Решение № 1483 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2021 г.

Решение № 1483 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на К. А. от гр. Сандански, приподписана от адв. Цекова, срещу решение № 921 от 26.05.2021 г. по адм. д. № 963/2020 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УТИ – 143 от 25.08.2020 г. на Кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "складово помещение с барбекю и външна чешма", намиращо се в имот идентификатор № 65334.300.2032 по кадастралната карта (КК) на гр. Сандански, отреден за УПИ II, кв. 116 по плана на гр. Сандански, собственост на от жалбоподателя, с административен адрес гр. Сандански, [адрес]. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като навежда аргументи за такива – а именно липса на констатации в констативния акт досежно търпимостта на строежа, неправилно определяне на категорията, неправилно посочване, че за този вид строежи се изискват инвестиционни проекти, не изследване на въпроса кога е извършен строежа и съответно търпим ли е или не. Твърди и неправилност на решението досежно извода на съда, че спорният строеж не е търпим строеж, като излага съображения, че същият като извършен преди 31.03.2001 г. попада в приложното поле и на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ, е търпим и неподлежащ на премахване. Искат решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Сандански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение при второто разглеждане на спора, АС – Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – съставен е констативен акт с описание на строежа по чл. 225а ал. 2 ЗУТ, връчен на жалбоподателя. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е посочил, че от доказателствата безспорно се установява наличието на строеж "складово помещение с барбукю и външна чешма", изпълнен без строителни книжа. Приел е, че по действащия застроителен план на гр. Сандански от 1984 г. по отношение на УПИ II, кв. 116 не е предвидено допълващо застрояване. Приел е, че предвид установеното местоположение на спорния строеж от приетата по делото СТЕ, строежът не е допустим по разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ (сегадействащия закон) и по чл. 112, ал. 4 от ППЗТСУ (законът, действал към извършване на строежа, ако се приеме, че е извършен преди 31.03.2001 г.). Поради това е достигнал до извод, че спорният строеж не е търпим по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като и двете посочени разпоредби допускат допълващо застрояване, ситуирано свободно или свързано с основното застрояване в имота или свързано на страничната регулационна линия, а от доказателствата е установено, че спорният строеж е долепен до друго съществуващо в имота допълващо застрояване – гараж, като е недопустимо по действащите сега и действалите преди разпоредби. Решението е правилно. От доказателствата в административното производство и събраните такива в съдебното такова е установено безспорно наличието на незаконен строеж, собственост на жалбоподателя. Строежът е идентифициран и характеризиран като "складово помещение с барбекю и външна чешма". Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че е налице строеж на допълващото застрояване по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като за изграждането му не са издадени строителни книжа – одобрени проекти и/или разрешение за строеж. В тази връзка е правилен извода на съда, че дори да се приеме, че се касае за строеж от шеста категория (което от доказателствата не се установява да е така), то за него пак е необходимо издаване на строителни книжа, а именно разрешение за строеж. Спорният по делото въпрос е дали така установеният незаконен строеж подлежи на премахване или не, т. е. търпим ли е по правилата на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Във връзка с тези установявания, настоящият състав намира, че разгледана търпимостта на спорния строеж, ако се приеме, че е изграден в периода преди 31.03.2001 г., то същият не е търпим по приложимата разпоредба § 16 от ПР на ЗУТ, в нито една от хипотезите й по ал. 1, 2 или 3, нито с изискванията по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради непредвиждането й в действащия ПУП, както и поради несъответствието й с правилата и нормите по устройство на територията, действали към евентуалния момент на извършването й преди 2001 г., както и по сегадействащите норми. В тази връзка правилно АС – гр. Благоевград е приел, че като местоположение и разположение спорният строеж не съответства на изискванията на чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 46, ал. 1 ЗУТ, тъй като и двете посочени норми предвиждат ситуиране на такива постройки или сводно стоящи в имота или допрени до сгради на основното застрояване или до други сгради на допълващото застрояване по страничната регулационна линия. В случая правилно съдът е приел и във връзка с приетата по делото СТЕ, че спорният строеж е разположен долепено до друга постройка от допълващото застрояване – гараж, което е недопустимо по нормите по устройство на територията. Същите изисквания въвежда и действалия преди 2001 г. чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), съответно спорният строеж не е търпим като несъответстващ и на тези норми по устройство на територията. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение