Решение № 281 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5685/2007 г.

Решение № 281 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5685/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева С решение по настоящото дело от 13.I.2009 г. ВКС на РБ е отменил решението на СГС от 29.VI.2007 г. по гр. д № 1780/2006 г. и е дал ход за разглеждането му по същество, като е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание на 24.III.2009 г. заключението на в. л. В. Г. е прието. От събраните по делото доказателства, включително и чрез приетата от касационната инстанция експертиза, несъмнено се установява следната фактическа обстановка: С нот. акт № 4/1960 г. ищците са придобили по дарение от майка им част от имот пл. № 840 по кадастралния план на с. Б., м. "П". За тази част по първия регулационен план на вилна зона Б. от 1961 г. е отреден УПИ ХI-840 с площ 860 кв. м заедно с придаваемите се към него 77 кв. м от имот пл. № 9* Регулационната граница между У, последният собственост на ответниците /като правоприемници по договор за продажба от В. Б. /, е съвпадала с имотната, като спорното място, отграничено на скица № 1 към допълнителното заключение на СТЕ по буквите ЗИ и пунктирна линия /образуващи триъгълник/, е било в очертанията на имот пл. № 839 и няма нищо общо с имот № 8* По регулационния план от 1964 г. за двата УПИ няма промяна. В кадастралния план от 1980 г. имотите са нанесени с пл. № 611 /бивш № 839/ и № 612 /бивш № 840/ и с променени форми и площи, показани на скица № 2 към заключението, като спорното място е към имот № 6* а по линията ИЗ е нанесена старата граница между имоти № 839 и № 8* кадастралната основа на сега действащия регулационен план, ви сила от 1987 г., имоти № 839 и № 840 са нанесени с променени граници като имоти съответно с пл. № 611 и № 6* За част от имот № 6* площта на която се покрива с УПИ ХI-840 по предходния регулационен план, е отреден УПИ ХХХVII-612, а за имот № 611 и останалата част /процесната/ от имот № 6* По сега действащия регулационен план линията АБ по скица № 3 към заключението е нанесена като имотна граница между двата имота, която не съвпада със старата имотна граница, която е сегашната регулационна граница. Така нанесените граници намаляват границите на УПИ Х-839 с около 145 кв. м, респективно увеличават с толкова площта на частта от имот № 6* попадаща в регулация, спрямо тази на частта от бившия имот № 8* като за придобиването от ищците на собствеността върху това увеличение по делото няма данни. С увеличението лицето на имот № 612 има по-голяма дължина спрямо дължината на лицето на УПИ ХI-840. Това е била причината за искането от праводателя на ответниците да се попълни кадастралната основа на имот пл. № 611 с поставяне на знак за общност на процесното място, за което е издадена заповед № РД-09-180/26. Х. 1988 г., като в регулационния план такова попълване не е извършено, а и няма данни заповедта да е влязла в сила. По строителен протокол № 50/1.II.1972 г. на ищците е дадено разрешение за построяване на ограда по регулационните граници на УПИ ХI-840, вкл. по съвпадащата с имотната граница между него и имот № 8* като дължината на границата откъм улицата в протокола е посочена в размер на 19.10м заедно с придадените към УПИ ХI от имот № 9*0м. В строителен протокол № 13/7.VII.1978 г. не са посочени размерите на регулационните граници, поради което по него не може да се прави съпоставяне. Издадената на ищците от ТОА - Б. скица № АГ-94-Й-19/3.VII.1995 г. е изчертана грешно, тъй като регулационната граница с УПИ на ответниците не съвпада с тази по регулационния план от 1987 г. Съществуващата понастоящем изградена от ответниците през 1995 г. ограда съвпада с регулационната граница между двата УПИ на страните, респективно с имотната им граница по предишните планове. При тези обстоятелства се налага извод, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Не е налице една от предпоставките за това - право на собственост на ищците върху процесното място. От доказателствата по делото не се установяват твърденията на ищците, че дължината на регулационната граница на техния УПИ откъм улицата /от север/ е 27м /в исковата молба и в допълнителна молба от 7.IV.2000 г./, нито 24.30м /в саморъчно написана т. н. "защита и възражение" на Й. В. от 14.II.2003 г./, нито че процесното място е придаваемо им се по регулация /каквото се твърди в писмената им защита пред първоинстанционния съд/, нито че техния УПИ ХХХVII-612 е с площ 970 кв. м, а не 860 кв. м. С представените от тях нотариални актове № 4/1960 г. и № 11/1970 г. те се легитимират като собственици на УПИ ХХХVVII-612, но само в очертанията му по регулационната му граница с УПИ ХХХVI-611 на ответниците по сега действащия от 1987 г. регулационен план на в. з. Банкя, съвпадаща с имотната им граница по предишните два плана и със съществуващата понастоящем изградена от ответниците през 1995 г. масивна ограда. Това се потвърждава и от всички представени от тях скици /от 24.IV.1968 г., от 29.VI.1978 г. и от февруари 1980 г./ и строителни протоколи /от 1.VII.1972 г., от 7.VII.1978 г. и от 2.III.1979 г./, на които те изрично се позовават. Във всички тях очертанията на процесния УПИ ХХХVII-612 са еднакви /с почти изравнени дължини на северната и южната му граници /около 20м/ и с площ 860 кв. м. Това не е така единствено в скицата от 3.VII.1995 г., според която с процесното място площта на УПИ е 970 кв. м, но то се дължи на установеното по делото грешно изчертаване в нея на регулационната граница между двата УПИ. При тези обстоятелства и с оглед липсата на твърдения на ищците за придобиване на процесното място, за което се установи, че е с площ по графични данни около 145 кв. м, а не 300 кв. м, каквото е твърдението им, по някой друг от предвидените в закона способи, в т. ч. по давностно владение, са без значение за спора показанията на свидетелите, според които сега съществуващата ограда между процесните УПИ /съвпадаща с регулационната им граница/ не е изградена на мястото на предишната, а в мястото на ищците. Следва да се отбележи още и че показанията на св. Н, че предишната ограда е съществувала още от 1955 г., са изолирани и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, поради което те не следва да се кредитират. По изложените съображения предявеният ревандикационен иск относно процесното място с твърдяна площ 300 кв. м следва да бъде отхвърлен. С оглед този извод неоснователна и подлежаща на отхвърляне е и претенцията на ищците с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преместят оградата си по регулационната линия, отразена в скицата от 3.VII.1995 г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,