Решение № 4612 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 148/2017 г.

Решение № 4612 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 148/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. Т., подадена чрез адв. Гърбев против решение № 2276 от 29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1494/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против заповед № ЗЛС - 10/13.06.2016 г. на командира на военно формирование 44370 - Карлово, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - командирът на военно формирование 44370 гр. К., чрез процесуалния си представител началник на сектор "Правно-нормативен" капитан Р. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Както се посочи, с обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на редник 2-ри клас И. П. Т. - "шофьор" в домакинско отделение на взвод за осигуряване в логистична рота на военно формирование 44370 против заповед № ЗЛС-10 от 13.06.2016 г. на командира на военно формирование 44370 гр. К., с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 243, чл. 245, ал. 2, чл. 244, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ), чл. 140 от ППЗОВСРБ във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, с прекратяване договора за военна служба на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 185, т. 3 от ЗОВСРБ и освобождаване от длъжност и от военна служба със зачисляване в запаса. Административният съд - П. е приел, че е налице цитираното в заповедта основание за освобождаване от длъжност и от военна служба, тъй като Томанов е нарушил виновно т. 3 от заповед № ОХ-680/5.11.2010 г. на министъра на отбраната относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Осъщественото деяние е нарушение и на чл. 115, ал. 1, т. 7 и предпоставка за нарушение на чл. 114, т. 3 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ. Така постановеното съдебно решение е законосъобразно и обосновано. Правилно съдът е счел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. При съобразяване със събраните по делото доказателства съдът е приел за установено по категоричен начин, че на 11.06.2016 г. вечерта редник Томанов бил на гости в гр. К., където употребил алкохол и към 02.30 ч. на 12.06.2016 г. се качил в личния си автомобил, за да се прибере в гр. С.. По пътя е спрян за проверка от органи на КАТ и с техническо средство е било установено, че Томанов шофира под въздействие на алкохол (1,79 промила), за което му е съставен АУАН № 318972. С поведението си същият виновно е нарушил цитираната по-горе министерска заповед и при тези данни е преценено, че е налице нарушение на военната дисциплина съгласно чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Настоящият съдебен състав намира фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение, за съответстващи на събраните по делото доказателства и напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение и на материалния закон. Аргументирано и в съответствие със закона е заключението на съда, че съгласно т. 3 от заповед № ОХ-680/5.11.2010 г. на министъра на отбраната се забранява управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. При установяване на подобно нарушение на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Налице е обвързващо административния орган правно основание за налагане на наказанието по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ, както правилно е приел решаващият съд. Действията на касатора след извършване на нарушението сочат, че той е осъзнавал много добре както извършеното нарушение на т. 3 от министерската заповед, така и правните последици, до които това нарушение води. Затова е предприел "изпреварващи" образуването на дисциплинарно производство действия с цел да избегне дисциплинарната отговорност, като е подал рапорт за напускане. Административният орган в случая е действал правилно, при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно приложимата нормативна уредба съдът определя в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение,