Решение № 14316 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2014 г.

Решение № 14316 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Оптимус" ООД, с ЕИК 101545008, за отмяна на влязло в сила Решение № 5521 от 23.04.2014 г., постановено по адм. д. № 13350/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 4553 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1052/2012 г., по описа на Административен съд София-град (АССГ), 23 състав. Молителят иска отмяната на посоченото съдебно решение на тричленния състав на ВАС на основание чл. 239, т. 1 АПК - поради нови писмени доказателства и новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Иска се връщане на делото за разглеждане от касационната инстанция. Новооткритото обстоятелство, според молителя, се състои в неприлагане и неприобщаване към делото на представени към касационната жалба срещу решението на АССГ писмени доказателства и необсъждането им от тричленния състав на ВАС. Сочи, че новооткритото обстоятелство е настъпило преди постановяване на съдебния акт, но на молителя било станало известно след това и не е настъпило поради небрежност на страната или процесуално нарушение на съда. Относно новооткритите писмени доказателства, които представя, твърди, че са възникнали до приключване на устните състезания и са от съществено значение за делото, но при решаването му не са били известни на страната и тя не е била в състояние да се снабди с тях. Представя извадка от Протокол № 21 от заседание на Комисия по регионална политика и местно самоуправление; Експертна оценка без номер и дата, изготвена от специалист "Озеленяване", Район "Студентски"; разрешително за отсичане без № и дата, издадено от кмета на Столична община (СО), Район "Студентски"; Писмо рег. инд. 2600-256 (1)/26.03.2009 г. от същия кмет до СО, Дирекция "Зелена система"; писмо с изх. № 9-206 02-632 от 27.08.2009 г. на началник Сектор "СК" при Столична РДНСК и писмо с изх. № СО-869-02-465 от 01.04.2010 г. на заместник-началник ДНСК, София, последните две до главния архитект на СО, Район "Студентски". Твърдeните в искането за отмяна като приложени Общ законопроект № 202-01-10/2012 и Становище на главния архитект на СО, Район "Студентски" са описани в искането, но не са представени към него и по делото. В съдебното заседание пред настоящия петчленен състав на ВАС процесуалният представител на молителя "Оптимус" ООД поддържа искането, заявява, че са представени всички налични доказателства и нови такива няма да представя. Моли да се уважи искането за отмяна. Ответната страна - СО, чрез процесуален представител, в представени по делото възражение и писмено становище, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и моли отхвърлянето му. Поддържа, че представените доказателства по съществото си не са нови, не удостоверяват нови обстоятелства, като при това не са от съществено значение за делото. В съдебното заседание оспорва искането за отмяна. По същество моли неговото отхвърляне. Претендира заплащане на разноски по делото, относно размера на които процесуалният представител на "Оптимус" ООД направи възражение за прекомерност. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, приема за установено от фактическа страна следното: С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 4553 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1052/2012 г. по описа на АССГ. С последното изцяло са отхвърлени като неоснователни предявените от "Оптимус" ЕООД искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), против СО, за заплащане на сумата общо в размер на 7959387,09 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - претърпени щети и пропуснати ползи от бездействието на кмета на СО, Район "Студентски" да осигури присъствието служител по чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на 02.07.2009 г., на 17.07.2009 г. и на 24.07.2009 г. за съставянето на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж в УПИ III-1376, кв. 24, в м. "Витоша - ВЕЦ Симеоново", гр. София, Район Студентски. Установено е от съда, че е издадено Разрешение за строеж № 69/22.12.2008 г. за посочения имот, върху което е поставена отметка за влизането му в сила на 14.01.2009 г. Против разрешението са постъпили жалби по реда на чл. 216, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) от три лица, които са препратени от СО, Район "Студентски" за разглеждане от началника на Столичната РДНСК. По жалбите е била постановена негова Заповед № ДК-10-85/18.06.2009 г., с която те са отхвърлени като недопустими поради подаването им от лица, които нямат качеството на "заинтересовани страни" по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Против Заповед № ДК-10-85/18.06.2009 г. са били подадени жалби от Анатоли Колев, Татяна Сакъзлиян и Димитър Андонов, по които е образувано адм. д. № 4859/2009 г. по описа на АССГ. Същото е приключило с Решение № 3353 от 29.10.2009 г., с което жалбите са отхвърлени. По касационна жалба против решението на АССГ на същите три лица, е било образувано адм. д. № 54/2011 г. по описа на ВАС. С Определение № 520/12.01.2011 г. ВАС е оставил касационните жалби без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ. По частна жалба против него е образувано адм. д. № 6228/2011 г. по описа на ВАС, петчленен състав, който с Определение № 7111/20.05.2011 г. го е оставил в сила. По време на посочените производства, на основание чл. 216, ал. 4 ЗУТ, подадените жалби против Разрешение за строеж № 69/2008 г. са спрели неговото изпълнение. По образуваното адм. д. № 1052/2012 г. по описа на АССГ, е постановено Решение № 4553 от 08.07.2013 г., оставено в сила с решението на ВАС, чиято отмяна се иска. С него е отхвърлена исковата молба, подадена от настоящия молител. В мотивите на решението (по т. 24 от частта на решението по фактите) са обсъдени представените към молбата за отмяна писмо до главния архитект с изх. № С-9-206-02-362 от 27.08.2009 г. и писмо със същия адресат с изх. № СО-869-02-465 от 01.04.2010 г. Тези документи са приложени към исковата молба, по която е образувано адм. д. № 1052/2012 г. по описа на АССГ, 23 състав (л. 51 и л. 52 от това дело), описани са по т. 21 и т. 22 от доказателствата и са приети по делото като такива в първото съдебно заседание на 07.05.2012 г. За да отхвърли изцяло ищцовите претенции, съставът на АССГ е приел, че липсват два от елементите на фактическия състав на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност на кмета на Район "Студентски" и причинна връзка между вредите и заявеното с исковата молба бездействие, доколкото неосигуряването на представител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ не е пречка за надлежното съставяне на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Решението е обжалвано от "Оптимус" ООД и по жалбата му е образувано адм. д. № 13350/2013 г. по описа на ВАС, тричленен състав. В подадената от "Оптимус" ЕООД касационна жалба е описано и приложено към нея като доказателство "Извадка от Протокол № 21 от 26.07.2012 г. от заседанието на Парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление при отхвърлянето на § 72 и § 72а от Общ законопроект № 202-01-10/2012 за ИД на ЗУТ" (л. 13 и 14 от това дело). Проведено е съдебно заседание на 26.03.2014 г. При доклада на касационната жалба съдът изрично е посочил, че към нея няма приложени писмени доказателства. Касаторът е бил представляван от законния си представител и от процесуален такъв - адв. Господинов, който е заявил, че поддържа жалбата и няма да представя доказателства. С Решение № 5521 от 23.04.2014 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство, е оставено в сила решението на АССГ, като изложените от АССГ съображения са споделени изцяло с касационното решение. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на ВАС намира, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 5521 от 23.04.2014 г., постановено по адм. д. № 13350/2013 г. по описа на ВАС, тричленен състав, предявено от "Оптимус" ООД, на соченото правно основание - чл. 239, т. 1 АПК, се явява неоснователно по същество. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънинстанционен способ за защита. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебния акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В настоящия случай към искането за отмяна молителят е представил Протокол № 21 от 26.07.2012 г. от заседание на Комисия по регионална политика и местно самоуправление; Експертна оценка без номер и дата, изготвена от специалист "Озеленяване", Район "Студентски"; разрешително за отсичане без № и дата, издадено от кмета на Столична община (СО), Район "Студентски"; Писмо рег. инд. 2600-256 (1)/26.03.2009 г. от същия кмет до СО, Дирекция "Зелена система"; писмо с изх. № 9-206 02-632 от 27.08.2009 г. на началник Сектор "СК" при Столична РДНСК и писмо с изх. № СО-869-02-465 от 01.04.2010 г. на заместник-началник ДНСК, София, последните две до главния архитект на СО, Район "Студентски". Както се посочи твърдените като представени в искането за отмяна Общ законопроект № 202-01-10/2012 и Становище на главния архитект на СО, Район "Студентски" са описани в искането, но не са приложени към него и не се представиха в съдебно заседание, поради което настоящият съд няма да се произнася по основателността на молбата за отмяна, основана на тези непредставени доказателства. Относно приложените, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че те не са "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не са от съществено значение за делото, нито са налице нови обстоятелства по смисъла на тази разпоредба. Извадката от Протокол № 21 е представена пред касационния състав, който е произнесъл решението, чиято отмяна се иска. Твърдението, че въпросното доказателство не е докладвано, прието и обсъдено в мотивите на решението е вярно. Това обаче, не води до квалифицирането му като "ново" доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Видно от протокола от проведеното на 26.03.2014 г. заседание по делото, по време на разглеждането му са присъствали управителят на "Оптимус" ЕООД и неговият процесуален представител - адв. Господинов. В този смисъл недокладването и неприемането на посочения протокол като доказателство по делото не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Отделно от това, неприемането му като доказателство по делото не се явява и ново обстоятелство. Произтичащото от това неприемане, необсъждане на протокола в постановеното решение, също. Не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и писмо с изх. № 9-206 02-632 от 27.08.2009 г. на началник Сектор "СК" при Столична РДНСК и писмо с изх. № СО-869-02-465 от 01.04.2010 г. на заместник-началник ДНСК, София, с адресат главния архитект на СО, Район "Студентски". Написа се по-горе, че тези документи са приети по адм. д. № 1052/2012 г. като доказателства от състава на АССГ и са обсъдени в постановеното от него съдебно решение, оставено в сила с решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Следователно те са били известни на страната, която сега се позовава на тях и не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Относно представените Експертна оценка без номер и дата, изготвена от специалист "Озеленяване", Район "Студентски"; Разрешително за отсичане без № и дата, издадено от кмета на СО, Район "Студентски" и Писмо рег. инд. 2600-256 (1)/26.03.2009 г. от същия кмет до СО, Дирекция "Зелена система" съдът съобрази следното: Молителят поддържа, че тези доказателства подкрепят поддържаната от него теза, че посоченото по - горе разрешение за строеж е влязло в сила, съответно че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника