Решение № 6329 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2017 г.

Решение № 6329 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Д. Иванова, Н. Колев, Й. Парпарова - участващи в производството по делото по силата на чл. 227 ГПК, подадена чрез процесуалния адв. В. Кънчева, срещу Решение № 100 от 22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 11 от 2017 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбата се мотивират всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че липсват втората и третата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - настъпили вреди от отменения акт и те да са пряка и непосредствена последица от него. Вредите са настъпили от закупения разсад за домати сорт "Рио Фуего" в размер на 3 000 лева по силата на договор между А. Иванов, чиито наследници са настоящите касатори и З. Георгиева. Въпреки установеното по делото, че по причина на кмета на общината не са извадени незаконните ползватели на мястото и за това не могъл да получи разсада и да го засее откъдето са произтекли пропуснати ползи в размер на 30 000 лв., съдът направил необосновани изводи за недоказаност на предявения иск. Заповед № РД-0158 от 9.02.2015 г., с която се отказва изземването на имот ПИ № 91018 с площ 300 дка и ПИ № 91019 с площ 3. 100 дка в село Маломир е била отменена с Решение № 327/29.05.2015 г. по адм. д. № 588/2015 г. на ЯРС, не е зачетена от съда и вследствие на отказ на кмета обективиран в писмо № 9400-615-1/11.03.2015 г. за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ са причинени вредите предмет на съдебното производство - 3 000 лева реални имуществени вреди, равняващи се на стойността на закупения разсад и 30 000 лева пропуснати ползи от добив на домати. Поддържа се още, че ако общината не бе постановила отменения като незаконосъобразен отказ за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ за изземване на посочените имоти, можеше да се реализира намерението да се засеят и произведат доматите. След като община Тунджа е създала непреодолими пречки е причинила загубите на ищците, поради което неправилно съдът приема, че не са налице предпоставките на ЗОДОВ за уважаване на предявените искове. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на решение по същество на спора. Претендират се разноски. Ответната страна – Община Тунджа, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати сочените нарушения, правилно е приложен закона, решението съответства на събраните по делото доказателства и е обосновано. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията дадени в отменителното решение по адм. д. № 14238/2015 г. на Върховния административен съд и правилно е стигнал до извода, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съдът от първата инстанция е бил сезиран с искова молба на А. Иванов против Община Тунджа – Ямбол, с която претендира обезщетение общо в размер на 50 000 лв., на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за причинените му имуществени вреди, представляващи стойността на заплатен разсад за домати "Рома" – сорт "Рио Фуего" 3000 лева и пропуснати ползи от реализиране на добива от тях за площ от 6. 100 дка в имоти № 091019 и № 091018 в землището на с. Маломир, общ. Тунджа през стопанската 2014 - 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата от 47 000 лева, която вреда е настъпила в пряка причинна връзка с отменен от съда, като незаконосъобразен, отказ на кмета на общината да издаде акт по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ и да въведе във владение собственика на процесните ниви – Н. Колев, който е отдал под наем имотите на ищеца с договор № 4/25.07.2014 г. Отказът на кмета на Община Тунджа е бил отменен с решение по адм. д. № 588/2015 г. На второ място се твърди, че вредите произтичат косвено и от заповед № РД-0158/9.02.2015 г. постановена по заявление на А. Иванов, като ищецът счита тази заповед за част от мотивите на отказа на кмета обективиран в писмо № 9400-615-1/11.03.2015 г. В последствие с молба на основание чл. 214 ГПК искът е бил намален, като размер на ЗЗ 000 лева от които 3000 лева заплатени за разсад и 30 000 лева пропуснати ползи. С решение № 465/16.01.2017 г. по адм. д. № 14238/2015 г. на ВАС е отменено изцяло решението на Административен съд - Ямбол по адм. д. № 113/2015 г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане, като са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Като основани съображения в отменителното решение са посочени необоснованост на съдебния акт поради неяснота на мотивите досежно определения предмет на спора и неправилен и непълен анализ на доказателства, отказ за назначаване на експертиза и преграждане на пътя на ответника да ангажира писмени доказателства. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявения от наследодателя на касационните жалбоподатели иск в размер на 3000 лева имуществени вреди заплатени за закупен разсад за домати и 30 000 лева пропуснати ползи от добив на домати, ведно със законната лихва от 23.06.2015 г. Със същото решение ищецът е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 2000 лева. За да го отхвърли, като неоснователен и недоказан, съдът от първата инстанция е приел, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се претендират вреди, като пряка и непосредствена последица от отказа на кмета на общината обективиран в писмо № 9400-615-1/11.03.2015 г. за издаване на заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ за иземване на имот № 091018 с площ 3. 000 дка и имот с площ 3. 