Решение № 1813 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2010 г.

Решение № 1813 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (сдружението), представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков срещу решение № 392 от 24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 3077/2009 г. от Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 4 от 17.11.2009 г. на Председателя на Административен съд Варна за отказ да се предостави информация по ЗДОИ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадени от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след надлежното му сезиране с жалба от страна на сдружението против Решение № от 17.11.2009 г. на Председателя на Административен съд Варна, издадено на основание чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е отхвърлил същата, поради това, че исканата информация не попада в категорията обществена информация, дефинирана в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Решението е правилно. Изводът на първоинстанционният съд, че правилно е отказано на сдружението да бъде предоставена информация относно поставените в заявлението въпроси, които не касаят дейността на Административен съд Варна, а са свързани с начина на провеждане на конкретно събитие - Ден на отворените врати. Съгласно цитираната в решението разпоредба обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В конкретния случай исканата информация не е свързана с дейността на посочения съд и от нея молителят не би могъл да изведе извод за работата на длъжностните лица, работещи в него, доколкото е по повод начина на провеждане на събитие, което е извън основната функция на същия. С оглед на изложеното настоящия състав намира, че правилно в случая съдът е приел, че исканата информация не попада в категорията на обществена информация по смисъла на ЗДОИ, а обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсват доказателства, които да опровергават изложеното от решаващия състав за липсата на зависимост от административния ръководител на съда при разглеждане на жалбата срещу постановеното от последния решение по реда на ЗДОИ. В случая постановеният от Председателя на Административен съд Варна акт по реда на ЗДОИ не обуславя извод за заинтересованост от страна на съдиите в същия съд от изхода на делото, доколкото правомощията му по чл. 93 ЗСВ не касаят намеса в работата на съдиите в ръководения от него съд, а са свързани единствено с администриране на дейността на съда като цяло. Правилно в обжалваното решение е посочено, че доколкото органът по назначаването на магистратите е Висш съдебен съвет в случая не са налице отношения на власт и подчинение с административния ръководител на съда, при което не може да бъде обусловен и извод за липса на безпристрастност на решаващия съдия. Обстоятелството, че голяма част от съдиите в Административен съд Варна са се отвели не води до извод за обратното. Такъв извод не се може да бъде изведен и от определение № 266 от 19.01.2010 г., с което е приет отводът им доколкото не са изложени конкретни мотиви за отвода на всеки един от съдиите и съответно не е посочена зависимост от административния ръководител на съда, а бланкетно е посочена разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съгласно която не може да участва като съдия поделото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнения в неговата безпристрастност. Следователно, при липсата на конкретно посочени причини тези обстоятелства биха могли да бъдат свързани с различни обстоятелства за всеки от съдиите, включително и такива свързани с другата страна по делото. Неоснователен е и наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на решението, тъй като при разглеждане на делото са събрани относимите към спора доказателства, същият е изяснен от фактическа страна, а изводите на съда са базирани върху събраните по надлежния ред доказателства и при правилно приложение на приложимите законови разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,