Решение № 8192 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2015 г.

Решение № 8192 от 3.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново и на "Балкан консулт" ООД, представлявано от адв. Стойкова /синдик/, против решение № 37/16.02.2015 г. по адм. д. № 398/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационните жалби, респ. за постановяване на обжалванато решение при липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на "Балканконсулт" ООД е Ревизионен акт № 151201553/21.11.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден изцяло като законосъобразен с Решение № 85/12.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 1.12 - 8.12.2011 г. на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 15151,13 лв. и са определени задължения за внасяне в размер на 18749,29 лв. и лихви в размер на 1650, 76 лв. С решение № 337/22.08.2012 г. по адм. д. № 238/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново оспорването е частично уважено с отмяна на ревизионния акт в частта, с кято на основание чл. 111, ал. 1 и ал. 3 вр. с чл. 27, ал. 3, т. 2 ЗДДС е определен допълнителен данък в размер на 15151,13 лв. и лихви за забава върху тази сума. В останалата част оспорването е отхвърлено. С решение № 7057/27.05.2014 г. по адм. д. № 13493/2013 г. по описа на Върховния административен съд така постановеното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане с конкретни указания по прилагането на закона. С обжалваното в настоящето касационно производство решение, постановено при новото разглеждане на делото, съдът е отменил обжалвания ревизионен акт в частта, с която за данъчния период 1.12 - 8.12.2011 г. на оспорващия е начислен допълнително ДДС над размера от 4824,33 лв. и съответни лихви. Жалбата в останалата част е отхвърлил. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за налична законовата фикция на чл. 111 ЗДДС и като е определил, че от фактическа страна спора е сведен единствено до стойността на сграда като част от активите на дружеството /в ликвидация/ към датата на дерегистрация по ЗДДС, е определил тази стойност въз основа на писменото заключение на назначената, вкл. и по указание на отменителната касационна инстанция, съдебно-оценъчна експертиза. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Велико Търново е подадена срещу цитираното решение в отменителната ревизионния акт част относно допълнително начислен ДДС над сумата от 4824,33 лв. и съответните лихви. Твърди се неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при неправилна преценка на доказателствата и установените по делото факти. С касационната жалба на "Балкан консулт" ООД /в ликвидация/ първоинстанционното решение е оспорено в отхвърлителната оспорването част, респ. в частта, с която е прието допълнително дължим ДДС в размер на 4824,33 лв. и съответните лихви. Релевантен за преценка правилността на решението е фактът относто стойността на сградата, материален актив на дружеството към датата на дерегистрацията му по ЗДДС. От фактическа страна е безспорно установена датата на дерегистрация и наличието на подадена от дружеството данъчна декларация в хипотезата на чл. 111, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС /ред. ДВ, бр. 95/2009 г./ съгласно протокол - опис с дата 6.12.2011 г., в който процесната сграда, водена по сметка 203 е отразена с пазарна цена 29633,33 лв. и начислен ДДС в размер на 5926,67 лв. При изготвяне на обжалвания ревизионен акт органът по приходите е възприел пазарна оценка на сградата в размер на 105389,00 лв. въз основа на експертно заключение, приложено по преписката. Върху тези пазарна стойност е определил ДДС в размер на 21077,80 лв. В хода на съдебното производство за проверка законосъобразността на извода относно размера на дължимия ДДС и лихвите за забава е назначена съдебно-оценъчна експертиза, работила по метода на сравнимите неконтролируеми цени и метода на увеличената стойност съгласно чл. 3, т. 1 и 3 вр. с чл. 5 и чл. 6 от Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Предупреден за отговорността на по чл. 291 НК и при липсата на възражения относно компетентността му, експертът, след справки и изчисления при съответно възприет тегловен коефициент, е дал заключение за стойността на сградата в размер на 53755 лв. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на първия касатор като несъобразено с указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното му решение. Като краен извод от съдържанието на това решение се налага извода не за конкретни указания относно методиката при изчислявяне стойността на метариалния актив, е за изискуема преценка коя от установените при първото разглеждане на делото стойности следва да се приеме за меродавна, тъй като при това разглеждане, независимо от събраните доказателства, съдът е възприел стойността на сградата в размер на пазарната цена от 29633,33 лв. по подадената декларация по ДДС. Ето защо и предвид липсата на заявено при приемане на писменото заключение конкретно искане на страната за доказателства, изясняващи съществото на спора, решаващият съд с основание е отклонил възражението и е приел докладваното от в. л. Козарев писмено заключение. В тази връзка следва да се има предвид, че административният орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на ползваното от него експертно заключение. Що се отнася до претенциите на втория жалбоподател, също относно неправилно изчисление на стойността на сградата, следва да се посочи, че процесуалният му представител в с. з. от 28.01.2015 г. е изразил недвуслимслено становище за приемане докладваното от в. л. Козарев писмено заключение. Предвид изложеното първоинстанционното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при съвкупна прецека на доказателствата по делото. При липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК това решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат на касационните жалбоподатели разноски не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение