Решение № 7 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 36/2009 г.

Решение № 7 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 36/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н., тримата от гр. П., за отмяна на решение № 812/14.07.2008 г. по гр. д. № 2469/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставено в сила въззивно решение от 05.12.2006 г. по гр. д. № 1583/2006 г. на Окръжен съд-Пловдив за оставяне в сила решение от 04.05.2006 г. по гр. д. № 1264/2005 г. на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н. срещу Р. Н. Ч., П. Х. У., К. Н. А. и Е. И. К., всички от гр. П., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 46 от 03.02.2009 г. по делото. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл. 321, б. "а" и б. "г" от ГПК (отм.), на които съответстват отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК, който е приложимият процесуален закон. С молбата са представени писмени доказателства, описани в нея. Молителите считат, че същите са нови доказателства от съществено значение за решаване на делото. Подържат също, че атакуваните решения са в противоречие с решение № 1569/10.04.2002 г. по гр. д. № 18/2001 г. на ВКС, IV г. о., чиято задължителна сила считат, че се разпростира спрямо тях. Молителите Д. представят писмена защита. Ответниците по молбата Р. Н. Ч., П. Х. У., К. Н. А. и Е. И. К. оспорват молбата като неоснователна по съображения в писмени отговори, подадени чрез процесуалния им представител адв. К. Представят писмена защита. Третите лица - помагачи, не вземат становище по молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 231 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С решение № 812/14.07.2008 г. по гр. д. № 2469/2007 г. на Върховния касационен съд, III г. о. е оставено в сила въззивно решение от 05.12.2006 г. по гр. д. № 1583/2006 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение от 04.05.2006 г. по гр. д. № 1264/2005 г. на Районен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от И. С. Д., М. М. Д. и Х. К. Н. срещу Р. Н. Ч., П. Х. У., К. Н. А. и Е. И. К., всички от гр. П., искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на четири договора за прехвърляне правото на строеж поради невъзможен предмет, както следва: н. а. № 192/1996 г., с който Р. Н. Ч. е закупил правото на строеж за апартамент № 1, ет. 1 от новопроектирана жилищна сграда, предвидена за построяване в дворно място УПИ-IХ 1259, кв. 41 - нов по плана на Централна градска част на гр. П. н. а. № 34/1996 г., с който П. Х. У. е закупила правото на строеж на апартамент № 3, ет. 2 в същата сграда; н. а. № 77/1995 г., с който К. Н. А. е закупил правото на строеж на ап. 4, ет. 2 в същата сграда и н. а. № 53/1996 г., с който Е. И. К. е закупил право на строеж на офис с квадратура 50,15 кв. м по архитектурния проект на мансардния етаж в същата сграда и са отхвърлени исковете за отмяна на същите нотариални актове. ВКС, III г. о. е приел, че договорите за суперфиция на конкретни обекти от процесната сграда имат предмет и обвързват страните, т. е. те са произвели транслативно действие, в резултат на което прехвърлителите А. Г., в качеството му на Е. и съпругата му Т. Г. са престанали да бъдат собственици на правото на строеж, респ. на построените въз основа на него апартаменти, а такива са станали последващите приобретатели на тези обекти - ответниците по делото, поради което исковете за прогласяването им за нищожни, поради невъзможен предмет, предявени от първоначалните съсобственици на недвижимия имот, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, са неоснователни. Молителите се позовават на нови писмени доказателства - писмо изх. № А894Х33/29.01.2998 г. на Община П., наказателни постановления № 25 и № 26, двете от 15.01.2001 г. на РДНСК-Пловдив. Считат, че същите са от съществено значение за делото, тъй като установяват, че строителството на сградата е извършено без одобрени проекти и строително разрешение. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора. В случая отмяна не може да се допусне поради това, че не е налице второто кумулативно условие на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - новото доказателство да бъде от значение за решаването на делото. Основният спорен въпрос в производството по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД е бил, дали договорите за суперфиция на конкретни обекти са с невъзможен предмет с оглед на последващото спрямо сключването им разваляне на сключения между ищците - съсобственици на дворното място и А. Г., в качеството му на Е., с н. а. № 56/1999 г. договор за учредяване на правото на строеж срещу задължение за проектиране и строителство. Обстоятелството дали строителството на сградата е извършено без одобрени проекти и строително разрешение не е относимо към спора, както с оглед на предмета на договорите, нищожността на които се иска да бъде прогласена - договори за прехвърляне правото на строеж, така и с оглед на основанието, на което се иска прогласяване на нищожността, а именно - липса на предмет. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК също е неоснователна. За да бъде осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е необходимо да е налице субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения, т. е. идентичност на страните и спорния предмет /основание и петитум на предявените искове/. Такава идентичност в случая не е налице. В случая решението, чиято отмяна се иска е по спор за валидността на договори за суперфиция на конкретни обекти. С влязлото в сила решение по другото дело, на което молителите основават молбата си за отмяна, е разрешен спор за валидността на други договори за прехвърляне правото на строеж - по н. а. № 79/1996 г. и н. а. № 110/1996 г., с първия от които ищците по другото дело А. Г., в качеството му на Е. и съпругата му Т. Г. прехвърлят правото на строеж на апартамент в процесната сграда на ответника С, който от своя страна с втория договор прехвърля правото на строеж на ответника К. В случая не е налице идентитет на спорния предмет на разглеждане по двете дела. Няма две решения, които да са за едно и също искане и на едно и също основание, нито има противоречиви решения по дела, при които предметът на едното се включва в предмета на другото дело, поради което не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението, а такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, а сочи на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. о.