Решение № 23 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2007 г.

Решение № 23 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ бр. 59/2007 г.) Образувано е по жалба на В. Н. А. и К. Н. К. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 13.06.2007 г. по гр.д. № 417/2007 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), чл. 154 ГПК (отм.), а също така поради необоснованост, довела до противоречие с материалния закон. Ответникът по касация Д. Г. Л. изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли, с оглед резултата по спора, констативният нотариален акт, ползващ ищците, да бъде отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е положителен установителен иск за собственост, като ищците поддържат две основания за придобиване на собствеността - реституция по ЗСПЗЗ, евентуално придобивна давност, считано от 17.11.1994 г. С обжалваното решение, въззивният съд, в процедура по чл. 218з ГПК, като е отменил това на първостепенния Великотърновски районен съд, е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на наследниците на К. Н. Х. е възстановена собствеността върху имотите, посочени в заявлението им по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, с план за земеразделяне - решение от 7.10.1992 г. Няма последващо, с което въз основа на влезлия в сила план, да са определени конкретните земи, спрямо които настъпва реституционния ефект. Вместо това, с ново решене от 10.03.1994 г., без наличие на основания по чл. 17, ал. 6 или ал. 7 ЗСПЗЗ, ОСЗГ възстановява повторно собствеността върху имотите по същото заявление, но вече в съществуващи стари реални граници в местност "Над средния път". На 17.1.1994 г. е издадено трето решение, това, от което черпят права ищците, с което собствеността е възстановена в стари реални граници, но в друга местност - "Бозалъка" Въз основа на последното решение, Д. К. Н. (наследодател на ищцата В) и К. Н. К. се снабдяват с нотариален акт за собственост -, том 13, дело № 4572/1995 г. на нотариуса при Великотърновския районен съд. Преди това, на наследниците на Г. Д. Л. е възстановена собствеността върху заявените от тях земи с план за земеразделяне, като след това е издадено и решение, с което спорният имот, обособен по влезлия в сила план, им е отреден. След извършена от наследниците на Л. доброволна делба, той е поставен в дял на ответника Д. Г. Л. Прието е от правна страна, че решението на ОСЗГ от 1994 г., от което черпят права ищците е нищожно, като издадено при наличие на влязло в сила, неотменено по пътя на обжалването, решение от 1992 г. Владението въз основа на него е на основание, което не е годно да създаде права, поради което и ищците не могат да се позовават на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Не са придобили собствеността и по силата на чл. 79, ал. 1 ЗС, защото от ноември 1994 г., посочен като начален момент на владението, до подаване на исковата молба на 27.03.2007 г., не е изтекъл изискуемия 10-годишен срок. В заключение, въззивната инстанция е достигнала до извод за липса на активна материалноправна легитимация, поради което е и отхвърлила иска. Решението е обосновано и постановено при точно съблюдаване на процесуалните и материално-правни норми. Не отговаря на данните по делото твърдението на касаторите, че съдът не се е съобразил с указанията, дадени в предходното решение на касационната инстанция, да извърши проверка за валидността, евентуално за материалната законосъобразност на административните решения по ЗСПЗЗ. В изпълнение именно на това и при наличните по делото данни, съдът е достигнал до извод за нищожност на решенията от 1994 г., издадени от ОСЗГ - Велико Търново и в частност на последното от 17.11. Заключението е обосновано и съобразено с материалния закон. Великотърновският окръжен съд, след като е приел, че К. и А. не са собственици на земеделската земя, не е имал основание да проверява материалната законосъобразност на административните решения, от които на свой ред черпи права ответникът. По така предявения иск, преди всичко ищците трябва да установят по пътя на пълно главно доказване, че са собственици на спорната вещ на заявените от тях придобивни основания. Щом това не е установено, за резултата по спора е без значение дали от своя страна ответникът е носител на правото на собственост или на друго вещно право върху същата вещ. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че не са въведени възражения, нито има данни по делото, които биха могли да наведат съда на извод за недействителност или материална незаконосъобразност на решението по чл. 14, ал. 2 ЗСПЗЗ и последващото, с което е индивидуализиран възстановения имот на наследниците на Л. Изложеното по-горе се отнася и до нотариален акт № 588/14.2.2007 г., с който Л. в хода на процеса е признат за собственик на земята, на основание цитираните решения на ПК и договор за доброволна делба. Искът е отхвърлен, не защото ответникът е собственик на вещта (съдът не е формирал правни изводи по този въпрос), а защото ищците не могат да се легитимират като такива. Независимо от това, съдът намира за нужно да изясни, че въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 154 ГПК, както се поддържа в касационната жалба, като не е провел процедура по цитирания текст относно горния нотариален акт. Оспорването му от ищците, по своето съдържание не съставлява изявление срещу обвързващата съда формална и/или материална доказателствена сила на нотариалното удостоверение. Процесуалният им представител адв. М е възразил, че не може да се издава нотариален акт, при наличие на друг (в полза на ищците). По съществото си, това е твърдение за незаконосъобразност на самото нотариалното действие, което в случая няма връзка с производството по чл. 154 ГПК, а и по съществото си е неоснователно. Следва, също така да бъде изяснено, че обсъжданият нотариален акт не създава, а само констатира вече придобитото от Л. право. И без него, той би могъл валидно да се легитимира като собственик с решението на ПК и договорът за доброволна делба. При тези съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, съобразено е с материалния закон, приложен към правилно установените по делото факти, които съдът е обсъдил в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да се е отразило върху правилността на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Констативен нотариален акт № 1* том 13, дело № 4572/1995 г. на нотариуса при Великотърновския районен съд, с който Д. К. Н. и К. Н. К. са признати за собственици на процесната земя, не е съответства на установените по делото материални права. Същият създава привидност и по силата на чл. 431, ар. 2 ГПК (отм.), следва да бъде отменен от съда. Това не е сторено от въззивния съд, но пропускът може да бъде отстранен от настоящата инстанция. Приложението на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)е предписана от самия закон последица, която съдът прилага, дори без искане на страните (срв. разясненията, дадени в ТР № 178-81 - ОСГК). МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение