Решение № 147 от 4.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 614/2010 г.

Решение № 147 от 4.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 614/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

С определение № 436/23.VI. 2010 г., постановено по ч. т. дело № 640/09 г. от състав на Второто отделение на ТК на ВКС е била допусната до разглеждане по същество подадената от "И. " ЕООД-гр. См чрез неговия управител Т. К. Д. молба за отмяна с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК на влязлото в сила първоинстанционно решение № 288 на К. ОС, ГК, от 27.ХII.2007 г. по гр. дело № 67/07 г. С този съдебен акт дружеството е било осъдено да заплати на едноличния търговец М. Д. М. от гр. К., действащ с фирмата "М`80-М. М. ", сума в размер на 33 580 лв., част от която в размер на 17 000 лв. била дадена в заем съгласно сключен между страните по спора договор от 31.V. 2006 г., а разликата от 16 580 лв. - представляваща неустойка по същия договор за заем за периода от 16.VI.2006 г. и до 31.I. 2007 г., ведно със законната лихва върху общо присъденото, считано от 19.II. 2007 г. и до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на сумата 2 099 лв. Това първоинстанционно решение е било изцяло потвърдено с решение № 218 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 30.IV.2008 г., постановено по гр. дело № 198/08 г., а с определение № 340/29.Х.2008 г. по ч. т. дело № 359/08 г. състав на Второто отделение от ТК на ВКС е оставил в сила разпореждане на апелативната инстанция от 4.IХ.2008 г. за връщане на касационната жалба на "И. " ЕООД-гр. См (с вх. № 2281/28.V. 08 г.), подадена срещу въззивното решение.

Поддържа се в молбата за отмяна от страна на управителя Т. К. Д., че горепосоченото влязло в сила съдебно решение на първостепенния съд следвало за бъде отменено, понеже в резултат от нарушаване на съдопроизводственото правило досежно призоваването му - чл. 50, ал. 4 ГПК (отм.), търговското д-во е било лишено от участие в процеса и пред двете редовни съдебни инстанции, което представлявало отменително основание по т. 5, предл. 1-во на чл. 303, ал. 1 ГПК. Инвокирани са и доводи, че макар пред двете низови съдилища д-вото да е било представлявано от адв. М. Г. от АК-См, пълномощното му не било подписано от управителя Т. К. Д.

Едноличният търговец ответник по молбата за отмяна М. Д. М. от гр. К. е изразил в откритото с. з. пред ВКС становище чрез процесуалния си представител адв. Р. Вл. Р. от АК-Пл, че същата е неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните в настоящето извънинстанционно производство и съобрази данните по приложените гр. дело № 67/07 г. по описа на К. ОС и гр. дело № 198/08 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, намира че подадената от "И. " ЕООД-гр. См молба за отмяна на постановеното по първото от горепосочените две дела решение, което е влязло в сила, е неоснователна.

Съображенията за нейното оставяне без уважение са следните:

Видно от заведената в К. йския ОС молба с вх. № 1784/9.V.2007 г. на управителя и едноличен собственик на капитала на "И. " ЕООД-гр. См е, че в производството пред съдилищата по осъдителния иск на ЕТ "М`80-М. М. " упълномощен "от името на д-вото да подписва всички документи /в това число и призовки!/" е бил бащата на управителя - К. Т. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, снабден с общо нотариално заверено пълномощно от 14.ХI.2005 г., т. е. отпреди завеждане на първоинстанционното гр. дело № 67/07 г. Гражданският спор, който е бил предмет на разрешаване с постановеното по това дело и влязло в сила осъдително решение, чиято отмяна понастоящем се претендира, е бил между търговци, като ответникът "И. " ЕООД-гр. Смолян е имал и качеството на юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 - във вр. чл. 113, предл. 1-во ТЗ. От значение за основателността на настоящата молба за отмяна е не дали Т. К. Д. в лично качество е бил лишен от възможност да участва в процеса, а дали същата възможност е била осуетена спрямо представляваното от него по реда на чл. 18, ал. 1 ГПК (отм.) юридическо лице. За призоваването на последното в процеса пред първата, както и пред въззивната инстанция, приложимо е било съдопроизводственото правило на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), съгласно което търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Като последица от молбата на Т. К. Д. от датата 9 май 2007 г. до К. йския ОС процесуалното представителство на притежаваното от него еднолично д-во с ограничена отговорност е следвало - по арг. от чл. чл. 18 и 20, ал. 1, б. "в" и "а" ГПК (отм.), да се осъществява от адвокат, както на практика е станало, видно от протоколното определение за редовно проведеното открито с. з. пред К. йския ОС на датата 14.V.2007 г., в хода на което е бил оставен без уважение повдигнат от адвоката М. Ив. Г. отвод за липса на местна подсъдност, но инвокиран за първи път в горепосочената лична молба на управителя. След като в това заседание е било категорично установено, че седалището и адреса на управление на "И. " ЕООД са в гр. См, на ул. "В. Д. " № 6, според посочено в приложеното към исковата молба удостоверение от 22.I.2007 г. на С. ОС по ф. д. № 43/1996 г., доводът, че юридическото лице настоящ молител е било лишено от възможност да участва в процеса, приключил с влязлото в сила осъдително решение, чиято отмяна се претендира, е неоснователен. Липсата на промяна в тези данни относно регистрацията на "И." ЕООД-гр. См се потвърждава и от представеното като приложение към молбата за отмяна удостоверение по същото фирмено дело към дата 20.ХI.2008 г.

Макар в молбата за отмяна на "И. " ЕООД-гр. См пряко да не се поддържа, че д-вото не е било надлежно представлявано, следва да бъде обсъден и доводът на управителя му Т. К. Д., че той не бил упълномощавал адв. М. Г. от АК-См, понеже положеният в договора за правна защита и съдействие № 20434/12.V. 2007 г. след думата "клиент" подпис не бил негов, така както и подписът след думата "упълномощител" на гърба на договора, представляващ същинското адвокатско пълномощно. Меродавно е както обстоятелството, че и върху двата документа е поставен мокър печат на търговското д-во, но така също и че представителната власт на адвоката Г. е могла валидно да възникне посредством преупълномощаването му от страна на бащата на управителя - К. Т. Д., а не на последно място, че въззивната жалба срещу първоинстанционното осъдително решение е била подписана лично от управителя на "И. " ЕООД. В заключение, ирелевантно към предмета на доказване в настоящето извънинстанционно производство е обстоятелството, че от датата 6.ХI.2006 г. този управител имал свой постоянен адрес в гр. Бургас.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение