Решение № 2321 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2020 г.

Решение № 2321 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Дирекция "Социално подпомагане"-Стражица срещу решение № 135/03.07.2020 г., постановено по адм. дело № 196/2020 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменена Заповед № 3 СПД/Д-ВТ-СТ/ 655/07.02.2020 г., издадена от директора на ДСП Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0007/24.02.2020 г. на директора на РДСП Велико Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени решението на Административния съд като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът М. Мустафов в писмен отговор чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено. Върховият административен съд, шесто отделение, след като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд Велико Търново е отменил Заповед № 3 СПД/Д-ВТ-СТ/ 655/07.02.2020 г., издадена от директора на ДСП Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0007/24.02.2020 г. на директора на РДСП Велико Търново, с която с която се прекратява месечната помощ за детето Б. Мустафов. За да постанови този резултат съдът е приел, че се установяват нарушения на процесуалните правила при издаване на акта. Неговият адресат не е бил уведомен за започналото административно производство. Видно от приложената административна преписка родителят М. Мустафов не е бил уведомен нито от учебното заведение, нито от Дирекция "Социално подпомагане" за наличието на неизвинени отсъствия на детето му Б.. Допуснатото от органа нарушение на процесуалните правила съдът намерил за съществено, тъй като е довело до нарушаване на правото на участие в административното производство на лицето, спрямо което ще се издаде утежняващия акт. Намерил също така за недоказано пред административния орган фактическото основание за издаване на заповедта. В административната преписка било налице единствено копие от таблица, наименована "Потвърдени/непотвърдени отсъствия месец декември 2019 година". Същата няма издател, няма номер, няма дата на съставяне, няма дата на получаване, няма печат и подпис – саморъчен или електронен. Други доказателства за наличието на неизвинени отсъствия на ученика не били събирани от административния орган и не са представени с административната преписка. Според касационната инстанция направените от съда изводи са немотивирани, необосновани и постановени при неправилно и едностранчиво тълкуване на материалния закон. На първо място, не се установяват нарушения на процесуалните правила при издаване на акта от категорията на съществените. Действително, видно от приложената административна преписка родителят М. Мустафов не е бил уведомен за наличието на неизвинени отсъствия на детето му Б. Допуснатото от органа нарушение на процесуалните правила обаче не съществено, тъй като не е довело до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо което ще се издаде утежняващия акт, осъществено с проведеното административно и съдебно обжалване на заповедта. На свой ред, настоящият състав намира за доказано фактическото основание за издаване на заповедта. Съгласно чл. 7, ал. 11, т. 2 ЗСПД, на основание на който е изменена месечната помощ за детето Б. Мустафов – син на жалбоподателя, като същата е прекратена, помощта се прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини. Ясната редакция на правната норма налага еднозначен извод, че условието за прекратяване на помощта е само едно и то е в рамките на един месец от учебната година да са допуснати отсъствия повече от 5 учебни часа от ученик без уважителни причини. Същото е обективно по своя характер и е в пълно съответствие с целта на закона, а именно, месечната помощ да се отпуска само за деца, които посещават редовно училище до завършване на средно образование, респективно, да не се отпуска за определен период за деца, които не посещават учебните занятия без уважителни причини. В тази връзка обстоятелството дали родителят е бил уведомен за отсъствията на детето му е без правно значение. В производството пред първата инстанция по делото е представено и прието писмено даказателство удостоверение от СУ "Св. Кл. Охридски", с. Камен, обл. В. Търново. В същото се удостоверява допускането на 8 неизвинени отсъствия поради закъснение и бягство от час на детето на ответника по касация. Ето защо, при установеното по делото с нарочно удостоверение от СУ "Св. Кл. Охридски", с. Камен, обл. В. Търново, че Б. Мустафов, който е ученик в [клас] клас в същото училище е допуснал 8 неизвинени отсъствия за м. 12. 2019 г. от закъснения и бягство от час, т. е., по неуважителни причини, неправилно, административният съд е отменил заповедта, с която помощта е прекратена, по съображение, че същата е материално незаконосъобразна. По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспорената пред първата инстанция заповед, която е предмет на съдебния контрол е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на административния акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният адмнистративен съд – шесто отделение,