Решение № 1271 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2007 г.

Решение № 1271 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ във вр. с § 2, ал. 3 ГПК /2007 г./ С решение № 93 от 2.05.2006 г. по гр. д. № 3549/2005 г. на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 12 февруари 2007 г. по гр. д. № 640/ 2006 г. по описа на Софийски градски съд, брачна колегия, след допускане на развода съдът е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата Л, а ответникът е осъден да го освободи след влизане на решението в сила. Н. Ч. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта относно семейното жилище, като поддържа че е имало възможност то да се предостави за общо ползване на двамата бивши съпрузи, тъй като отношенията между тях не са нетърпими, а и самото жилище като площ и помещения позволява такова съвместно ползване. Ответницата Л. Ч. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: С влязло в сила решение бракът между страните е прекратен. От данните по делото е установено, че страните имат две пълнолетни деца, всяко от които обитава по една стая от апартамента, а като семейно жилище е определена третата стая, в която са живели съпрузите. Тъй като децата на страните са пълнолетни съдът не е длъжен служебно да се произнася за ползването на семейното жилище, а само ако има искане за това. В случая искане за предоставяне на жилището е направила само съпругата, липсва конкуренция от страна на другия съпруг и затова същото е уважено. Съдът е изложил и съображения по съществото на спора, като приел, че с оглед отношенията между страните и поведението на касатора съвместното ползване на жилището е недопустимо. Решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. При условията на чл. 107, ал. 1 СК семейното жилище може да се предостави за съвместно ползване на бившите съпрузи по изключение, когато има взаимно съгласие между тях, когато самото жилище го позволява като пространство и разпределение на помещенията и когато отношенията между съпрузи са търпими и спокойни. В случая е установено, че нито едно от тези условия не е налице. Жилището се състои от две стаи и хол, но за разпределение остава само едната стая, тъй като другите две се обитават и за тях имат запазени права пълнолетните деца на страните. Очевидно е, че тази стая не може да се ползва от двамата бивши съпрузи. Независимо от това дори и да се приеме, че има свободни помещения, съвместното ползване на апартамента правилно е преценено от съда като недопустимо, като се има предвид поведението на касатора, данните че често е употребявал алкохол и са избухвали скандали между съпрузите, което е станало причина бракът да се прекрати по вина на мъжа. Изводите на съда са базирани на обсъждане на всички доказателства по делото, както и на доводите и възраженията на страните, поради което оплакването за нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК / отм/ е неоснователно. Правилно е приложен и материалния закон, като съгласно чл. 107, ал. 1 СК съдът е обсъдил всички относими обстоятелства. Доводите в жалбата, че апартаментът е придобито предимно със средства на касатора, както и че той не притежава друго жилище не могат да обосноват друг извод от приетия от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК / отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12 февруари 2007 г., постановено по гр. д. № 640/ 2006 г. по описа на Софийски градски съд, брачна колегия.