Решение № 12878 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2011 г.

Решение № 12878 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 458/15.11.2010 г., постановено по административно дело № 448/2010 г., Хасковският административен съд е: 1) отхвърлил като неоснователно оспорването на Иванка Иванова Петкова от гр. Димитровград против решение № Ж-108-1/08.07.2010 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, с което се отменя частично разпореждане № 226/21.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково; 2) осъдил жалбоподателката да заплати на РУСО - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 207,49 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Иванка Иванова Петкова от гр. Димитровград. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт, като е обоснована и теза за незаконосъобразност (по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК) на процесните актове на администрацията. Исканията са за отмяна на съдебното и на административното решение. Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателката, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. С процесното решение на директора на РУСО - Хасково е отменено разпореждане № 226/21.05.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково в частта му, в която е било разпоредено на Иванка Петкова да възстанови недобросъвестно полученото в частта за периода от 01.09.2007 г. до 01.11.2007 г., както и в частта относно размера на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, за сумата над 1124.76 лв. до 1484.76 лв. - главница и за лихвата над 574.33 лв. до 788.60 лв., и е оставено в сила същото разпореждане в частта му, с която е разпоредено на Иванка Петрова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.11.2007 г. до 14.04.2008 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в размер на 1124.76 лв. - главница и 574.33 лв. - дължима лихва, от датата на неправомерното му получаване до датата на издаване на разпореждането. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Хасково (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за липса на основания за получаване на парично обезщетение и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 01.11.2007 - 14.04.2008 г., ведно със съответните лихви върху тях. Жалбоподателката е родила на 29.06.2006 г. сина си Илиан Вълков Петков, след което работодателят й е разрешил ползването на платен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Същата е декларирала пред осигурителя си по реда на чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), че детето й в периода на ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ не е настанено в детско заведение. Впоследствие, на 01.11.2007 г. синът й е приет и настанен в детска ясла към ОДЗ "Осми март" в гр. Димитровград (до 14.04.2008 г. вкл.), за което Петкова не е уведомила работодателя си. През периода 01.11.2007 г. - 14.04.2008 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. Като противоречащи на доказателствата по делото не могат да бъдат споделени касаторовите възражения в насока, че детето е получавало само храна и е отглеждано в домашна обстановка, и не е настанявано в детско заведение, поради което това не е декларирано. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е това дете, което е прието и не е отписано от детска ясла, а децата се приемат там по молба на родителите. В случая е подадена молба, детето е записано в дневника и твърдението, че не е посещавало реално детското заведение, е ирелевантно. Това следва от факта, че със записването то се счита за настанено в обединеното детско заведение по смисъла на посочената разпоредба. Доводите, че детето е прието за получаване само на храна, са неоснователни, още повече, че молбата е подадена за настаняване, а не само за получаване на храна. Без правна стойност са фактите в какви периоди детето реално е посещавало детското заведение, тъй като тази възможност е съществувала и по делото няма доказателства, а именно молба от негов родител за отписване. Обосновано на база на това е приет за съответстващ на приложимия материален закон извода на административния орган, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. В тази връзка от съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 01.11.2007 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесния акт на администрацията, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, Хасковският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,