Решение № 12835 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2010 г.

Решение № 12835 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена срещу решение № 107 от 07.01.2010 г., постановено по адм. дело № 5593 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба, подадена от Стойчо Василев Бялков от гр. София срещу Столичната дирекция на вътрешните работи, за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, е уважил частично предявените искове. От доказателствата по делото се установява, че производството пред Административния съд - София-град, е образувано по иск на Стойчо Бялков с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен срещу СДВР, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, на които ищецът е предал с протокол за доброволно предаване от 25.12.2007 г. ловна пушка "ТОЗ-34", която впоследствие е противозаконно отнета от сградата на СДВР от неизвестен извършител и не е върната на ищеца - собственик на законно притежаваната ловна пушка. Съдът е приел за установено, че ловната пушка е предадена с протокол за доброволно предаване от ищеца на служител на СДВР, съхранявана е в метален шкаф в кабинета на дознателя, който е извършвал разследване по досъдебно производство, като впоследствие ловната пушка е изчезнала от сградата на СДВР и не е върната на собственика на оръжието. Преценявайки основателността на иска, съдът е приел, че е налице неизпълнение на задължения на длъжностни лица на СДВР, произтичащи пряко от нормативен акт - от Инструкция № I-35 от 13.01.1971 г. на МВР и от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, и контрола върху тях (приета с ПМС № 264 от 2004 г., чл. 12, ал. 1 и 2 от наредбата). Незаконосъобразното бездействието на служители на СДВР съдът е определил като фактическо неизпълнение на законови задължения за надлежно съхраняване на огнестрелно оръжие, което неизпълнение е по повод изпълнение на материално-административна дейност за съхраняване на веществени доказателства по образувано досъдебно производство № 583 от 2007 г. по описа на СДВР, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 116 НК. Правният извод на съда, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на служители на СДВР и настъпилата вреда, изразяваща се в непредаване (невръщане) на ищеца на собствената му ловна пушка, е обоснован и законосъобразен. Законосъобразно съдът е приел, че отговорността на ответника - СДВР, по предявения иск е специфично проявление на принципа на отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, тази отговорност е от "административен деликт" - от административно увреждане, причинено при или по повод изпълнение на административна дейност, която имуществена отговорност е обективна (независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице) и "гаранционно-обезпечителна". Единствено противоправният характер на увреждащото действие и непосредствената връзка с административната дейност на длъжностни лица са достатъчно законово основание за отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, независимо от бъдещо установяване на извършителя на кражбата, както законосъобразно е приел съдът. Обжалваното решение е правилно, като е основано върху приетите от съда за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв., каквато е цената на отнетата ловна пушка, като в частта, с която на ищеца са присъдени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., решението е неправилно и следва да се отмени на основание следните съображения: В чл. 4 ЗОДОВ е определен обемът на отговорността на държавата (ответника по иска), като подлежат на обезщетение всички имуществени и неимуществени вреди, засягащи личността на ищеца в нейната цялост. За конкретния случай, с оглед вида на отнетата вещ (разпространена на пазара марка ловна пушка), настоящата инстанция намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е неоснователен. Действително, претърпените неимуществени вреди обикновено включват болки и страдания от загуба на близост, на обич, на морална и материална подкрепа, каквато психологическа загуба ищецът като ловец и собственик на ловната пушка не би могъл да преживее и да претърпи като последица от отнемането на вещта. По изложените съображения касационната жалба е основателна само по отношение на уважения иск за неимуществени вреди, който следва да се отхвърли, като в останалата част решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,