Решение № 9570 от 22.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н., срещу Решение 1030/13.07.2023 г., постановено по адм. дело 2653/2022 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е оставен без разглеждане иска на Н. Н. за обезсилване на определение 10401/16.11.2022 г. по адм. дело 10554/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) и е отхвърлен искът му за обявяване на нищожността на определение 10401/16.11.2022 г. на ВАС. Касаторът оспорва решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и определение 10401/16.11.2022 г. да бъде обявено за нищожно. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е инициирано по реда на чл. 128а от АПК по жалба на Н. срещу определение 10401/16.11.2022г. постановено по адм. д. 10554/2022 г. по описа на ВАС. От събраните доказателства по делото административният съд е извел следните правни изводи: че са спазени изискванията за писмена форма и определението е подписано, съдебният акт е постановен в закрито заседание и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 254, ал. 2 от ГПК. Определението съдържа изложение на частната жалба, на фактите и на правните изводи на съда. Мотивите на определението са ясни и непротиворечиви, като в тях са обсъдени изложените в частната жалба на Н. доводи. Постановеният диспозитив е съответстващ на изложените в определението мотиви. При така изложеното първоинстанционният съд е оставил без разглеждане иска на Н. Н. за обезсилване на определение 10401/16.11.2022 г. по адм. дело 10554/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС) и е отхвърлил искът му за обявяване на нищожността на определение 10401/16.11.2022 г. на ВАС. Решението е правилно. Първоинстанционният съд обсъжда представените по делото доказателства и след анализ правилно и обосновано приема за неоснователни твърденията на жалбоподателя за нищожност на обжалваното определение на ВАС, като доводите на съда в тази насока следва да бъдат изцяло споделени. Обосновано е прието, че не са налице пороци, обуславящи нищожност на съдебния акт, а възраженията срещу изводите на съда са неоснователни. Следва да бъдат споделени и съображенията на административния съд по отношение недопустимостта на искането за обезсилване на процесното определение. Не са налице основания за промяна изводите на съда. Оплакванията в касационната жалба като несъответни на установената по делото фактическа обстановка и приложимите материалноправни разпоредби, не следва да бъдат кредитирани. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение