Решение № 9330 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2012 г.

Решение № 9330 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3875/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на 05 Районно управление "Полиция" при СДВР против решение № 25 от 04.01.2012 г. по адм. дело № 7909/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Стефчо Кръстев Крачунов, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Стефчо Кръстев Крачунов отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие рег. № з-488-3/08.08.2011 г. на началника на 05 РУП при СДВР и е изпратил преписката на административния орган за издаване на исканото разрешение. Съдът е установил от фактическа страна, че с искане № К-1073/29.04.2011 г. жалбоподателят Крачунов е поискал да му бъде продължен срока на издаденото разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. Искането е с мотиви, че е собственик на фирма и пътува със стока и пари, като оръжието му е необходимо за самоохрана. С писмо рег. № 22934/10.06.2011 г. административният орган уведомил Крачунов, че е започнало производство по отказ да се издаде искано разрешение и има възможност да посочи допълнителни мотиви и представи документи в подкрепа на искането си. В тази връзка жалбоподателят е посочил, че притежава имот в землището на гр. Царево, по повод на който е получавал заплахи от неизвестни лица с искане да им продаде същия и е представил доказателства за собственическите си права. С оспорения отказ административният орган е отказал да издаде исканото разрешение на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Законна за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства в подкрепа на доводите за закани към жалбоподателя във връзка с визирания недвижим имот. Съдът като е преценил доказателствения материал е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен. Посочил е, че административният орган не е преценил необходимостта от продължаване на разрешението за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, като същата не е отпаднала и в тази връзка се е позовал на предходно решение от 30.05.2006 г. по адм. дело № 1805/2005 г. на Софийски градски съд. Приел е, че показанията на разпитаните по делото свидетели сочат на различни случаи, на които в тяхно присъствие към жалбоподателя са били отправяни конкретни заплахи. Тези обстоятелства според съда обуславят извод за наличие на потенциална опасност за живота и здравето на жалбоподателя, което води на необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Изводът на решаващия съд за изпълнение на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на притежаването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касатора е необоснован. С разпоредбата на чл. 76 от ЗОБВВПИ са посочени изчерпателно изискванията, които следва да са налице за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които и основателна причина за издаване на разрешението (по арг. чл. 76, ал. 3, т. 3). Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е изложил мотивите си, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона - няма данни и доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото му; във връзка с осъществяваната търговска дейност няма данни за създадено звено за самоохрана или издаден лиценз за извършване на охранителна дейност при търговеца; липсват данни според справката на РУП гр. Царево за заплахи срещу жалбоподателя или негови близки, както и за посегателство спрямо имуществото му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. Съдът неправилно не е обсъдил тези обстоятелства и като е кредитирал изцяло свидетелските показания е счел, че за лицето съществува основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Така възприетите от съда обстоятелства не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Основателни са релевираните доводи на касатора, че в продължение на седем години откакто се твърди, че е заплашван жалбоподателят не е сезирал компетентните органи. Обстоятелствата, които касаторът изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Изводите на решаващия съд в тази насока са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за незаконосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил необоснован и в нарушение на материалния закон съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се реши спора по същество като се отхвърли жалбата на Стефчо Кръстев Крачунов против отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие рег. № з-488-3/08.08.2011 г. на началника на 05 РУП при СДВР. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,