Решение № 475 от 12.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1649/2013 г.

Решение № 475 от 12.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1649/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. З., подадена чрез упълномощения му защитник срещу въззивна присъда от 05.06.2013 г. на Софийски градски съд, по внохд № 1360/13 г. Депозираната жалба обективира недоволство от постановения съдебен акт, изразено чрез волеизявление за налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, без да се визират конкретни форми на тяхното проявление и да се предлагат подкрепящи ги съображения. В допълнение към касационната жалба и в писмени бележки, представени от подсъдимото лице и от неговия процесуален представител се аргументират допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на релевираните оплаквания бланкетно се излагат възражения за недоказаност на повдигнатото срещу З. З. обвинение, базиращо се на предположения и подробно се развиват доводи за престъпната несъставомерност на инкриминираното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК, предпоставена от характеристиките на предмета на неправомерното посегателство и от липсата на виновно поведение на съпричастното лице. Аргументира се теза, че дори да се приеме, че процесното устройство е огнестрелно оръжие и подсъдимият З. е съзнавал тези му качества, то инкриминираното деяние е извършено при условията на неизбежна отбрана и сочи на малозначителност - институти, изключващи обществената опасност. Декларира се и прекомерна строгост при отмерване на санкцията по вид и размер - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 от НК. В съдебно заседание на 07.11.2013 г. З. З. и неговият договорен адвокат поддържат жалбата ведно с допълненията към нея, и при условията на алтернативност пледират за упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. т. 2 - 4 от НПК, чрез отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице или връщане на делото за ново разглеждане, съответно чрез неговата ревизия в санкционната му част. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл. 347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 13.11.2012 г., постановена по нохд № 2762/2012 г. Софийски районен съд е признал З. М. З. за невиновен в това, за времето от неустановена дата до 20.03.2011 г., в [населено място], да е държал огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С въззивен съдебен акт от 05.06.2013 г., по внохд № 1360/2013 г., в инициирано по протест на прокурора производство, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, Софийски градски съд е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и ангажирал наказателна отговорност на подсъдимия, като го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ЧЕТИРИГОДИШЕН изпитателен срок. Контролираният съд, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК, е проверил изцяло правилността на атакуваната присъда и след проведено допълнително съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото, е изградил своето вътрешно убеждение по относимите към обвинението факти. Компетентно съдебната инстанция е приела, че приобщените в хода на наказателното разследване доказателствени източници /обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Н. З., Р. С., Л. Г., протоколи за оглед на местопроизшествие, за доброволно предаване и за освидетелстване от 20.03.2011 г./ установяват по категоричен начин, че мотивиран от непрекъснатите незаконни посегателства спрямо притежавания от управляваното от него дружество "фирма" търговски обект - склад за строителни материали, находящ в [населено място], на 19.03.2011 г. З. З. монтирал на вратата на складовото помещение самоделно устройство /един брой метален детайл с пружина и резбовано бутало в единия край с дължина 90 мм, със завързана корда в края на лоста на буталото, и един брой метална тръбичка с нарез в единия си край, с дължина 70 мм/, произвеждащо изстрел, като за боеприпаси използвал патрон хилти и сачми. Безспорно са доказани предхождащите и последващи очертаната проява действия на подсъдимия - прибиране на ключовете от имащия достъп до работния обект негов служител Л. Г., с цел осигуряване на безопасност; уведомяване на сина му Н. за взетите предпазни мерки и самонараняването на лицето при опита да демонтира атипичното оръжие на другия ден, след размисъл за възможните вредоносни последици. По сигнал за случилото се на 20.03.2011 г., мястото е посетено от надлежните органи на реда, реализирали оглед по чл. 155-156 от НПК, при който било намерено процесното изделие, с гилза с взривен капсул, като според компетентните мнения на изследвалите го вещи лица, изготвили назначените в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство балистични експертизи, то представлява саморъчно изработено цевно оръжие, годно да възпроизвежда изстрел с боеприпас, при стационарно ползване и в преносимо състояние /без да е закрепено неподвижно/. В коментирания смисъл, лишени от доказателствена опора в материалите по делото, са твърденията в жалбата на договорния адвокат на З. З. за необезпеченост на обвинителната теза, основаваща се единствено на установените чрез показанията на низходящия родственик на подсъдимия - Н. З. фактически данни и на събраните при неспазване на процедурата по чл. 161 от НПК веществени доказателства. Разказът на свидетеля Н. З. е интерпретиран с юридически усет от въззивния съд, като при преценка на съдържанието му, характеризиращо се с житейска логика, достоверност и последователност, след съпоставка с всички гласни и писмени доказателствени средства, и съблюдавайки неговата родствена връзка и близки отношения с подсъдимото лице, е изведено заключение за доказателствената му стойност и сила. С проявен от въззивната инстанция професионализъм е интерпретиран и оспорваният протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2011 г., в частта с която е осъществена дейност по претърсване, при дерогиране изискванията на чл. 161 от НПК и иззето монтираното на склада устройство, което в проведено от Софийски градски съд открито заседание на 05.06.2013 г., е предявено по реда на чл. 284 от НПК на процесуалните страни. Същият като негоден е изключен от доказателствената маса, без визираното обстоятелство да обосновава невъзможност за установяване на предмета на инкриминираното посегателство и да води до непълнота в доказателствата. Процесното саморъчно изработено изделие е подробно описано от подсъдимия З. и от разпитаните в качеството на свидетели поемни лица, и е обект на прецизен анализ в допуснатите и изслушани балистични експертизи, поради което не съществуват каквито и да било съмнения в идентичността му с инкриминираното по делото огнестрелно оръжие. В рамките на установената и обоснована от инкорпорирания доказателствен материал, фактология въззивният състав правилно е приел, че неправомерното поведение на З. З. субсумира обективните и субективни признаци на