Решение № 15594 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2014 г.

Решение № 15594 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9269/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Веселин Йорданов Дакев срещу решение № 34 от 10.06.2014 г. по адм. дело № 73/2014 г. на Административен съд - гр. Шумен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № 127-3 от 6.02.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Шумен, с която на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) му е отпусната месечна помощ за дете в размер на 35 лв. (размер на помощта за първо дете), а не в размер на 50 лв. (размерна помощта за второ дете). За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Между страните няма спор, че с решение № 186 от 7.04.2006 г. по гр. д. № 2898/2005 г. Шуменският районен съд е прекратил по взаимно съгласие брака на касационния жалбоподател Веселин Йорданов Дакев и Виолета Стоянова Дакева, която възстановява предбрачното си име Драева. Със същото решение съдът е одобрил споразумението на двамата родители (вече бивши съпрузи) упражняването на родителските права върху роденото от брака им дете Йоана (род. 11.03.1994 г.) да бъде предоставено на майката, а упражняването на второто дете от брака - Богдан (род. 10.02.1997 г.) да бъде предоставено на бащата, като всеки от двамата родители поема самостоятелно издръжката на детето, което се намира при него и няма да заплаща издръжка за другото дете, което живее при другия родител.

1. Спорът в производството пред Шуменския административен съд е дали на бащата Веселин Дакев законосъобразно е определена месечна помощ за детето Богдан (което живее при него) в размер на 35 лв. като за първо дете, вместо в размер на 50 лв. като за второ дете.

1. Съгласно правилото на § 1а от ДР на ЗСПД при определянето на поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени.

1. От друга страна, съгласно чл. 61, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 ЗСПД зависи от поредността на децата, като за първо дете месечната помощ възлиза на 35 лв., а за второ - 50 лв.

1. Първото дете на двамата родители - Йоана - е завършила средното си образование през 2013 г., а освен това вече е навършила 20-годишна възраст, поради което не представлява дете по смисъла на ЗСПД и затова Богдан вече е единствено дете, за което се следват семейни помощи, а техният размер за единствено дете е равен на помощта за първо дете.

Решението е правилно.

Според чл. 7, ал. 1 ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, а според дефиницията на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД семейството включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). Месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права (чл. 9, ал. 4 ЗСПД), като длъжностното лице следи за навършване на възрастта на децата, при която отпада основанието за получаване на месечни помощи, и прекратява служебно изплащането им (чл. 24, ал. 4 ППЗСПД). Навършването на пълнолетие, респ. на 20-годишна възраст, е обстоятелство, което изключва съответното дете от семейството по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗСПД и променя поредността на децата в семейството по тази дефиниция.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,