Решение № 975 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2016 г.

Решение № 975 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на А. Т. К. против решение № 38 от 26.09.2016 г. по адм. дело № 120/2016 г. на Административен съд - Р. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Р., е представил писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Административен съд - Р. е отхвърлил жалбата на А. Т. К. против заповед № 336з-423/24.03.2016 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Р., с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и 2 във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и чл. 204, т. 4 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 1 месец. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Дирекция "Вътрешна сигурност", с писмо рег. № 7855р-8803 от 5.11.2015 г., е уведомила Областна дирекция на МВР - Р., че при извършен преглед на видеофайлове, съдържащи информация от АИС "Видеозаснемане на пътен контрол", е установено, че служители от сектор "ПП" при ОД на МВР - Р. за времето от 03,35 ч. до 04,35 ч. на 20.09.2015 г., по време на наряд - нощна смяна, спят. Първоначалната проверка показала, че със служебен автомобил "Опел" рег. № Р2895РН, в наряд от 19.00 до 07.00 часа, за дати 19-20.09.2015 г. е бил екип от сектор "ПП" при ОД на МВР - Р. в състав мл. автоконтрольор А. Т. К. и мл. автоконтрольор Ц. Р. П. Със заповед № 336з-2104 от 3.12.2015 г., началникът на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Р. наредил да бъде извършена проверка за изясняване на случая. Проверката следвало да се извърши от началника на сектор "ПП" при отдел "ОП" към ОД на МВР - Р., като за резултата от нея да се изготви писмена справка, която да бъде докладвана до 20.01.2016 г. Проверяваният служител е запознат със заповедта на 4.12.2015 г. срещу подпис. Във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение с цитираното писмо на Дирекция "Вътрешна сигурност", служителят А. К. е дал писмени обяснения с рег. № 1085р-642 от 26.01.2016 г. На писмените обяснения е отбелязано, че са приети от дисциплинарно наказващия орган на 01.03.2016 г. Проверката е приключила със справка рег. № 1085р-698 от 28.01.2016 г. Служителят е запознат с резултатите от проверката на 15.02.2016 г. Обжалваната заповед е издадена на 24.03.2016 г. В нея подробно са описани установените по време на проверката фактически обстоятелства, изразяващи се в това, че в района на главен път I-5 км 4+800 в гр. Р., в служебно МПС с рег. № Р 2895 РН, съгласно утвърдения часови график за работа на нарядите от Пътен контрол при сектор "Пътна полиция" - Р., за времето от 19,00 часа на 19.09.2015 г. до 07,00 часа на 20.09.2015 г., в периода от 04,00 часа до 04,35 часа на 20.09.2015 г., в рамките на работното време и извън времето за почивка, не е изпълнявал служебните си задължения, а е спял по време на носене на дежурството. Дисциплинарно наказващият орган е приел, че с описаното деяние А. К. е нарушил чл. 80, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, за което е предвидено на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. След като е извършил обаче оценка на събраните доказателства, на снетото писмено обяснение на служителя и като е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е било извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, счел, че отклонението от изискванията е незначително и че извършеното деяние представлява маловажно дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 198 от ЗМВР наложил дисциплинарно наказание "мъмрене", като определил същото в минималния законов размер от един месец. Административният съд е обсъдил изложените фактически обстоятелства и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е в сроковете, предвидени с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон. При обсъждане на съответствието на проведеното дисциплинарно производство с нормативните правила, съдът не е установил нарушение на изискването за приемане на писмени обяснения или изслушване на дисциплинарно привлечения служител, регламентирано в чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Приел е, че с писменото обяснение, дадено от служителя преди изготвяне на справката за резултати от извършената проверка, не се опорочава процедурата, предвидена в чл. 25 - 28 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че в справката от 28.01.2016 г. не са изнесени нови данни и доказателства, които по някакъв начин да са засегнали правата на жалбоподателя или въз основа на които да се стигне до различен резултат. Съдът е приел, че от събрания доказателствен материал по делото се установява по несъмнен начин, че служителят за посочения в заповедта период, извън времето за почивка, не е извършвал наблюдение на движението и съответно не би могъл да взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение, както изисква чл. 80, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. С оглед на това фактическо положение, дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на служебната дисциплина в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. При решаване на въпроса за съобразяване на дисциплинарното наказание с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съдът е намерил, че дисциплинарно наказващият орган е определил вида и размера на дисциплинарното наказание съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Касационният жалбоподател, чрез процесуални си представител, намира за необоснован изводът на съда, че служителят непременно следва да е запознат с Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, доколкото по делото не са били представени писмени доказателства, че визираната инструкция е доведена до знанието му по служебен път. Поради това, налагането на дисциплинарно наказание за нарушение на конкретно задължение, посочено в инструкцията води до незаконосъобразност на дисциплинарната санкция. На следващо място, касаторът поддържа необоснованост на направения извод в решението за спазване на правилото по чл. 206, ал. 1 ЗМВР при налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Твърди, че съдът е интерпретирал погрешно фактическите обстоятелства в тази връзка и е достигнал до неправилен извод за спазване на дисциплинарната процедура, регламентирана в относимата нормативна уредба. Излага доводи за неправилност на решението относно приетата материална законосъобразност на оспорения административен акт. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че при издаване на обжалваната заповед е спазено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Според предвидената в закона и детайлизирана в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. дисциплинарна процедура, дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка. Проверката приключва със справка, както и в обсъждания случай, в която се съдържат релевантните факти за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, субсумирани към съответните правни норми. С правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За да реализира в пълен обем правото си на защита, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган. В обсъждания случай, служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповед за извършване на проверка, справка за резултатите и заповед за налагане на дисциплинарното наказание. В писмените обяснения е отразено, че се дават по повод данните за нарушения на служебните задължения по време на наряд на 19.09.2015 г. от 19 до 07 часа. във връзка с извършваната проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Писмените обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел преди издаване на оспорената заповед. Съдържанието им е инкорпорирано в изготвената справка от 28.01.2016 г. и са приложени към същата. Служителят се е запознал с писмената справка на 15.02.2016 г. и не е отбелязал, че има възражения или желае да даде допълнителни обяснения по изложените в нея обстоятелства. Правилно съдът е отбелязал, че в справката не се съдържат различни фактически и правни констатации, по които служителя не е имал възможност да изрази защитната си позиция. Правилно е посочил също, че обратен извод би могъл да се направи при положение, че в справката се съдържат фактически и правни положения, съществено различни от първоначалните данни, послужили за образуване на дисциплинарното производство, приложени са доказателствени материали, с които служителят не е бил запознат и не е дал обяснения в хода на дисциплинарното производство. В обсъждания случай няма основание за такъв извод, поради което съдът правилно е отхвърлил доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита при дисциплинарното му санкциониране. При тези съображения, съдът правилно е приел, че не е налице такова нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, обуславящо основание за отмяна на обжалваната заповед. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и след анализ на данните по административната преписка и събрания доказателствен материал в съдебното производство, обосновано е приел, че служителят не е изпълнил стриктно служебните си задължения по чл. 80, ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Изложените доводи в касационната жалба за липса на категорични данни за поведението на служителя по време на наряд на 20.09.2015 г. през посочения период са релевирани пред първата инстанция и съдът аргументирано ги е счел за неоснователни. Върховният административен съд приема изцяло направените изводи в решението за доказаност на фактическите основания, послужили за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не бил запознат с вътрешните правила за правата и задълженията на служителите по време на дежурство, регламентирани в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. Инструкцията е подзаконов нормативен акт, обнародвана е в Д. вестник и се презумира, че служителите са запознати с нормативната уредба, релевантна към изпълняваната от тях служба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Разноските на ответната страна пред първата инстанция са присъдени с обжалваното решение на Административен съд - Р. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,