особената правна норма на чл. 339, ал. 1 от НК. През инкриминирания период подсъдимото лице е държало самоделно направено устройство - метални детайли с корда, които след съединяването им в съвкупност представляват огнестрелно оръжие, годно да възпроизведе изстрел с боеприпас съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Подсъдимият З. е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ без изискуемото се от чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ППЗКВВООБ разрешение. Налице е и очертаната в закона форма на вина - пряк умисъл. В контекста на изложеното несъстоятелни са релевираните от защитата възражения за престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминирания акт, аргументирана с характеристиките на предмета на посегателство и с отсъстващо у З. З. знание за механизма на действие, предназначението и поразителните сили на използваното изделие. Обсъдените балистични експертни заключения, чрез използване на специални познания в областта на науката и техниката доказват, че инкриминираното самоделно /саморъчно изработено/ устройство е атипично огнестрелно оръжие, с възможности за възпроизвеждане на изстрел освен в случаите, когато е стационарно и трайно закрепено към определена повърхност, при преносимост и мобилност, което напълно удовлетворява лимитираните от нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ предписания. Доказателственият материал, инкорпориран чрез обясненията на З. З. и свидетелските показания на Н. З. и Л. Г., безспорно установяват и формирани в съзнанието на подсъдимото лице представи за това, че държи инкриминираното огнестрелно оръжие, без разрешение, при налична яснота за механизма на монтираното устройство, начина му на действие и евентуални вреди при неговото използване. Образователният ценз, житейски опит и технически умения на подсъдимия З., обективирани в дадените обяснения; и заявеното от него пред съда за подбудите за монтиране на устройството, за предприетото от него спрямо работещите в обекта служители и за причините на последвалото демонтиране, ценени във взаимовръзка със съдържимите се в депозираното от свидетелите кореспондиращи факти, сочи на вина и опровергава лансираната версия на престъпна субективна несъставомерност. Вината като субективен елемент на престъплението е психическо състояние на дееца, отразяващо субективното му отношение към общественоопасния характер на посегателството и неговите последици. Доктрината и съдебната практика са категорични, че при решаване на въпросите за нейната същност и параметри, компетентният орган е длъжен да изхожда от конкретиката на инкриминираните обективни прояви, консумираща посочения престъпен състав; да отчете предшествуващото и последващо поведение на виновния, и направените от него волеизявления, очертаващи налично знание и формирани представи за неправомерния характер на извършеното, което контролираната инстанция е съобразила. Противоречат на буквата и духа на закона и доводите на процесуалния представител на З. З. за правоприлагане на нормата чл. 12, ал. 1 от НК, изключваща претендираната наказателна отговорност на подсъдимия. Институтът на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето. При обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, приложението му е юридически недопустимо. Във визираните случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на "нападнатите" могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана. Обстоятелства, покриващи лимитираните в разпоредбата чл. 12 от НК императивни предпоставки не са доказани в рамките на разглежданото дело. В обхвата на възложените касационни правомощия, упражняването на които е детерминирано от визираните от процесуалните страни основания, настоящият съд счита, че фактическите констатации в атакувания въззивен акт, преценени при съблюдаване тежестта на инкриминираното посегателство и данните за личността на дееца налагат обаче правни изводи за формално установени обективни и субективни признаци на предвиденото в чл. 339, ал. 1 от НК престъпление, и обосновават правоприлагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл. 9, ал. 2 от НК мотивира нейната приложимост спрямо всички престъпни деяния, включително досежно общоопасните престъпления/Гл. единадесета, раздел I/ Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяния, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления. Същата е и едно от съществените обстоятелства, които определят тежестта, вида, и размера на лимитираното наказание. Тези две характеристики на обществената опасност като основно качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК и обективирани в предвидените от закона за същото, наказателни санкции. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпно посегателство е от значение обаче, за да се реши дали то /деянието/ е престъпление, или макар да е формално съставомерно, но неразкривайки /изключвайки/ висока степен на обществена опасност е малозначително, във визираните от закона форми. На подобни обстоятелства индицира настоящото дело. Характерът на непосредствения обект на посегателство и фактите, значими за конкретната възможност, която осъществената неправомерна дейност създава за определено засягане на охраняваните обществени отношения /продължителност на времето, през което самоделното устройство е било монтирано (един ден), място (на вратата на складово помещение в индустриалната зона на [населено място]), особености на предмета на посегателство и предприетите действия по демонтирането му с цел предотвратяване на непредвидими вреди/; коментирани на плоскостта на доказаните мотиви за инкриминирания акт /противодействие на непрекъснати кражби и незаконни посегателства срещу собствеността/; и анализирани във връзка с личностните данни за подсъдимия З. /67-годишен мъж, с висше образование, неосъждан, в тежко здравословно състояние (претърпял сърдечни операции и с имплантирани клапни протези), с безупречно процесуално поведение/, без да изключват обществената опасност, аргументират явна незначителност по чл. 9, ал. 2 от НК, пр. 2 от НК. Инкриминираното от обвинителната власт деяние не демонстрира типичната за този вид прояви обществена опасност и не обосновава използване и приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и то не следва да бъде определено като престъпно, с произтичащите от това последици, препятствуващи търсене и реализиране на наказателна отговорност на З. З. По изложените съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената му компетентност и упражнявайки правомощията си в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да отмени атакувания въззивен акт от 05.06.2013 г., с който З. З. е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при условията на чл. 66 от НК, за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като го признае за невиновен и оправдае по повдигнатото срещу него обвинение. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение