Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г.

Решение № 17589 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Виденови 2" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ул. България, № 100, представлявано от И. Виденова-управител, чрез адв. Е. Константинова, срещу решение № 669/15.05.2019 г., постановено по адм. д. № 431 по описа на Административен съд - София област за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0394600 от 25.02.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно, тъй като решаващият състав е отхвърлил като неоснователни твърденията му за немотивираност на акта досежно срока. Отново се поддържат твърденията заявени и пред АССО за липса на конкретни мотиви, които да обосновават продължителността на срока. Решаващият състав е изложил мотиви които са бланкетни и несъответстващи на фактическата обстановка. Твърденията в касационната жалба са, че липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като препятства съда да провери, доколко актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на решението, както и на заповедта като незаконосъобразна. Отново се изтъква, че прилагането на ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, тъй като то е довършено към момента на налагане на ПАМ. Не би могло да предотврати евентуалното вредните последици от нарушението и да предотврати бъдещи нарушения, а само преустановява търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели и регламентирания от чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Нито едно от тези обстоятелства не е отчетено при постановяване на атакуваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оспорва подадената касационна жалба и намира същата за неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Установено е нарушение, като в условията на обвързана компетентност органът е издал ПАМ с посоченото в закона съдържание. Решението не противоречи на принципа на чл. 6 от АПК. Мотивите изложени от административния орган почиват на конкретни фактически основния и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основния, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София област е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0394600 от 25.02.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Заповедта е издадена за това, че на 7.01.2019 г. в 17.10 ч., при извършена проверка в търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Самоков, ул. "България", № 100, стопанисван от "Виденови-2" ЕООД, констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство при осъществена контролна покупка от органите по приходите преди легитимация, възлизаща общо на стойност от 5 лева, платени в брой. При определяне на срока на мярката органът се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Съобразил е целите на превенцията за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността. По време на проверката е установена и разлика между паричните средства в касата и тези съгласно дневен финансов отчет в размер на 108,32 лева. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0394600/7.01.2019 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Виденови 2" ЕООД, против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0394600/7.01.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в немалък размер между паричните средства в касата и тези по дневен финансов отчет. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Неоснователно касаторът поддържа, че дружеството осъществява дейност в търговския обект от кратко време, това е било известно на данъчните органи, но въпреки това не е съобразено при налагане на ПАМ. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски по делото в полза на ЦУ на НАП е основателно и следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение