Решение № 716 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2011 г.

Решение № 716 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Интерхотел - Сандански - България" АД - гр. Сандански, чрез пълномощника адв. Лилия Митева, против решение № 699/17.05.2011 г., постановено по адм. дело № 91/2011 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 005/12.01.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Благоевград, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на "Интерхотел - Сандански - България"АД против решение № 005/12.01.2011 г. на директора на РУСО гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 1002/23.12.2010 г. на началника на отдел "КПК" при РУСО, с което е разпоредено дружеството да възстанови сумата 1814,28 лв. - главница и сумата 377,91 лв. - лихва, начислена до 07.12.2010 г., представляващи размера на нанесена щета на държавното обществено осигуряване /ДОО/. За да постанови това решение, съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено възстановяване на посочената сума от дружеството, изплатена като обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 16.06.2009 г. до 11.06.2010 г., тъй като дружеството неправомерно е разрешило отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ на Румяна Црънгалова за отглеждане на малко дете. При подаване на заявлението за отпускането на отпуска е представена справка от работодателя на майката на детето Надя Црънгалова, от която е видно, че същата е била със срочно трудово правоотношение до 12.06.2009 г., или преди датата на заявения отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ, поради което дружеството - жалбоподател е следвало да откаже разрешаването на отпуска. Съдът е посочил че поради тези обстоятелства дружеството е действало недобросъвестно, което е довело до причиняване на щета на ДОО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че на 11.06.2008 г. Надя Йорданова Црънгалова /Шубин/ е родила дете - Йордан Олегов Шубин; със заявление вх. № 470/23.06.2009 г. бабата на детето - Румяна Костадинова Црънгалова, е поискала от изпълнителния директор на "Интерхотел - Сандански - България" АД, като неин работодател, да й разреши ползването на отпуск по чл. 164, ал. 3, вр. чл. 164, ал. 1 КТ, считано от 16.06.2009 г. за отглеждане на внучето й Йордан Шубин. Към заявлението, наред с останалите документи /декларации - приложения № 1 и № 3 по чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, подписани от майката и бабата на детето/ е представена и справка - приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата, издадена от ЕТ "Стоил Николов", в която е посочено, че майката на детето Надя Йорданова Црънгалова работи като осигурена за всички осигурителни случаи с договор до 12.06.2009 г. Поисканият от Румяна Црънгалова отпуск по чл. 64, ал. 3, вр. ал. 1 КТ е разрешен със заповед № 329/23.06.2009 г., считано от 16.06.2009 г. Със заявление вх. номер от 30.07.2009 г. от дружеството - осигурител в РУСО - Благоевград е представено заявлението за изплащане на парично обезщетение на Румяна Црънгалова, към което са приложени заповедта за разрешаване на отпуска и акта за раждане на детето. Въз основа на тези документи е разрешено изплащането на обезщетението по чл. 53 КСО, като е безспорно също, че е изплатена сумата, посочена в оспореното пред съда решение. От правна страна, съгласно чл. 164, ал. 1 КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, а съгласно ал. 3, отпускът по ал. 1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуска по предходните алинеи на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Според чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО. От анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В конкретния случай майката на детето е престанала да отговаря на изискването да е осигурено лице, считано от 13.06.2009 г., след като е изтекъл срока по срочното й трудово правоотношение с ЕТ "Стоил Николов". Бабата на детето Румяна Црънгалова, като лице, на което е прехвърлено правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение, няма самостоятелни права, а същите са производни от правата на майката. Затова от страна на работодателя "Интерхотел - Сандански - България" АД неправилно е разрешено ползването на отпуск по чл. 164, ал. 3, вр. чл. 164, ал. 1 КТ на бабата на детето Румяна Црънгалова. Същият е разполагал с необходимите документи, за да направи преценка, че не са изпълнени кумулативните изисквания по закона за разрешаване на отпуската и по-конкретно - разполагал е с данните, съдържащи се в справката от ЕТ "Стоил Николов", че майката на детето е била със срочно трудово правоотношение до 12.06.2009 г., което е било прекратено към началната дата, от която е поискано разрешаване на отпуска по чл. 163, ал. 3, вр. чл. 164, ал. 1 КТ - 16.06.2009 г. В този смисъл обоснован е изводът на административния орган, възприет и от съда, че същият като работодател е следвало да откаже отпускането на поискания отпуск. Недобросъвестността на работодателя - осигурител се изразява в неправомерно разрешаване на отпуск за отглеждане на малко дете, при налични данни, доказателства за което са били представени заедно със заявлението за разрешаване на отпуска за отглеждане на малко дете, че майката не е осигурено лице и съответно няма право на такъв отпуск след 12.06.2009 г., което рефлектира съответно и върху правото на бабата да ползва такъв отпуск при условията на чл. 164, ал. 3 КТ. Същевременно, към молбата за разрешаване на отпуска по чл. 164, ал. 3 КТ не са представени доказателства, че майката на детето има сключен друг трудов договор и че е осигурявано лице след посочената дата. Вместо да откаже поискания отпуск при наличните доказателства осигурителят е разрешил ползването на отпуска и е препратил заявление за отпускане на обезщетението, към което е приложил и заповедта за разрешаване на отпуска. С това поведение от страна на осигурителя е причинена щета на ДОО, която следва да бъде възстановена по реда на чл. 110, ал. 3 КСО. Обстоятелството, че в разпоредбите на чл. 46 НРВПО в редакцията, действаща към процесния период, не е било изрично предвидено като основание за прекратяване на отпуска за отглеждане на малко дете прекратяването на трудовото правоотношение на майката, не налага различни изводи от направените по-горе. Същественото за правния спор е, че съгласно действащите към спорния период правни норми, обсъдени по-горе, майката не е имала право да ползва такъв отпуск и да получава обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като не е имала качеството осигурено лице след 12.06.2009 г., съответно не е могла да прехвърли тези права на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 КТ. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,