Решение № 7349 от 21.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълняващ длъжността /и.д./ директор на Регионална здравна инспекция гр. Русе, чрез пълномощника адв. Б. Милкова против решение 166/10.12.2021 г. по адм. дело 197/2021 г. по описа на Административен съд град Разград, с което по жалба на Д. Ангелов и А. Асенова е обявена нищожността на Предписание за поставяне под карантина 210802/586176 и Предписание 210802/586218, издадени от д-р И. Генева - и.д. директор при РЗИ Русе, с които лицата са поставени под карантина за срок от 10 дни, считано от 02.08.2021 г. и е присъдил разноски. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че издадените предписания са законосъобразни, произтичащи от влязъл в сила образец. По изложени подробни съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Д. Ангелов и А. Асенова чрез процесуалния си представител адв. Р. Маринов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-гр.Разград е обявил нищожността на предписание за поставяне под карантина 210802/586218 на Д. Ангелов и предписание за поставяне под карантина 210802/586176 на А. Асенова, издадени от и.д. директор на регионална здравна инспекция гр. Русе и е осъдил административния орган да заплати сторените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесните предписания са издадени от некомпетентен орган и същите страдат от най- тежкия процесуален порок във формата - липсата на подпис на техния издател. От фактическа страна е установено, че с решение 547 от 28.07.2021 г. МС на РБ е удължил срокът на обявената с решение 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Р. България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 август до 31 август 2021 г. Със заповед РД-01-645 от 28.07.2021 г. министърът на здравеопазването във връзка с обявената извънредна противоепидемична обстановка е въвел временни противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от други държави, на територията на Р. България, считано от 29.07.2021 г. до 31.08.2021 г., съобразно оценка на разпространението на COVID-19 в съответната държава по критерии и поставяне на държавите в цветови зони. На 02.08.2021 г. Д. Ангелов и А. Асенова са влезли в Р. България през ГКПП Русе - Дунав мост, пристигайки от Кралство Нидерландия като по това време на този ГКПП са били дежурни служителите на РЗИ - Русе - С. Радева и М. Златева. След въвеждане на данните на лицата и страната, от която пристигат в системата на ГКПП чрез служебния таблет от служителите, таблетът е генерирал предписание за поставяне под карантина 210802/586218 на лицето Д. Ангелов и предписание за поставяне под карантина 210802/586176 на лицето А. Асенова, издадени от и.д. директор на регионална здравна инспекция гр. Русе. Ответниците по делото са се запознали със съдържанието на предписанията и подписали същите с електронна писалка върху екрана на таблета, след което служителката Златева е изготвила и връчила на лицата писмено удостоверение за съобщено предписание. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да бъде пречка актът да породи целените правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Настоящият състав намира, че съобразно разпоредбата на чл. 61 ал. 6 от Закона за здравето /към приложимата редакция/, компетентен да издава предписания за поставяне под карантина на влизащи в страната лица е директорът на съответната РЗИ или упълномощен от него заместник-директор, в рамките на правомощията му да издава разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от установените по делото писмени и гласни доказателства се констатира, че оспорените предписания не са издадени от компетентния за това орган - директорът на съответната РЗИ, а от дежурните служители на РЗИ Русе. Липсата на компетентност е тежък процесуален порок, който е съществено нарушение на процесуалните правила и винаги води до нищожност на акта. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Това е задължителен реквизит от формата на административния акт и липсата му прави винаги акта нищожен. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, липсва положен подпис върху издадените две процесни предписания. По този начин е нарушено изискването за форма на индивидуалния административен акт, поради което законосъобразно съдът е приел, че той страда от тежък порок, водещ до неговата нищожност. Липсата на подпис води до невъзможност още да се установи кой е издателят на акта и дали същият е притежавал персонална, материална и териториална компетентност да го издаде. Не се споделят изложените в касационната жалба оплаквания относно това, че съставянето на текста на предписанието се различава от издаването на същото. Оспорените предписания са издадени на датата на влизане в страната на Д. Ангелов и А. Асенова - 02.08.2021 г. от дежурни служители на РЗИ, съгласно установения по чл. 61 ал. 9 ЗЗ образец и са представени на лицата с посочен издател - лице, изпълняващо длъжността директор на РЗИ Русе. Неоснователни са възраженията и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК, административният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски арг. чл.143, ал.1 АПК. Ответниците не претендират съдебни разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не им се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,