Решение № 9017 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 958/2012 г.

Решение № 9017 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 958/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 206 от 14.12.2011 г. по адм. дело № 452/2011 г. на Административния съд - Добрич. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - ЕТ "Иванов - Иван Гочев" със седалище гр. Добрич, чрез процесуалния си представител адв. Д. Чимширова, с представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на ЕТ "Иванов - Иван Гочев" със седалище гр. Добрич административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21204 от 9.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 5435,80 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/250509/28664. Съображенията за това са били, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението на 12.05.2009 г., е извършено 2009 г., а административният акт е издаден на 9.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно. При този изход на делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващ изплатено адвокатско възнаграждение по договор № 30 от 6.01.2012 г. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК