Решение № 12507 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ВАКЛИН ГРУП ООД, гр. София, чрез процесуален представител П. Ваклин против решение 4524 от 27.04.2023г., постановено по адм. д. 7259/2022г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу глава XIII от НАРЕДБА РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, в сила от 23.05.2022 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение и оспорената част от наредбата да бъде прогласена за нищожна или евентуално за незаконосъобразна. Навежда аргументи за противоречие на нормативния акт с Генерален коментар 2 на член 9 от Конвенцията от 2014г. на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и съдебната практика на Съда по правата на човека в Страсбург и с принципа, че задължението за разумно улеснение, съществува само ако изпълнението не представлява неоправдана тежест за субекта. Сочи и практика на ЕСПЧ в този смисъл. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован, се представлява и навежда допълнителни аргументи в защита на своята теза. Посочва и противоречието на чл. 39 от Наредбата с изискванията на закона. Ответникът Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван в съдебно заседание от процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното решение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на ВАКЛИН ГРУП ООД, гр. София, против Глава тринадесета от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, oбн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г., попр., бр. 18 от 2.03.2021 г., доп., бр. 42 от 18.05.2021 г., изм., бр. 55 от 2.07.2021 г., изм. и доп., бр. 20 от 11.03.2022 г., в сила от 23.05.2022 г. За да постанови този резултат съдът e приел за установено от фактическа страна следното: Законът за хората с увреждания е в сила от 1.01.2019 г., като чл. 53 от него е в Раздел четвърти Достъпна среда и разумни улеснения, достъпна информация и осигуряване на лична мобилност на Глава четвърта Подкрепа за социално приобщаване. Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (Наредбата) е издадена на основание чл. 53, ал. 3 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и във вр. с чл. 112, ал. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тя е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване на процесуалните правила, въведени с глава трета от Закона за нормативните актове, доколкото по делото е представен протокол от 26.11.2019 г. от проведено заседание на Националния съвет за хората с увреждания (НСХУ), съдържащ взето при единодушие решение, което подкрепя проекта на Наредбата. На това заседание са присъствали представители на различни организации на хора с увреждания. Направен е детайлен анализ на разпоредите на чл. 90 93, които представляват съдържанието на оспорената глава 13 от Наредбата и е установено, че те не противоречат на разпоредби от по-висок ранг от националното и международното право. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ЗУТ министърът издава наредби за определяне на изискванията за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, както и за изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. В допълнение, разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Закона за хората с увреждания пояснява как следва да се осъществява достъпа до физическата среда на живеене, труд и отдих. Тези разпоредби обосновават материалната компетентност на министъра да приеме нормативен административен акт с ранг на оспорения. От друга страна очертават правната рамка, която да му служи за основа за създаването на правила и стандарти при регулирането на отношенията в строителството, едната от страните по които може да бъде лице с увреждания. Настоящата инстанция споделя подборно изложените аргументи от тричленния състав на ВАС, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да ги преповтаря. Въпреки това следва да коментира наведените от касатора аргументи. Настоящият състав намира за правилен прочита на дружеството-жалбоподател по отношение на разликата в понятията достъп и достъпна среда. Това обаче не прави оспорената част от наредбата незаконосъобразна. Министърът /лично или съвместно с други министри/ разполага със специална компетентност да уреди чрез подзаконови нормативни акт изискванията, на които следва да отговарят строежите в България. В обхвата на това му правомощие е да посочи кой от тези изисквания счита за най-подходящи и гарантиращи поне по базисен начин възможността на хората с увреждания и на най-уязвимите групи сред тях да имат подходяща среда за живот. Ето защо, въвеждането на задълженията от категорията на тези, уредени в глава ХІІІ на Наредбата представляват въвеждането на минимален стандарт, който не противоречи по никакъв начин нито на националното ни законодателство /включително на Конституцията/, нито на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания от 2014г. Това представлява един задължителен минимум, който следва да бъде съобразен от проектантите и възложителите на строежи в Република България. Този стандарт не противоречи и на принципа на пропорционалността, наведен като аргумент от касатора, доколкото задължението за разумно улеснение, няма пречка да бъде част от тези минимални изисквания, ако се касае за такава уязвима група субекти, които следва да са под особена закрила от държавата /каквито са хората с увреждания или други специфични нужди/. Цитираните от жалбоподателя улеснения /като осветление, озвучаване и т.н./ не са установени в наредбата, но именно поради това могат да бъдат съобразени при строителството само ако изпълнението не представлява неоправдана тежест за субекта. В този смисъл, оспореният подзаконов нормативен акт не въвежда ограничения за строителите, субекти на задълженията по Наредбата да изграждат обектите при прилагане на по-високи стандарти, съобразявайки се и с други специфични потребности и нужди, за които знаят или са се договорили с потенциалните си клиенти. Останалите изложени от касатора аргументи по чл. 39 от Наредбата настоящият съдебен състав не следва да разглежда, доколкото този член е извън предметния обхват на делото. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, не са направени искания за разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,