Решение № 10227 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 727/2009 г.

Решение № 10227 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 727/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "НЕК" ЕАД против разрешително за ползване на воден обект № 02460029 от 01.12.2008 г., издадено от министъра на околната среда и водите на "Благоустройство и чистота" ЕООД гр. Гълъбово. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересуваната страна - "Благоустройство и чистота" ЕООД гр. Гълъбово, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Становището на процесуалния представител на министъра на околната среда и водите за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от оспорването, е неоснователно. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че язовир "Розов кладенец" е стопанисван от жалбоподателя чрез предприятие "Язовири и каскади" с предназначение водоснабдяване на "Брикел" ЕАД и ТЕЦ "Марица изток 3" АД като едновременно водите служат за охладител на отработените води от "ТЕЦ Марица изток 3" АД. По силата на договорни отношения с описаните дружества жалбоподателят е поел задължението за осигуряване провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез хидротехническите съоръжения на язовирен район "Розов кладенец". Следователно за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването. Фактът, че последният не е направил възражения за издаване на административният акт в сроковете и по реда на чл. 64, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), не преклудира правото му да оспори издаденото разрешително по съдебен ред. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Със заявление от 29.03.2006 г. "Благоустройство и чистота" ЕООД гр. Гълъбово е сезирало министъра на околната среда и водите с искане за откриване на процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект язовир "Розов кладенец", гр. Гълъбово за риборазвъждане, стопански риболов и отдих. На 18.04.2006 г. административният орган е уведомил дружеството, че заявлението е непълно, поради което е определил срок за представяне на следните документи: схема, съдържаща данни за площта в дка за дейността аквакултури и пространствените граница на исканите за ползване площи от акваторията на язовира; заповед на директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за зониране на язовира, в т. ч. и скица на зониране; преценка за необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда; броя на садките, площ, размери на отделните съоръжения; скица с координатите на ъглите на площите за дейността отдих, площта на която ще се извършва, при какви условия и съоръжения. Копие от писмото е изпратено и до Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Видно от приложеното към преписката известие за доставяне е, че "Благоустройство и чистота" ЕООД, гр. Гълъбово, е уведомено за дадените указания на 21.04.2006 г, На 27.04.2007 г. дружеството е уведомило министъра на околната среда и водите, че във връзка с предстоящо зониране на язовира и издаване на съответната заповед е невъзможно да изпълнят указанията в дадения срок, като след получаване на заповедта ще приложат всички необходими документи включително и скицата на зониране на язовира в рибностопанско отношение. На 07.12.2006 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е изпратил на министерство на околната среда и водите заповед № 384/02.10.2006 г. за зониране на язовир "Розов кладенец". На 01.11.2006 г. "Благоустройство и чистота" ЕООД, гр. Гълъбово е подало заявление към което е приложило изискуемите се документи. На 03.07.2007 г. в ДВ бр. 54/2007 г., съгласно изискванията на чл. 62а, ал. 4 от ЗВ, е публикувано съобщението за откриване на процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект. В законоустановения срок не са постъпили възражения На 11.07.2008 г. министърът на околната среда и водите на основание чл. 65, ал. 2 от ЗВ вр. § 121 от ЗИДЗВ е обявил ползването на 345 дка водна площ от акваторията на язовира, за което са уведомени жалбоподателя, Басейнова дирекция Пловдив, Община Гълъбово и заявителя. На 01.12.2008 г. е издадено оспореното разрешително. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното разрешение е издадено от компетентен орган - министърът на околната среда и водите съобразно компетентността му по чл. 52, т. 2, б. "в" -"аа" вр. Приложение 1 към ЗВ. Административният акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 56, ал. 1 от ЗВ. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази насока доводът на жалбоподателя, че разглеждането на искането за издаване на разрешително за водоползване е следвало да се разгледа съобразно редакцията на ЗВ към момента на подаване на заявлението от 01.11.2006 г. е неоснователен. Производството по издаване на административния акт е започнало с постъпване на заявлението в министерството на околната среда и водите на 29.03.2006 г. Съгласно редакцията на чл. 61, ал. 3 към момента на подаване на заявлението при нередовности на същото административния орган дава 14-дневен срок за отстраняването им. Към този момент неспазването на срока не е било свързано със санкция, каквато е последващата редакция на посочената норма. В дадения му срок дружеството е посочило, че за изпълнение на указанията следва да се зонира язовира и съответно да се издаде заповед, за което са проведени разговори с Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Независимо, че на 01.11.2006 г. "Благоустройство и чистота" ЕООД депозира необходимите документи, като ги прилага със заявление, то следва да се приеме, че при наличие на висящо административно производство заявлението по същество има характер на молба във връзка с дадените указани за отстраняване на нередовностите на първоначалното заявление. В тази насока е и разпореждането, поставено върху заявлението, с което същото е приложено към първоначалното с посочване на входящия му номер. Ето защо като се е произнесъл по реда на § 121 от ПЗРЗИДЗВ (ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 2006 г.) министърът на околната среда и водите не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Към момента на подаване на искането за издаване на разрешително не е съществувало изискването на чл. 60, ал. 4, т. 1, б. "б" от ЗВ за прилагане на съгласувателно становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури относно зоните за стопански риболов и зоните в големите язовири по реда на наредбата по чл. 15 от Закона за рибарството и аквакултурите. В случая е издадена заповед по чл. 7 от Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях (отм. на 21.11.2008 г.), с която е определено зонирането на язовир "Розов кладенец", в т. ч. и зоната за аквакултури. Съгласно правилото на чл. 5, ал. 6 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите - държавна собственост, в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в обектите - държавна собственост по чл. 3, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, в сила към момента на издаване на разрешителното, в случаите, когато е подадено заявление по реда на чл. 60 ЗВ за язовир, който не е зониран, ИАРА предоставя съгласувателно становище относно зоната за аквакултури съгласно чл. 60, ал. 4, т. 1, буква "б" ЗВ. Към момента на влизане в сила на наредбата заповед за зониране на язовира е била издадена, поради което съгласувателно становище не е било необходимо. Към административната преписка е приложена схема на експлоатационна зона на язовира, определена съгласно изискванията на чл. 40 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. С оглед на изложеното непредставянето на изрично становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, което изискване е въведено с изменението на чл. 60 от ЗВ -ДВ бр. 65/2006 г. и във връзка с разпоредбата на § 121 от ПЗРЗИДЗВ (ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр. 66 от 2006 г.) също не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Оспореното разрешително е съответно на материалноправните норми на ЗВ и на Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като компетентно дадено и кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства е, че при извършеното зониране на язовира са спазени изискванията на наредбата за отстояние на зоната за аквакултури от язовирната стена. С приложената скица с разрешената за ползване площ (стр. 25) е установено, че същата е разположена в зона - 4 - за аквакултури и не засягат експлоатационната зона - 1. Вещото лице сочи, че мястото на фермата по никакъв начин няма да влияе на вливането на топлата вода в язовира, на топлообмена, както и на потока охладена вода. Съоръжението за аквакултури няма да създаде каквато и да било опасност или затруднение при ползването на язовира за основните цели и задачи, за които е построен. Ето защо доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения акт, са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният административен акт е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални правила и е в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно Върховният административен съд, пето отделение,