Решение № 10019 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 457/2014 г.

Решение № 10019 от 16.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 457/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мара Костадинова Стефанова, действаща като ЕТ "Ралена - Мара Стефанова" - гр. Генерал Тошево, чрез пълномощника адв. Милен Кадикянов, против решение № 129/23.10.2013 г., постановено по адм. дело № 227/2013 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № 3/13.02.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 732/20.12.2012 г., издадено от началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на жалбата, подари невнасяне на дължимата държавна такса в указания срок и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Възражението на ответната страна за недопустимост поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса в указания срок е неоснователно. Касационната жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса с разпореждане на съдия в Административен съд - гр. Добрич. Съгласно тълкувателно решение № 4 от 17.10.2011 г., постановено по тълк. дело № 9/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, първоинстанционният административен съд няма правомощия да връща или оставя без разглеждане касационната или частната жалба и протести на прокурора срещу актове на първоинстанционния административен съд. Предвид това, дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовност на касационната жалба и съответно - неотстраняването й в срок, не може да обусловят извод за нередовност на жалбата. Тази преценка следва да бъде направена от касационната инстанция, а в случая при образуване на делото пред касационната инстанция държавната такса вече е била внесена и жалбата не е имала нередовности. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение № 129/23.10.2013 г., постановено по адм. дело № 227/2013 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, е отменено решение № 3/13.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 732/20.12.2012 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Добрич, в частта относно постановеното с тях събиране на сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 732/20.12.2012 г. в размер на 92,63 лв., представляваща нанесена на бюджета на държавното обществено осигуряване /ДОО/ щета от неправомерно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане на Диана Иванова Тодорова за периода от 01.12.2006 до 15.12.2006 г., ведно със съответстващите му лихви за забава в размер на 122,28 лв., начислени към 06.12.2012 г. Съдът е отхвърлил оспорването на ЕТ "Ралена - Мара Стефанова" против решение № 3/13.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 732/20.12.2012 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ в останалата част. Осъдил е ЕТ "Ралена - Мара Стефанова" да заплати на административния орган сумата 892,84 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението в частта, с която съдът е отменил решение № 3/13.02.2013 г. на директора на ТП на НОИ и съответната част от потвърденото с него разпореждане № 732/20.12.2012 г., не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата на търговеца против решението на директора на ТП на НОИ, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е разпоредено възстановяване на сумите за неправомерно изтеглени суми от ДОО за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и парични обезщетение за отглеждане на малко дете на лицата Диана Иванова Тодорова, Сузана Юлиянова Калинова, Сание Мустафа Ахмед и Живка Николова Георгиева. Относно изплатеното обезщетение за временна неработоспособност съдът е приел, че лицето Сузана Калинова не е имала необходимия 6-месечен осигурителен стаж за придобиване право на обезщетение съгласно чл. 48а КСО, поради което осигурителят неправомерно е изтеглил сумите от ДОО за това обезщетение. Относно обезщетенията за отглеждане на малко дете съдът е изложил, че разходите са извършени от осигурителя, без да са били налице необходимите разходооправдателни документи - подадени заявления от майките за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, заповеди на работодателя за разрешаване на такъв отпуск, както и молби-декларации за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 КСО. Наред с това относно Диана Тодорова съдът е приел, че за част от периода е налице още едно обстоятелство, обуславящо неправомерност на разхода - детето й е посещавало детско заведение, поради което същата не е имала право на обезщетение съгласно чл. 53, ал. 4 КСО. Във връзка с направеното възражение за погасяване по давност на вземанията за 2006 г., съдът е изложил, че съгласно общото правило на чл. 171, ал. 1 ДОПК петгодишният давностен срок е започнал да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да бъде платено. Поради това, че в случая е безспорно установено, че всички плащания от ДОО, отнасящи се за периоди от 2006 г., са получени след 01.01.2007 г. /сумите са изтеглени от осигурителя от сметката на ДОО след тази дата/ и тогава е настъпила щетата за ДОО, то давностният срок е започнал да тече от 01.01.2008 г. и не е бил изтекъл към датата на започване на ревизионното производство - 24.10.2012 г. Съдебното решение в обжалваната част е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена пълна финансова ревизия по разходите на ДОО на ЕТ "Ралена - Мара Стефанова", резултатите от която са отразени в ревизионен акт за начет вх. № 1/07.12.2012 г. /пореден № 732 в РУСО от 20.12.2012 г./ и приложените към него справка № 1 за неправилно изплатени парични средства от бюджета на ДОО за периода 23.03.2006 г. - 30.09.2012 г. и анализ на резултатите от извършената финансова ревизия, съставени от финансовия ревизор, който е провел ревизията. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че ЕТ "Ралена - Мара Стефанова" - гр. Генерал Тошево като осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО е изтеглил от държавното обществено осигуряване суми за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и на парични обезщетения за отглеждане на малко дете, в нарушение на нормативните изисквания за възникване на право на съответното обезщетение или без това право да е упражнено по надлежния ред. Относно паричното обезщетенията за временна неработоспособност за бременност и раждане на Сузана Юлиянова Калинова за периода от 08.10.2006 г. до 19.02.2007 г. е установено, че същата не е имала 6- месечен осигурителен стаж към датата на настъпване на риска - 08.10.2006 г., както и към датата на изтичане на отпуска по последния болничен лист, поради което не отговаря на изискването по чл. 48а КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 69/2004 г. Продължителността на осигурителния стаж на лицето към датата на настъпване на риска е установена при извършената ревизия и в производството по обжалване на административния акт не са представени доказателства, от които да се установява, че към посочената дата Сузана Калинова е отговаря на посоченото изискване. В разпоредбата на чл. 48а КСО /в приложимата редакция/ е предвидено, че осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Правилно съдът се е позовал на данните в Регистъра на осигурените лица относно продължителността на осигурителния стаж на това лице, тъй като от осигурителя не са подадени коригиращи декларации, както и правилно не е приел за меродавни представените на вещото лице и обсъдени от същото трудов договор и копие на част от трудова книжка, в които е вписана продължителност на работното време 8 часа, а не 5 часа, както са подадени данните в регистъра. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата против решението на директора на ТП на НОИ в тази част. По сходни съображения решението е правилно и в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата относно паричното обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 01.12.2006 г. до 09.01.2007 г., изплатено на Живка Николова Георгиева. Безспорно е установено, че към началната дата на изплащане на това обезщетение посоченото лице не е имало 6-месечен осигурителен стаж. В приложимата за това обезщетение разпоредба на чл. 52а КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 69/2004 г., е предвидено, че осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Относно паричните обезщетения за отглеждане на малко дете, изплатени на Диана Иванова Тодорова - за периода 18.12.2006 г. - 13.09.2008 г. в размер на 4092,13 лв., на Сузана Юлиянова Калинова - за периода 20.02.2007 г. - 20.10.2008 г. в размер на 3976,91 лв. и на Сание Мустафа Мехмед - за периода 01.12.2006 г. - 24.09.2007 г. в размер на 1732,63 лв., от фактическа страна е установено, че от същите лица не са подавани молби за ползване на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ - за отглеждане на малко дете, и съответно от работодателя ЕТ "Ралена - Мара Стефанова" не са издавани заповеди за разрешаване ползването на такъв отпуск. Такива документи не са били представени в хода на административното производство, включително при обжалването на разпореждането по административен ред, както и в съдебното производство, поради което първоинстанционният съд обосновано е приел, че такива документи не съществуват. Възражението на жалбоподателя, че при извършване на финансовата ревизия не са му били връчени редовно задължителните предписания, съдържащи искания за представяне на тази документи, е прието от съда за основателно относно част от предписанията /според представеното копие на предписанието с изх. № К-5481/29.06.2012 г., същото е редовно връчено по пощата/, но както правилно е посочил съда, лицето е имало възможност да представени доказателства в производството по обжалване на акта, включително пред съда, но не го е сторило. В съдебното производство жалбоподателят е представил молби-декларации за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до ЕТ "Ралена - Мара Стефанова", подадени, съответно - от Диана Иванова Тодорова с дата 18.12.2006 г. за периода 18.12.2006 г. - 13.09.2008 г., от Сузана Юлиянова Калинова с дата 20.02.2007 г. - за периода 20.02.2007 г. - 20.10.2008 г. и от Сание Мустафа Мехмед с дата 01.12.2006 г. за периода 01.12.2006 г. - 24.09.2007 г., и въпреки несвоевременното представяне на тези молби-декларации, съдът е приел, че такива са били подадени пред осигурителя. Същевременно обаче няма доказателства от посочените лица да са били подадени молби до работодателя за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно от същия да са издадени заповеди за ползване на такъв отпуск, жалбоподателят изобщо не поддържа твърдение, че молби са били подавани, съответно - че са били издавани заповеди за отпуск. В чл. 45 и 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 54/2006 г., е разписан реда, по който се разрешава отпуска за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ и предвид конкретните данни по делото, този ред не е спазен. В съответствие с това, правилно първоинстанционния съд е приел, че от осигурителя неправомерно са изтеглени суми за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. В разпоредбата е предвидено, че след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката /осиновителката/ се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За надлежното упражняване на правото на такова обезщетение е необходимо майката да ползва допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете и след като в случая не е доказано ползването на такъв отпуск, то не е имало основание за изплащане на обезщетение. По изложените съображения, на осигурителя са били известни всички факти, имащи значение за изплащане на обезщетенията на посочените лица. Като осигурител едноличният търговец неправилно е извършил осигурителни разходи, като е изтеглил от бюджета на ДОО суми за посочените обезщетения, които не са дължими, с което е причинил щета на ДОО. Изпълнена е първата хипотеза по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, според която контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет, за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. В съответствие с разпоредбата на чл. 110, ал. 3 КСО въз основа на ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 732/20.12.2012 г. на началника на отдел "КПК", което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. Добрич. В касационната жалба не са изложени конкретни твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение. В основната част жалбата преразказва и обобщава /при това неточно/ първоинстанционното решение, прави се също предложение да бъде възприето предположението на вещото лице по съдебната експертиза, че не биха били налице недокументирани разходи, ако представените молби-декларации от майките се приемат като документи, съчетаващи трите изисквания за получаване на обезщетението /т. е. като молби за отпуск, заповеди за отпуск и молби-декларации за изплащане на обезщетения/. Това предложение за разрешение на правния спор не може да бъде възприето, тъй като противоречи на цитираните по-горе нормативни изисквания. Доводите, които са изложени в касационната жалба, са били поддържани и пред първата инстанция, обсъдени са от съда и настоящият състав споделя направените изводи. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт в посочената част - относно възстановяване на суми в размер на 10461,53 лв. главница /представляваща разлика между определената с разпореждането сума в размер на 10554,16 лв. и сумата, за която първоинстанционният съд е отменил акта - 92,63 лв./, както и лихва в размер на 11680,44 лв. /представляваща разлика между определената с разпореждането сума - 11802,72 лв. и отменената с решението на съда - 122,28 лв./. Въпреки, че пред настоящата инстанция не се оспорва изводът на съда за неоснователност на възражението за погасяване на задълженията за 2006 г. по давност, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя този извод. Не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,