си всяка втора и трета събота от месеца от 9 ч. до 19.30 ч. на следващия неделен ден, през първата половина на зимните и пролетните ваканции, както и за по 30 дни през летните, майката е осъдена да заплаща на децата, чрез баща им, месечна издръжка в размер на 40 лв. за Н. и 30 лв. за К., считано от влизане в сила на решението до настъпване на основание за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху просрочените вноски. Въззивното решение е обжалвано от ищцата С. Г. Н. с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Изложени са оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд с молба за неговата отмяна, като вместо това се уважат предявените от нея искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата, определяне режим на лични контакти с бащата и издръжката им. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски за всички инстанции. Ответникът А. Л. Т., лично и чрез пълномощника си адв. Яв. М., оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените от касаторката оплаквания, доводите на страните във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Страните по делото, родители на децата Н. и К., са живели в дома на ответника до м. декември 2004 г., откогато са се разделили. Оттогава и до настоящият момент /повече от пет години/ децата живеят при баща им, който се грижи за възпитанието, отглеждането и издръжката им, като поддържат отношения и контакти и с майка им. Недоразуменията в отношенията между страните и липсата на съгласие по въпроса за предоставяне на родителските права и задължения по отношение на родените две деца, както и тяхното местоживеене, датират от раздялата и са били повод за конфликти, станали достояние и на децата, както и на органите на прокуратурата и полицията по повод търсене на съдействие, за което са налице данни по делото. Изминалият период от време несъмнено оказва влияние върху решаване на поставения спор за предоставяне на родителските права и задължения по отношение на децата на един от двамата родители. Въззивният съд, за да се произнесе, е взел предвид на първо място възпитателските качества на двамата родители, като е отдал приоритет на тези на бащата, като силна и авторитетна фигура, осигуряваща чувство за стабилност и сигурност на децата, взаимната привързаност между тях, материалната му обезпеченост и добрите условия за живот в жилището, в което децата са живели от раждането си и където са установили контакти в общуването с близки, приятели и съученици. Отчетена е липсата на желание у децата към този момент да променят средата на живот, въпреки съчувствието и привързаността им и към майката, за която въззивният съд е приел и наличие на укоримо от морална гледна точка поведение по повод напускането на жилището без причина. Крайният извод на въззивния съд се споделя от настоящата инстанция, поради следните съображения: При установените по делото факти на раздяла на родителите и създалите се отношения между тях, родителските права и задължения следва да се предоставят за упражняване на единия родител, поради невъзможността да се упражняват заедно от двамата - чл. 72 СК (отм.). При преценката на обстоятелствата и факторите, обуславящи осигуряване на най-добрия интерес на децата, по смисъла на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила за детето, съдът следва да съобрази особеностите на конкретния случай, характеризиращ се с равни възможности и на двамата родители да бъдат натоварени с родителските грижи. Ирелевантно е обстоятелството за причините, поради които същите са се разделили, но фактът на раздялата им се отразява на възпитанието и израстването на децата. Затова осигуряването на техните интереси следва да има приоритет при решаването на настоящия спор. На първо място, следва да се отчете периодът, в който децата живеят при бащата, който полага непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Това е доста дълъг период - повече от пет години, в който бащата се е справял добре с родителските грижи за децата, като е съумял да постигне и съответните резултати, установени както в приетите по делото заключения на психологичните експертизи за съответно на възрастта на децата тяхно физическо, психическо и интелектуално развитие, въпреки сложната ситуация на разделно семейство, в която са поставени, така и в личното възприятие на настоящия съдебен състав в съдебно заседание при проведеното изслушване на децата. У тях вече има желание за промяна, с оглед на изминалия период от време същите вече могат да изразят желанието си при кого от двамата родители да бъдат, по думите на вещото лице З. М., но това обстоятелство не може да бъде основен мотив при решаването на спора, тъй като преценката обхваща редица фактори и обстоятелства, осигуряващи най-добрия им интерес. Последният налага създаденото положение да бъде запазено, тъй като промяната на семейната среда, в която са живели досега децата, би могла да се отрази негативно на емоционалното им състояние с оглед необходимостта да се промени не само жилището, но и училището, в което двете деца учат сега. Последното е свързано и с промяна на средата в училище, приятелския им кръг, което допълнително ще доведе до стресова ситуация. Съдът счита, че в интерес на децата е на този етап да се избегне преместването им в друга среда с оглед формираните вече стереотипи. А данните от социалния доклад на Дирекция "С. подпомагане" - "К. село" са за добри жилищни условия в жилището на бащата, където децата винаги са живели, същото е в близост до училището им, там същите са подпомагани в бита и обучението им и от майката на ответника, тяхна баба. Не са налице данни по делото за липса на възпитателски качества у бащата, напротив, както се посочи вече, както той, така и майката имат равни възможности да упражняват родителската грижа. Фигурата на силна и авторитетна личност в процеса на отглеждане и възпитание на децата с цел формирането им действително създава стабилност и сигурност, когато е налице привързаността, която както децата, така и бащата проявяват един към друг, най-вече с оглед на възрастта на децата. Това не изключва и наличието на същите отношения и с майката, но въпреки това, както и въпреки данните за наличието на добри жилищни условия и при майката, както и възможността същата да получи помощ за грижата за децата от нейната майка, с която живее, то поради изложените вече съображения на този етап, съобразен и с възрастта на двете деца, родителските права и задължения следва да се упражняват от бащата, така както е било в продължение на един доста продължителен период след раздялата на двамата родители. Съобразено с еднаквата привързаност и обич и на двамата родители към децата и на тях съответно към двамата им родители, правилно е определен по-широк режим на лични контакти на децата с майката, който ще осигури необходимостта от общуването помежду им с оглед възможното компенсиране на явлението разделно семейство. В заключение следва извода, че въззивният съд не е допуснал релевираните в касационната жалба основания, решението му е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед на това касаторката следва да заплати разноските за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение