Решение № 10731 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13577/2014 г.
ВАСV отделение15.10.2015 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1365 от 16.07.2014 г. по адм. дело № 2821/2013 г. на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10731 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13577/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живко Симеонов Костадинов против решение № 1365 от 16.07.2014 г. по адм. дело № 2821/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Костадинов против решение № БС-5-ПР/17.10.2013 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Бургас за прекратяване на започналата по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони процедура за изменение на инвестиционно предложение "Изграждане на сгради за отдих и курорт в ПИ № 81178.8.51 в местност "Алкади", землище на гр. Черноморец, община Созопол, област Бургас. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице нормативно установените предпоставки за прекратяване на процедурата. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което административния акт да бъде отменен. Ответникът - директорът на РИОСВ - Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение № БС-5-ПР/17.10.2013 г. е издадено от компетентния по смисъла на чл. 6а, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредба за ОС), при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Решението е писмено и в него са цитирани, както представената от възложителя информация относно инвестиционното предложение, така и данните за действителното фактическо състояние на имота, в който ще се реализира строителството, установено от служители на инспекцията. Съпоставката между постъпилите от възложителя данни и фактическите констатации очертава информацията, която органът приема за недостоверна и обосновава от фактическа страна постановеното от директора на РИОСВ - Бургас решение. Ето защо заключението на съда, че формалните изисквания на закона са изпълнени, а доводите на жалбоподателя за съществени нарушения във формата на административния акт са неоснователни, е правилно и следва да бъде споделено. Изводът на съдебния състав, че оспореното решение е издадено след изпълнение на материалноправните изисквания на чл. 11, ал. 3 от Наредбата за ОС, също кореспондира със закона. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган прекратява процедурата по оценка на съвместимостта, когато установи, че възложителят е представил недостоверна информация, която е от съществено значение за вземане на решение по ОС. В случая посочените предпоставки са изпълнени. При проверка на органите на РИОСВ - Бургас е установено, че в противоречие със заявеното от възложителя до имота, в който ще се осъществява инвестиционното предложение, няма достъп от общински път, такъв път не съществува на място и не се предвижда неговото изграждане. Тези констатации се потвърждават и от писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза, според което за имота не е одобрен ПУП-ПР, а влезлият в сила парцеларен план предвижда изграждане на крайбрежна алея, разположена в югоизточната част на имота, каквато обаче не съществува на терена. При така установените факти правилно от страна на съдебния състав е преценено, че представената от възложителя информация относно достъпа до имота е недостоверна, както и че обстоятелствата, свързани с възможностите за достъп до територията, в която ще се реализира инвестиционното предложение, са съществени при вземането на решение за съвместимостта, тъй като са свързани със съществуващата инфраструктура или евентуално с промени на същата, респ. с изграждане на такава. Ето защо при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е прието, че условията на чл. 11, ал. 3 от Наредбата за ОС са изпълнени и са налице основания за прекратяване на процедурата по оценка на съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. Доводът на касатора, че предвидената крайбрежна алея е достатъчна да осъществи транспортен достъп до имота, ако бъде реализирана, не се подкрепя от събраните доказателства, а и не променя факта, че представената от възложителя информация, че такъв достъп съществува по общински път, не отговоря на действителното фактическо положение, т.е. не променя обстоятелството, че представената от възложителя информация е недостоверна, което мотивира издаването на оспорения административен акт. Възраженията, свързани със срока на действие на решението на директора на РИОСВ - Бургас да не се извършва оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат основанията за постановяване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт и в този смисъл са извън предмета на правния спор. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,