и причинно-следствена връзка между това бездействие и претендираните вреди. Както се написа, за да отхвърли изцяло ищцовите претенции, съставът на АССГ е приел, че липсват два от елементите на фактическия състав на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност на кмета на Район "Студентски" и причинна връзка между вредите и заявеното с исковата молба бездействие. Взето е становище, че неосигуряването от кмета на Район "Студентски", СО на представител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ за съставяне на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа не е в нарушение на закона (т. 4д от правните изводи на решението) и неосигуряването на такъв представител не е пречка за надлежното съставяне на този протокол (т. 5г - пак там). Изложени са мотиви, че поставената върху разрешението за строеж заверка досежно влизането му в сила е разколебана до степен, че временно - до приключване на производството по оспорване на акта с окончателен правораздавателен акт, е суспендирана нейната официална удостоверителна сила. Така изложените от съда мотиви са споделени от състава на ВАС. На първо място настоящият съд съобрази, че от представените документи - експертна оценка и разрешително за отсичане, не се установява датата на тяхното издаване, връзката им с представеното писмо от 2600-256 от 26.03.2009 г., респективно с молбата от 17.03.2009 г., и по искане не кое лице са издадени, доколкото такива отбелязвания в тях не се съдържат и техен адресат е СО. В този смисъл, тези два документа макар да са относими към УПИ III - 1376, кв. 24 по плана на м. "Витоша - ВЕЦ - Симеоново", не може да се преценят като писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Освен това, ако действително тези документи са издадени по искането на "Оптимус" ЕООД от 17.03.2009 г., не може да се приеме, че при решаване на делото, завършило със съдебния акт, чиято отмяна сега се иска, не са могли да бъдат известни на същото това дружество. Наред с това, в решението на АССГ обстойно е обсъден въпроса досежно "влизането в сила" на разрешението за строеж, като съображенията на съда, които са възприети изцяло от състава на ВАС, осъществил касационния контрол на това решение, са относими към подадените жалби срещу него и суспензивното им действие. В този смисъл представените два документа не се явяват такива, които са от съществено значение за делото. Последното е относимо и към приложеното към молбата за отмяна писмо № 2600-256/1 от 26.03.2009 г. Тези документи не установяват релевантни за спора факти и не сочат обстоятелства, които да доведат до решение по спора, различно от постановеното. По тази причина те нямат и не могат да имат съществено значение за делото. Предвид изложеното, искането на "Оптимус" ООД, София за отмяна на влязло в сила Решение № 5521 от 23.04.2014 г., постановено по адм. д. № 13350/2013 г. по описа на ВАС, състав на Трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 4553 от 08.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1052/2012 г., по описа на АССГ, се явява неоснователно, тъй като не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК. Като такова, то следва да се отхвърли. В представеното по делото писмено становище и в съдебното заседание ответникът по молбата за отмяна направи искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 38538,89 лв. Преди да обсъди направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на "Оптимус" ООД, настоящият съд съобрази, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че посочената сума е договорена за изплащане, както и че е постъпила по сметката на Адвокатско дружество "Симеонов и Дерменджиев". Представеното писмо от счетоводството на това дружество удостоверява заплащането на сума в размер на 30599,70 лв., изписана словом, а цифром - 38538,89 лв., с данък добавена стойност съгласно Договор РД-56-27 от 25.01.2013 г. (неприложен по делото) за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, без конкретизация досежно лицето, осъществило превода и задълженото такова. На първо място, към датата на така цитирания договор в ход е било първоинстанционното производство пред АССГ, 23 състав. На следващо място, доказателства за осъществен превод (банкови документи) от СО на сума в размер на 30599,70 лв. не са представени по делото. Видно от представеното преводно нареждане сума в размер на 38538,89 лв. е преведена по сметка на адвокатското дружество от задължено лице - Район "Студентски", като основание за превода е посочен "оконч. пл. дог. РД-56-156 2013, по ф. 231 18.3.2014 г. ", също непредставени по делото. Приложените по адм. д. № 13350/2013 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение доказателства (л. 58 - 60) дават основание да се приеме, че така вписаният в преводното нареждане договор РД 56-156 2013 е с оглед процесуално представителство на СО в хода на редовното инстанционно производство. Освен това посочената фактура е от 18.03.2014 г., когато молбата за отмяна не е била подадена - тя е подадена от "Оптимус" ООД на 23.07.2014 г., връчена е на СО на 11.08.2014 г., а производството по адм. д. № 12178/2014 г. е образувано на 25.09.2014 г. Предвид изложеното, при така представените доказателства, настоящият съд преценява, че искането на СО за осъждане на молителя да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение за производството по молбата за отмяна в размер на 38538,89 лв. следва да бъде оставено без уважение. Преценката на доказателствата не налага категоричен извод, че такова е договорено между СО и адвокатското дружество с оглед настоящото производство, както и че е заплатено. Следователно не са налице предпоставките за осъждане на "Оптимус" ООД да ги заплати на ответника по молбата за отмяна - СО. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,