Решение № 5239 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2010 г.

Решение № 5239 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение 04.12.2009 г. по адм. д. № 326 от 2009 г. Шуменският административният съд отменил решение № 56 от 24.09.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Шумен, с което е потвърдено разпореждане № ГПР-1817#2 от 17.08.2009 г. на ръководителя на "пенсионно осигуряване, с което е прекратена наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на Дончо Стайков Панеков от Шумен считано от 15.09.2008 г. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че наследствената пенсия на Дончо Стайков Панеков /ответник в това производство/ е изплатена до 31.01.2009 г. и не е представено уверение за учащ след тази дата /летен семестър на учебната 2008/2009 г., че със заповед № 78 от 02.02.2009 г. декана на Факултета по телекомуникации към ТУ - София той е прекъснал обучението поради незаверен зимен семестър на учебната 2008/2009 г. При тези данни административният съд е приел, че при прекъсване поради незаверен семестър лицето губи качеството си на учащ и нямат право на наследствена пенсия за времето на прекъсването, че наследствената му пенсия следва да бъде прекратена от датата на заповедта на декана понеже няма определена в заповедта друга дата, че тази дата не е задължително да бъде от началото на учебната година или семестър за съответния курс, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО поради отпадане на основанието за получаването й. Това становище на административния съд е правилно. За времето на прекъсване на обучението поради незаверен семестър статутът на учащ се прекъсва от датата, посочена в заповедта на ректора. Ако няма посочена дата, както е в случая лицата губят качеството си на учащ от датата на заповедта на ректора. При продължаване на обучението, след като лицето представи уверение за записване на същия или следващия семестър за съответния курс, наследствената му пенсия се възстановява от началото на учебната година или семестър. Следователно, след като в случая пенсията не е прекратена от началото на незаверения семестър, пенсията не се възстановява при представяне на документ за записан повторно същия семестър. След като в този случай пенсията е прекратена от датата на заповедта на декана, то възстановяването й се извършва след представяне на документ за записан следващ семестър. Това е така, защото на Дончо Стайков Панеков е била изплатена наследствена пенсия през незаверения семестър на учебната 2008/2009 г., поради което той не може да получава повторно наследствена пенсия за същия презаписан семестър. Затова в такъв случай, за дата, от която следва да бъде възстановена пенсията следва да се приеме началото на следващия записан семестър, следващ този, до който е изплатена пенсията. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 200 лв. е неоснователно. Документирано е по делото, че адвокат Кадрева е била упълномощена да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции срещу 300 лв. адвокатско възнаграждение, което е присъдено с решението на административния съд. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разноските за възнаграждение на един адвокат. Разходите по ангажираната защита се свеждат до възнаграждението, което е платено за този адвокат. Очевидно е, че противната страна не следва да бъде обременена със заплатено адвокатско възнаграждение, извън първоначално договорения адвокатски хонорар, който включва и защитата пред касационната инстанция. В случая не може да бъде търсено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., защото страната сама се е натоварила с този разход. По изложените съображения, Върховният административен съд,