100 дка, находящи се в землището на с. Маломир. Поддържа още, че е бил засегнат от този административен акт отменен от Ямболския районен съд в качеството си на ползвател на тези имоти. С допълнителна уточнителна молба, а именно цитираното писмо. При преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че е налице отменен незаконосъобразен акт, но не са доказани претърпени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Установено е по делото, че действително ищецът по силата на сключен договор със З. Георгиева е закупил от нея разсад на стойност от 3000 лева, но в договора не е посочено нито са индивидуализирани имотите за които този разсад ще се ползва. Видно от заявление на ищеца по чл. 70 ППЗСПЗЗ с вх. № 24-49/29.07.2014 г. той е заявил за ползване като земеделски производител в землището на с. Маломир за стопанската година 2014/2015 г. три имота - всеки от тях индивидуализиран с номер КВС, площ, начин на трайно ползване, правно основание и срок. По делото не е доказано за кои точно имоти е закупен посочения разсад и причината за незасаждането му. От друга страна съдът е установил, че към датата на плащането на сумата от 3000 лева за разсад - 19.06.2015 г. решението на ЯРС за отмяна на административния акт от който се претендират вредите не е влязло в сила и на свой риск ищецът е направил този разход. Установено е също така, че Н. Колев - син на първоначалния ищец по производството А. Иванов (имат сключен договор за наем на имотите № 091018 и № 091019) е придобил спорните имоти с тежест - наличие на сключен договор за наем от продавача Т. Ганчев с трето лице за срок от 5 години считано от 18.05.2010 г. и този факт е бил известен и на двамата т. е., че имотите не могат да им бъдат предадени веднага без съгласието на третото лице чийто договор изтича в края на стопанската година. При подробния анализ на всички доказателства писмени и гласни, включително и експертизата по делото съдът е направил извод, че в случая не е налице фактическия състав за реализиране на отговорността на общината – липсва един от елементите, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт от който се претендират вреди и настъпилата вреда. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационно основание чл. 209, т. 3 АПК. След изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 465/16.01.17 г. по адм. д. № 14238/2015 г. на ВАС и задълженията по чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявен е срещу ответника Община "Тунджа" – Ямбол за имуществени вреди в размер общо на ЗЗ 000 лв., от които 3000 лв. реални имуществени вреди, равняващи се на стойността на заплатения от А. Иванов разсад на домати "Рома" сорт "Рио Фуего", и 30 000 лева пропуснати ползи от добив на доматите от посочения сорт от 6. 100 дка в имоти с № 091019 и 091018 в землището на с. Маломир, общ. Тунджа, местността "Площта" за стопанската 2014-2015 г. (1.10.2014 г. - 1.10.2015 г.), ведно със законна лихва върху сумите, считано от 23.06.2015 г. При подробния анализ на доказателствата обоснован се явява основния правен извод за недоказаност на иска. Видно от неоспорените писмени доказателства относно сключените договори за наем между предишния собственик на процесните имоти - Т. Ганчев със "СИД и КО" ЕООД от 18.05.2010 г. със срок 5 г. и договорът между новия им собственик Н. Колев (син на ищеца) с ищеца от 25.07.2014 г. със срок 1 г., които са регистрирани в ОбСЗ обосновано е прието, че ищецът и наемодателят му (придобил имотите при действието на валиден договор за наем с трето лице) са знаели, че имотите не могат да бъдат продадени без съгласието на това трето добросъвестно лице преди изтичането на договора за наем за съответната стопанска година до 1.10.2015 г. Не се доказва ищецът и наемодателят му да са имали действително намерения да ги обработват през процесния период, в който са сезирали Кмета на Общината с искане за произнасяне, съгласно чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. Установено е, че след издаването на административния акт от Кмета на Общината в изпълнение на отменителното решение на РС - заповед № РД-0875/7.07.2015 г. за иземване на имотите с оглед посочените причини за неизпълнението на тази заповед. Основателно е посочено, че ищецът не е доказал закупеният разсад за кои имоти на ищеца е бил предназначен, а извършването на този разход преди влизане в сила на отменителното съдебно решение е осъществено на негов риск, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Освен това ищецът не е получил закупения разсад, който бил изхвърлен от производителя Георгиева, не е направил опит да го продаде с цел да намали вредите си. Верен и в съответствие с доказателствата по делото е крайният извод, че претендираните имуществени вреди – ЗЗ 000 лв. за разсад и пропуснати ползи въз основа на експертното заключение, дадено във варианти в зависимост от евентуалните добиви от домати, не се доказва да се явяват пряка и непосредствена последица от отменения с влязло в сила съдебно решение административен акт, с който е отказано изземване на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, а се явява последица от поведението на наемодателя на ищеца, които след придобиването на право на собственост не е предприел необходимите действия за да получи владението върху тях, уреждайки отношенията с третото лице ползващо ги на правно основание, респективно с други лица посочени в отменителното решение на РС за които се сочи, че са ги използвали без правно основание по устни договорки с наемателите и да ги предаде в състояние годно за ползване съобразно предназначението им в изпълнение на договора за наем от 25.07.2014 година. В този смисъл правилно Административен съд град Ямбол е приел, че не се доказват основанията по чл. 4 ЗОДОВ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да можеше да се приеме застъпваната от ищеца теза за това, че пропуснатите ползи се явяват пряка и непосредствена последица от отказа за издаването на АА съгласно чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ моментът на сезирането на административният орган, събраните доказателства относно вероятните добиви с оглед на климатични, поливни и др. условия, данни от земеделски производители и т. н. посочени от експертите имат хипотетичен характер и варират в зависимост от евентуални високи, средни и ниски добиви, със значителни разлики, а при един от вариантите – се установява и загуба, което не позволява безусловното кредитиране на експертизата. В съответствие с изискването на чл. 202 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК, съдът е ценил същата ведно с останалите събрани доказателства по делото. При тези установеност от фактическа страна, Административен съд град Ямбол като е отхвърлил иска срещу Община "Тунджа" – Ямбол за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е постановил съдебно решение съответстващо на приложимия закон. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,