Решение № 11931 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14309/2015 г.

Решение № 11931 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14309/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. М. Т. от гр. Б. против решение № 1626 от 2.11.2015 г. по адм. дело № 621 по описа за 2015 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-01-2 от 14.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Б. и потвърдените с него разпореждания № 011-00-871-3/19.06.2015 г. и № 011-00-871-4/19.06.2015 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Б. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Б. е решение № 1040-01-2 от 14.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б. и потвърдените с него разпореждания № 011-00-871-3 от 19.06.2015 г. и № 011-00-871-4 от 19.06.2015 г. С първото разпореждане е отменено разпореждане № 011-00-871-1 от 15.05.2015 г., с което на Т. М. Т. от гр. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица. С второто разпореждане е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по съображение за неизпълнение на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО предвид обстоятелството, че считано от 01.10.2013 г., на Т. М. Т. е отпусната руска пенсия за старост. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 100 от 2011 г.) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които изпълняват следното отрицателно условие: не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б., алтернативно - пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б., алтернативно - пенсия за старост в друга държава. Цитираната разпоредба най-общо визира придобито право на пенсия за старост в друга държава без да регулира въпросите във връзка с естеството на пенсията, нейната съпоставимост с пенсията за осигурителен стаж и възраст, съответно пенсията за ранно пенсиониране в Р. Б., както и осигурителния статус на лицата според българското законодателство. Когато разпоредбите са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове). В този смисъл разпоредбата на чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и решава делата според общия им разум. Както старостта, така и безработицата, представляват предвидени от от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с тази цел е предвидено, че лицата, които към датата на прекратяване на осигуряването са подлежали на осигуряване за риска "безработица" и за които осигурителните вноски са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично обезщетение по времето, когато не работят. По презумпция през това време лицата могат да се издържат от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. при ранно пенсиониране според българското законодателство или от пенсия за старост според законодателство на чужда държава. От анализа на текста на разпоредбата следва извод, че трите алтернативно предвидени права на пенсии пораждат еквивалентни правни последици по отношение доходите и имущественото състояние на лицето. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното лице т. нар. "пенсия за старост" в друга държава да се отпуска при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия за осигурителен и стаж по българското законодателство, така че да се постигне съизмеримост на пенсиите. Както общата разпоредба на чл. 68 от КСО, така и специалните разпоредби за отпускане на пенсия при ранно пенсиониране по КСО, поставят изисквания за продължителност на осигуряването и на придобития осигурителен стаж, който се зачита за отпускане на пенсията и е от съществено значение при определянето на размера й. Ж. Т. е лице, което към датата на прекратяване на осигуряването 1.04.2015 г. не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б. поради неизпълнение на двете кумулативно предвидени условия: тя е на възраст 57 години, а осигурителният й стаж в страната е 20 години и 5 месеца. В Р. Ф. на жалбоподателката е отпусната пенсия за старост съответно на придобития трудов стаж при изпълнение на условието за навършена 55-годишна възраст. Видно от писмо изх. № 1028-50-1765/22.07.2015 г. на началник отдел в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ, за четвъртото тримесечие на 2014 г. на жалбоподателката е изплатена пенсия от 61.61 лв. (20.54 лв. за месец), за първото тримесечие на 2015 г. - 65.62 лв. (21.87 лв. за месец) и за второто тримесечие на 2015 г. - 70.35 лв. (23.45 лв. за месец). При наличие на неяснота в закона и с оглед на изложените по-горе фактически и правни съображения следва да се приеме, че под придобито право на пенсия за старост в друга държава разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО има предвид пенсия, равностойна по същност и ефективност на пенсията за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. При положение, че получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, по размер е много по-ниска от минималния размер на пенсията в Р. Б., а за придобития осигурителен стаж в Р. Б. лицето не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да се приеме, че при настъпване на осигуреното събитие "безработица" същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. Като допълнителен аргумент служи и задължението, което би възникнало за жалбоподателката при започване на трудова дейност по трудово правоотношение, да внася осигурителни вноски за фонд "Безработица" съгласно българското законодателство (В същия смисъл решение № 15768 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2014 г., VI о., решение № 7728 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 855/2015 г., VI о., решение № 4716 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2015 г., VI о.). По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На жалбоподателката Точева следва да бъде изплатено паричното обезщетение за безработица, отпуснато с влязлото в сила и неотменено разпореждане № 011-00-871-1 от 15.05.2015 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, в размер на 13.84 лв. дневно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,