Решение № 9025 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3091/2017 г.

Решение № 9025 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3091/2017 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. М. Б. против решение № 752-ДСИЦ/22.08.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на оспорения административен акт като постановен от некомпетентен орган и за неговата унищожаемост като постановен в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Настоящото производство е след отмяна, по реда на чл. 239 АПК, на влезлите в сила решения, постановени по адм. д. № 12963/2014 г. и № 8729/2015 г. по описа на Върховния административен съд. За да се произнесе по съществото на спора настоящият състав на Върховният административен съд приема за установено следното: С оспореното решение административният орган налага принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 212, ал. 1, т. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), като задължава прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ в 7-мо дневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ да отстрани непълнотите в представения тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството за първо тримесечие на 2014 г., като представи на КФН по реда на чл. 43, ал. 1 от наредба № 2, а именно - чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път - e-Register, липсващите данни - допълнителна информация по чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба № 2 и декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2. Като фактически основания за налагане на ПАМ в решението е посочено, че представеният финансов отчет на дружеството за първото тримесечие на 2014 г. не е със съдържанието по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация (наредбата), поради което спрямо "Б. Р. П." АДСИЦ е открито производство за налагане на ПАМ. На дружеството е даден срок да отстрани констатираните нередовности, за което е уведомен прокуриста. В дадения срок последният сочи, че исканата информация е предоставена на КФН, като е приложена към финансовия отчет. Административният орган приема, че е налице непълнота в представения финансов отчет, поради което налага ПАМ. Като правно основание за налагане на ПАМ е посочен чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК вр. чл. 40, предл. 1, т. 2 и чл. 41, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 1 от наредбата. По делото е установено, че прокуриста на дружеството с молби от 22.10.2014 г. и 27.11.2014 г. сезира КФН за одобряване на обслужващо дружество по чл. 18, ал. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, като с решение от 13.12.2014 г. КФН отказва разглеждане на искането за издаване на одобрение на ново обслужващо дружество до изпълнение на задълженията на "Б. Р. П." АДСИЦ за заплащане на всички дължими суми по наложените имуществени санкции. Установено е, че в дадения срок констатираните нередовности не са отстранени като не е представена допълнителна информация по чл. 41, ал. 2, т. 5 от наредбата и не е представена декларация от съставителя на финансовия отчет, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от наредбата. Търговското дружество "Б. Р. П." е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, вписано в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор. Същото притежава статут на публично дружество. На 11.06.2014 г. между това дружество и Д. М. Б. е сключен договор за прокура, съгласно който прокуристът се задължава да осъществява управлението на търговската дейност с грижата на добрия професионалист и в интерес на дружеството; да представлява дружеството пред съдебните, данъчните и другите държавни органи, пред банковите и финансовите институции и пред други физически и юридически лица; да не се разпорежда с имущество на дружеството, освен за суми до 2 000 лв.; да извършва каквито е необходимо правни и фактически действия с цел осигуряване на нормалното функциониране на търговското предприятие и постигането на добри финансови резултати. Прокурата е вписана в търговския регистър на 18.06.2014 г. На 25.07.2014 г. в търговския регистър е вписано заличаване на Съвета на директорите, а на 16.06.2015 г. е вписано заличаване на прокурата. На 15.02.2016 г. в търговския регистър е вписано прекратяване на дейността на "Б. Р. П." АДСИЦ и на същата дата е вписан ликвидатор, който е и представляващ дружеството. С оглед на така установеното съдът направи следните правни изводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за комисията за финансов контрол (ЗКФН) вр. чл. 212, ал. 1 и чл. 213, ал. 1 ЗППЦК. По отношение на "Б. Р. П." АДСИЦ компетентността на органа произтича от препращането в чл. 30, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) към чл. 212 - 220 ЗППЦК. Ето защо доводите на жалбоподателя, че оспореното решение издадено от некомпетентен орган, са неоснователни. При издаването на акта са спазени административнопроизводствените правила, като жалбоподателят е уведомен за образуваното производство, съгласно чл. 26, ал. 1 АПК, дадена му е възможност да изрази становище и да ангажира доказателства, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК и актът е постановен след като са изяснени всички относими факти и обстоятелствата, съгласно чл. 35 АПК. Административният акт е издаден в нарушения на предписаната от закона форма и на материалния закон. В чл. 212, ал. 1 ЗППЦК са предвидени няколко хипотези, при които е възможно прилагането на принудителни административни мерки, а именно; първо - лицата са извършили или извършват дейност в нарушение на този закон, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя; второ - когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя и трето - когато са застрашени интересите на инвеститорите. В оспореното решение не е посочено коя от възможните хипотези административният орган приема, че в случая е налице, което води до нарушение на предписаната от закона форма, с което се нарушава и правото на защита на жалбоподателя, както и поставя в невъзможност съда да провери съответствието на административния акт с материалния закон. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение. Независимо от изложеното следва да се отбележи и че акта е постановен и в нарушение на материалния закон. Доколкото във фактическите основания за издаване на оспорения административен акт е описано нарушение във връзка със съдържанието и приложенията към финансовия отчет за третото тримесечие на 2014 г. на "Б. Р. П." АДСИЦ, единствената хипотеза, за която може обосновано да се предположи, че е приета за осъществена е първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК - лицето, по отношение на което е приложена ПАМ е извършило или извършва дейност в нарушение на ЗППЦК, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя. Независимо от обективно установеното несъответствие на представения, по реда на чл. 43, ал. 1 от наредбата, тримесечен финансов отчет по чл. 40, т. 2, вр. чл. 41, ал. 2 от същата на "Б. Р. П." АДСИЦ с нормативните изисквания за неговото съдържание и приложения, отговорността за това несъответствие, представляващо по своето естество нарушение на нормативни изисквания на подзаконов нормативен акт по приложението на ЗППЦК, не е на прокуриста Д. Б.. В конкретния случай, дори да се приеме, че оспореното решение е наложено при първата от предвидените в чл. 212, ал. 1 ЗППЦК хипотези, ПАМ е наложена спрямо лице, което нито е допуснало нарушението, послужило като основание за налагане на тази ПАМ, нито е отговорно за правомерното извършване на указаното в мярката действие, поради което същата е наложена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 40, ал. 1 (отм.) от наредбата задължението за представяне на тримесечните финансови отчети пред комисията и обществеността е на дружеството със специална инвестиционна цел. В чл. 100м, ал. 2 ЗППЦК (редакция съгласно ДВ, бр. 103/2012 г.) е предвидено, че управителният орган на емитента отговаря за съставянето и публичното оповестяване на финансовите отчети. Съгласно чл. 24 от Закона за счетоводството (отм.), органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях. Прокуристът на акционерното дружество не е негов орган на управление, поради което съгласно посочената норма на Закона за счетоводството той не носи отговорност за съставянето, своевременното изготвяне и публикуването на финансовите отчети на "Б. Р. П." АДСИЦ. Въпреки че съгласно чл. 22 ТЗ и съдържанието на договора за прокура, сключен между Д. Б. и "Б. Р. П." АДСИЦ, прокуристът представлява дружеството, той е договорен представител на дружеството, а не негов законен представител. Прокуристът не замества органите на управление на дружеството, включително и когато такива изобщо не съществуват, както е в конкретния случай, предвид вписването на заличаване на съвета на директорите в търговския регистър. Прокуристът не може да бъде идентифициран нито със самото търговско дружество, нито с неговите органи на управление. В рамките на договора за прокура и регламентираните в Търговския закон правомощия на прокуриста, същият може да подписва и да подава от името на дружеството финансови отчети, но не носи административното задължение да осъществява тези действия. Освен това прокуристът е бил в обективна невъзможност да представи финансов отчет съгласно специалните изисквания на наредбата, тъй като няма одобрен от КФН съставител по чл. 15, ал. 2 ЗДСИЦ, което е служебно известно на издателя на оспорения акт за налагане на ПАМ, а дружеството е било без органи на управление след заличаването на съвета на директорите на 25.07.2014 г. Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗДСИЦ воденето и съхраняването на счетоводна и друга отчетност на дружествата със специална инвестиционна цел се възлага на едно или повече търговски дружества, разполагащи с необходимите организация и ресурси (обслужващо дружество), а съгласно ал. 3, обслужващите дружества осигуряват извършването на дейностите по ал. 2 в съответствие със закона и с устава на дружеството със специална инвестиционна цел. Обстоятелството, че решението на КФН от 13.12.2014 г., с което е отказано по искането на "Б. Р. П." АДСИЦ образуване на производство за одобряване на ново обслужващо дружество, не е обжалвано от дружеството, не може да послужи като основание за възникване на задължение за прокуриста да представи информацията по чл. 41, ал. 2, т. 5, която е част от финансовия отчет и декларация от съставителя, след като такъв съставител (обслужващо дружество) не е одобрен от КФН и към момента на представяне на финансовия отчет за първото тримесечие и налагане на ПАМ. Следователно, задължението за извършване на действия, предписани с наложената ПАМ са обективно неосъществими, което обосновава и незаконосъобразност на оспореното решение с целта на закона, а именно преустановяване на нарушението, предотвратяване на последващо нарушение или отстраняване на вредните последици от нарушението. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено в нарушения на предписаната от закона форма, на материалния закон и неговата цел поради което същото следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото следва да се осъди КФН да заплати на Д. М. Б. сумата 80 лв., представляваща заплатени държавни такси. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,