Решение № 1630 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12801/2016 г.

Решение № 1630 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12801/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР против решение № 5810/7.09.2016 г., постановено по адм. дело № 7138/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед № 4064з-595/16.06.2015 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Е. Т. В., чрез пълномощника си адв. Иванов оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд С. - град е била заповед № 4064з-595/16.06.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, с която на Е. Т. В., изпълняващ длъжността "полицейски инспектор" в 03 група на сектор "Летищна сигурност - А. С." от ГПУ - С. при РДГП - Аерогари е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение изразяващо се в това, че на 28.02.2015 г. изпълнявайки служебните си задължения, след като е бил уведомен от младши инспектор Л. Р. - старши полицай в 03 група на сектор "Летищна сигурност - А. С." от ГПУ - С. и е установил лицето г-н П. А., което е подало сигнал за кражба, не е организирал приемането на съобщението за извършено престъпление от общ характер и регистрирането на заявителски материал, а е препратил лицето в друга структура на МВР, което представлява нарушение на чл. 6 и чл. 10 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за извършени престъпления от общ характер, утвърдени в МЗ рег. № 8121з-780/24.10.2014 г., според които разпоредби: "всеки служител на МВР приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление, е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на настоящите правила, както и когато съобщението за извършено престъпление е от компетентност на друга структура на МВР, същото се приема и регистрира във входящия дневник и материали се изпращат на съответната структура". Прието е също така нарушение на задълженията по Специфична длъжностна характеристика за длъжността полицейски инспектор VI-V степен в група "ЛС" от ГПУ и в група на сектор "ЛС" от ГПУ към РД "ГП"- Аерогари рег. № 22909/10.05.2013 г., като в раздел III "Основни длъжностни права и задължения" е посочено: "ръководи, контролира и отчита работата на гранично-полицейски наряди", както и "организира взаимодействието между нарядите и с други служби на полицията и ведомствата". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушение от страна на Велинов. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение от страна на полицейски инспектор Велинов на чл. 6 и чл. 10 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени в МЗ рег. № 8121з-780/24.10.2014 г., поради което поведението му неправилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не е установено дисциплинарното нарушение, за което органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник. Посоченото в оспорената заповед нарушение на чл. 6 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, визира задължение за всеки служител на МВР приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление, е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране по реда на настоящите правила, като в чл. 10 от същите е посочено, че когато съобщението за извършено престъпление е от компетентност на друга структура на МВР, същото се приема и регистрира във вх...дящия дневник и материали се изпращат на съответната структура. По отношение на Велинов дисциплинарнонаказващият орган е изложил мотиви, че на 28.02.2015 г. изпълнявайки служебните си задължения, след като е бил уведомен от младши инспектор Л. Р. - старши полицай в 03 група на сектор "Летищна сигурност - А. С." от ГПУ - С. и е установил лицето г-н П. А., което е подало сигнал за кражба, не е организирал приемането на съобщението за извършено престъпление от общ характер и регистрирането на заявителски материал, а е препратил лицето в друго структура на МВР. Доказателствата по делото обаче установяват, че след като служителят е бил уведомен около 15:00 часа от младши инспектор Л. Р. за получен сигнал от две лица за липса на катализатор от автомобил "Т. Л. К.", паркиран в обществения паркинг на Терминал 2 на Л. С., същият пристига на мястото и установява, че автомобилът е "Т. Л. К." с рег. № СА3890 МР, собственост на "Начала 2007", със седалище и адрес на управление гр. С., улица "К." № 11, представлявано от П. К. А., изпълнителен директор и разяснява на г-н Арнаудов последващата процедура, в резултат на което същото лице е подало жалба в 01 Районно управление. Още повече, че в докладна записка относно извършена проверка по сигнал и допълнена с писмо № 8177р-7107/24.04.2015 г. по описа на ГПУ - С. изготвена на 05.05.2015 г. от началника на ГПУ - С. до директора на РДГП Аерогари е посочено в т. 3, че РДГП Аерогари и ГПУ - С. не разполагат с група за извършване на оглед на местопроизшествие, неотменна част от процедурата свързана с разследване на евентуално престъпление като посоченото, а в т. 6 е посочено, че съгласно провеждани срещи през 2013 г. и 2014 г. с ръководството на СДВР и 01 РУП - СДВР е установен ред за действие при получаване на данни за извършено престъпление от общ характер на територията на летищния комплекс, като същият е заложен и в плана за взаимодействие между РДГП Аерогари и СДВР (рег. № 4811/2013) и план за взаимодействие между ГПУ-С. и 01 РУП - СДВР (рег. № 30625/2011 г.), според който при извършване на престъпление от общ характер на територията на летищния комплекс, служителите на ГПУ - С. при необходимост да предприемат действия по запазване на местопроизшествието и да уведомяват 01 РУП-СДВР. Поради това и не би могло да се вмени като извършено от Велинов дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на чл. 6 и чл. 10 от Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като не се установява, че след надлежното му уведомяване за получен сигнал от две лица за липса на катализатор от автомобил "Т. Л. К.", паркиран в обществения паркинг на Терминал 2 на Л. С., за полицейски инспектор Е. Т. В. е възникнало задължение за извършване на действия, извън кръга на извършените от същия, като след отправяне на разяснения към лицето Арнаудов е образувано досъдебно производство (ДП) № 225-ЗМК-559/2015 г. по описа на 01 РУ-СДВР, което се подкрепя от представените по делото писмени доказателства. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на такова задължение, което не е изпълнено. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са констатирани от АС. О. са изводите на първоинстанционния съд, че са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, като действително не са налице доказателства, че Велинов е запознат с резултатите от обобщената справка № 4064р-3619/26.05.2015 г., на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган в оспорената заповед. Връчването на справката, обобщаваща резултата от разследването, е предпоставка и гаранция за упражняване на субективното право на служителя да даде допълнителни обяснения или възражения по установените от разследването резултати. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства не доказват носене на дисциплинарна отговорност от страна на касационния ответник. В случая пред касационната инстанция не се представят доказателства, които да обосновават извода за неправилност на съдебния акт и в този смисъл следва да бъдат приети за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд. Поради това решението на АССГ, с което е отменил заповед № 4064з-595/16.06.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане и доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция, Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР следва да бъде осъдена да заплати на Е. Т. В. сумата от 600 (шестотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на разноските пред касационната инстанция съдът счита за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, още повече, че същите са в размер близък до минималния, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд е недопустимо за разглеждане в касационното производство. Страната разполага с процесуална възможност да поиска изменение на решението в частта му за разноските от първоинстанционния съд, в случай, че е направила своевременно искане за присъждането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение